Ох, миличка, ужасно е това, което преживяваш. Как може да има такива хора, не мога да разбера, при това - майки
Но ще ти кажа едно - мъжа ти да не се ослушва. Колкото и да му е неприятно, ще трябва да тропне по масата и да обясни някои работи на майка си. Той не вижда ли какво преживяваш? Стига си го жалила и щадила. Всички мъже /поне повечето/ си затварят очите за тези неща, но трябва да разберат кое е по-важно. Няма как да стане работата, ако ти си тормозена психически и си нестабилна. Дай му ясно да разбере, че така не може да продължава.

Извинявай, ако звуча поучително или наставнически, не ми е това целта, но просто много се ядосвам на мъжкото малодушие. Защото, повярвай ми, свекърва ти няма да се промени, нито ще тане по-добра. Само мъжа ти е този, който може да направи нещо по въпроса. Ако трябва ще й се скара, ще я заплаши или ще й постави ултиматуми.Знам, че е крайно, но с такива хора така се действа. Щом не можеш да прекратиш контактите с това чудовище / доколкото разбирам живеете заедно/, значи ще вземете крайни мерки. Те мъжете все жалят горките си майчици, а за жените си - много май не се замислят.
Според мен, трябва ясно да му обясниш как ти действа майка му и че те побърква. Не му спестявай нищо и му обясни, че няма как да не й обръщаш внимание, та това е тормоз.

Моята свекърва, слава богу, е злато жена. Чак не мога да повярвам на късмета си. Ноооо, свекъраааааа, оле майко - изрод. Отвратително същество. Мразя го и в червата този човек, държи се ужасно със свекървата. Преди да разберат, че има проблем, не пропускаше да ни напомни, че е наш ред вече, че чакал внуци, като сме си легнели да сме правели деца, не да спим и от този сорт простотии...и то в присъствието на чужди хора...какво да ти говоря. И това при положение, че мъжа ми са го чакали цели 8 години Все си мислех, че ще се досети, че има нещо, ама нъцки. Продължаваше да бърка в раната, а мъжа ми мълчеше като п****ка и се правеше, че не го  чул. А аз беснеех вътрешно. Добре че живеем отделно.
Така че, напълно те разбирам ,миличка.

Накрая вече казах на мъжа ми, че не мога да понасям баща му и искам да огранича контактите си с него до минимум. Сега вече нищо не казва, поне не ме обвинява /в мен е проблема/, въобще не зачеква темата, ама след дъжд качулка. Не искам да го гледам и не само заради това, той си е противен по принцип...мръсен женкар..
Ама мъжа ми пред него е като теле пред майка си, не смее да му се изрепчи, а аз побеснявам от това. А баща му се опитва да контролира живота ни и всичко да знае, постоянно се обажда да пита какво правим и т.н. Ужас, с две думи.
Ама като проведох два-три разговора с мъжа ми, тип - право, куме в очи, обясних му някой работи, без да му спестявам и най-тежките думи и най-грозните чувства и мисли към баща му, да видиш как се усети и взе да му се опълчва от време на време.

Ох, пак се олях в приказки , ама се надявам да си ме разбрала какво искам да кажа. Мъжа ти е този, който трябва да се опълчи срещу майка си. Ти и да го направиш, тя ще го настрои срещу теб.
Дано се оправят нещата. Успех!

все нещо досадно като бактерии или роднини, което е почти еднозначно - се натрисат нежелани точно в най-неподходящия момент.

 

Я марш на хотел!!!! Вие с мъжа ти имам предвид - хем ще засилите романтиката, хем ще правите страхотен кекс. Не се шегувам - сериозно ти казвам. Има достатъчно прекрасни хотели на не толкова високи цени

Фуси  

и да съобщиш за резултата

Ами предвид факта, че темата я пуснах Януари месец - и макар от тогава насам да не са ни посещавали много често "досадните роднини" - засега няма резултат
... но ще продължаваме напред

Здравейте,не знам дали съм за тук,но много ми е тежко искам вече всичко да свърши по някакъв начин,тази мойта свекърва ще ме побърка.Казвам на мъжа ми за нейните изказвания,а той да не и обръщам внимание.Значи-ние сме с мъжки фактор и от 5 год.сме по лекари,имаме 3иксита неуспешни,но тя мене обвинява,преди малко ми вдигна нервите-видя ме че днес лежа и не ми е добре и ми казва,,пак ли ще ти идва,ти май не можеш да забременееш,като малка да не си прекарала пертонит,и като дете понеже си искала много деца,затова сега не можеш,май че матката ти не е наред и все от този род,,И на 3-те опита стоеше до главата ми и вместо да ми дава сила и кураж тя ми вика-не се надявай,то нищо не е станало, а когато наистина не се развие ембриона/имам на два пъти положителен тест,но едното беше кухо яйце,а другия път получих кървене и лекаря каза да спра лекарствата/казва че съм дефектна и не мога да износя!!!Ще ме побърка,хем плача в момента,хем ми иде да я хвана и удуша!Веднъж в яда си и казах че на сина и човечетата са малко и за това не става,но тя спори че при мъжете нямало проблеми,тя едва ли не хващала от въздуха и едно човече да има стигало!Обичам мъжа си,но с тази жена не мога повече да живея,а мъжа ми не иска да ги оставя.Просто вече не издържам и нямаше с кого да споделя затова си го излях тук.Приятен и усмихнат ден !

тази "жена" наред ли е 
и пак 

Обичам мъжа си,но с тази жена не мога повече да живея,а мъжа ми не иска да ги оставя.

А мъжа ти наясно ли е що за стрес ти навира на главата, щом не иска да ги оставя да си живее сам с тях, нали им стига. А когато забременееш просто й кажи на свекито да си гледа работата, нали си има едно дете, което й стига да си го гледа него
Малееее луди навсякъде.

Топси, мила, нямам думи, що за зло е тази жена  , и тя е майка.....
Но sixsens е права, мъжа ти трябва да я постави на място веднъж за винаги!
Оф, дано ако не ви подкрепя, то поне да не ви се меси 
Нямам думи просто 

Оффффф милички,в началото казвах на мъжа ми какви ми ги говори/че тя даже ми показваше пози и стойки за забременяване/но той все ми повтаря да не и обръщам внимание и вече спрях да му казвам.

 
Абе мъжа ти от небто ли пада? Какво значи да не й обръщаш внимание? В нашето положение от най-малкото се изнервяме и страдаме. А дори и да нямаш проблеми, с такова чудо в къщата, не знам какъв дебил трябва да си, за да не обръщаш внимание. На тая жена трябва ясно да й се каже, че няма работа във вашите отношения. Какво правите в спалнята си е ваша работа. Пози ще ми показва Такъв шут ще й покажа, че няма да повтори....изрод.
То не става с неглижиране работата, тя трябва да спре да ти дрънка глупости. Накарай мъжа ти да разбере какво е дереджето, че приказките й те тормозят и единствения начин да се успокоиш и да не ти влияят, не е да не обръщаш внимание, а тя да спре.
Ей какви хора има бе....направо полудявам.

Момичета, малко ще променя хода на темата. Ние със съпруга ми стигнахме до развод преди две години заради родителите му. Когато се роди малката бях на върха на нервен срив. Мислих, творих и реших, че когато има подобна драма, виновният не е само един.
В нашият случай, вина имаха всички. Просто ми трябваше време да проумея, че хората са различни и нещата който аз приемам за табу, за тях са нормални. Помнете, че мъжа няма да се изправи срещу родителите си. Свекърва ми , влезе в банята докато се къпя. Влезе в спалнята докато се цедях и т.н. За нея когато спим да се намъкне в спялнята е нещо нормално. Аз мълчах и правех физиономии, мъжа ми мълчеше, като първия идиот. Що ли, да го пита човек. Пред мен обаче не спираше да се нервира. Казвах, кажи и. Той не искаше и започваха караниците. Това е една малка частица, но това се случваше за хиляди неща.
Един хубав ден, свекърва ми реши, че може да ме изгони. Уж живеехме отделно, къщата по наследство е прехвърлена на мъжа ми и т.н. За цирка който спретна писах и тук. Не бях на себе си. Тогава постави условие на мъжа ми или аз или тя  . Сякаш може майка да замести жена му или обратното . Е взех си детето и багажа и пойсках развод. Това беше черешката. Тогава и казах само три изречения.
Майка, значи да обича децата си. Да и помага и да ги разбира. Да ги обича безвъзмездно. За мен ти не си майка. Ти две години трови детето си с проблеми и току що съсипа брака му. Ти не си човек. Сина ти е на 30 години. Наистина не мога да разбера, защо го правиш и какво искаш. Толкова ли е трудно да оставиш двама млади да се обичат и да живеят живота си. Виждаш, че на тях им е добре без теб.
Моят мъж погледна как си тръгвах, аз бях сигурна че ще остане при мама и ще си заживеят щастливо. Той обаче се качи в колата и и тегли една на тях и на къщата им и на всичко което са. Тогава си обещахме, че дуднене от сорта на майка ти това и баща ти онова просто в семейството ни няма да има. Ясно е, че те са си такива и няма да ги променим. Те пореваха и поскубаха косите си, да се върнем в къщата. Е върнахме се, но нещата вече са съвсем различни. И двамата вече опарени, не отпускаме компромиси. Гости с преспиване не допускаме от тяхния апартамент. Има таксита, пък и не им е далече апартамента.Не искаме и не ги молим за нищо. Така не можем да сме им длъжни, за нищо. Не допускаме вмешателство, въпреки, че те непрекъснато си му дуднат когато ме няма. Проблема си е негов, аз просто ги подминавам и не ги слушам. Или казвам, съжалявам,че сме на различни мнения, а точно това мое решение, не е по вкуса ви. Така скандалите намаляха с 90%. Със тях грубо не се държа. Просто се смея и променям посоката си. Пък и те разбраха, че не са били прави. Започнаха да се съобразяват. Разбраха, че и втори компромис няма да има и ще си останат сами на стари години. Просто, втори такъв цирк, няма да им бъде простен. Никога!
А за позите в спалнята. Бих и отговорила по друг начин. Примерно, довечера когато се осамотим със сина ти, би ли дошла ако обичаш, да ни покажеш как точно трябва да я направим тази поза . Или може ли поне една рисунка да ни направиш, да не пропуснем някой детайл 
Топси, щом е такъв идиот твойта свекърва, що и е да знае какво правите, пък и тя точно до главата да ти е. Казваш, искам да сме сами, не ми е приятна компанията ти в този момент и тва е. Какво толкова трябва да и се обяснява..
Не тровете обичта си с тези проблеми. Роднините не ги избираме ние.

Здравейте дами.
Да си кажа и аз моята болка.Чета тука истории със свекърви(нали знаете откъде произлиза тази дума: все ми е кървава=свекърва),свекъри,братовчеди и т.н.
Ние с милото сме заедно от 10 години като 2 от тях сме законно семейство.Ама бебето никакво го няма.Свекървата не каза и дума,само рече-това си е тяхна работа,аз не се меся.Ама елате да видите майка ми:Какво става?идете на изследвания,обажда се на врачки,лечителки и т.н.Направо ме побърка.
Както и да е, отидохме ние на изследвания-и при мене и при съпруга всичко е ОК,било въпрос на време.Поукроти се майка ми малко.
Сега е започнала друга тактика на тормоз:сестра ми има 2 деца и по цял дан майка ми бърбори за тях:какви били,каква беля направили,колко хубаво било и т.н.
Направо ще полудея.Няколко пъти и правих забележка ама тя не увира.
Е,досадих ви с моито терзание,ама нали затова е форумът

... Ама елате да видите майка ми... Направо ще полудея.Няколко пъти и правих забележка ама тя не увира.

Хе-хе, kadiata, и моята майка така действаше, докато не започнах да я засипвам с подробности от колко време опитваме, какво чета, какви са възможните проблеми и усложнения, какво изследване и лечение се прилага при всеки проблем - и това безмилостно, при всеки разговор. Да видиш как се кротна и смени тактиката: в момента се скъсва да ме "озаптява", защото още не се знаело има ли проблем, да сме си дадели време и да изчакаме "природата да си свърши работата", да не се вманиачавам, че инвитрото било много далеч от нас още... ей такива работи. Обичам я и ми е криво да я мъча, но така бързо-бързо схвана, че хич не ми е лесно и не помага с редовното "хайде де...".

Аз искам да похваля свекърва ми, лека и пръст, нито веднъж не чух от нея коментар в тази насока, нито веднъж не попита какви са ни намеренията, имаме ли проблем, не съм усетила никога недвусмислени намеквания и подмятания, милата никога не е казала нещо, с което да ме засегне.Имало е разбира се неща, които са ме дразнели, все пак е чужд човек, но са били изключително рядко, и повечето свързани с болезнената привързаност към дъщеря си и стремежа да се угоди на принцесата с цената на всичко.Но като цяло, такава съобразителна и добра свекърва, сигурно рядко се среща.И затова, когато трансфера ми беше точно на същата дата, една година след като си отиде, и забременях, си мислех, че Господ е взел нея, да може да даде живот на нас.Но не било така .........., за жалост.
Но пък за разлика от нея, за зълвището не мога да кажа хубави неща, толкова разглезена и егоистична жена, рядко се среща, такива подмятания от нея съм чувала, пожелания "догодина да сте поне трима" на празници пред роднини, въпреки че знаеше за проблема ни, и десетки нетактични коментари по този повод.Поспря се едва след аборта ми, оттогава нищо не се коментира, гледа ме с внимание, съчуства ни и много се съобразява какво говори.
А за лели и стринки, много са ме засягали с намеквания, че е наш ред вече, идиотките, не мислят с главите си, че щом пет години след сватбата ни все още нямаме деца, сигурно не е защото не искаме!!!
Но какво да се прави.Само хора, които са преживели такава болка, разбират и не си позволяват да нараняват допълнително чуствата ни!

И нашето време ще дойде, Дай Боже, и то да е скоро!!!

 

И нашето време ще дойде, Дай Боже, и то да е скоро!!!

silvanchence, ще дойде и това време. Кураж.

Благодаря ти, миличка!
И на всички вас за подкрепата!

Стискайте ни палци!!!

Затова мойта логика е че никой друг освен мен и мъжа ми няма право да знае какво се случва в къщата ни. Никой не е в състояние да разбере. Когато забременях със сина ми съобщих на свекърва ми чак след третия месец. Когато забременях втория път за съжаление се наложи да кажа на една приятелка първо, защото тя имаше познат гинеколог и се надявах да ми помогне... естествено не ми помогна само бях принудена да слушам философските й разсъждения и разпити от типа "Ама защо така?"...и изводи от сорта,  че понеже съм направила нещо си се е случил аборта... Другата ми приятелка пък постоянно е нащрек и само да кажа че трябва да ходя на лекар ме пита "Ама ти да не би??!??" И аз отговарям: Не ама аз таковата не не съм бременна още... За това съм се зарекла ако забременея пак на никой няма да кажа - ще си мълча като риба, докато ми проличи... не искам никой да знае не искам никой да разбира че ще правя инвитро и какви са шансовете ми за успех. Но после - живот и здраве ще разкажа на всички колко ми е струвало това мълчане...защото сега самотата ми е огромна.... Дори и мъжа ми не ме разбира достатъчно и не иска да си говорим на тази тема.... Последният път дори не ме попита какво са ми казали в клиниката - представяте ли си.?! Моята половинка, спътник в живота или каквото искате там да го наречете се "бори с мен рамо до рамо" да реша мойте репродуктивни проблеми, знае че ще ходя на консултация в клиника по стерилитет, не на специалист по уши нос и гърло и дори не ме попита какво са казали докторите. За него думата инвитро е хипотетична и нереална, а за мен това е единствения шанс който чакам с нетърпение.... и това ако не е идиодщина...

Добре че сте вие момичета...

... Дори и мъжа ми не ме разбира достатъчно и не иска да си говорим на тази тема.... Последният път дори не ме попита какво са ми казали в клиниката - представяте ли си.?! Моята половинка, спътник в живота или каквото искате там да го наречете се "бори с мен рамо до рамо" да реша мойте репродуктивни проблеми, знае че ще ходя на консултация в клиника по стерилитет, не на специалист по уши нос и гърло и дори не ме попита какво са казали докторите. За него думата инвитро е хипотетична и нереална, а за мен това е единствения шанс който чакам с нетърпение.... и това ако не е идиодщина...

Добре че сте вие момичета...

Говори с него, недей да таиш чуствата си. Достатъчно тежка е борбата ти, че да се опитваш да се пребориш с емоции като това. В тази борба трябва да сте двамата - наистина ръка за ръка и да се подкрепяте, без значение в кого е проблема. Защото сигурна съм, че ако проблема беше при него, той много повече щеше да се срине. Все пак да не забравяме, че мъжете са много по-лабилни от нас жените, има много случаи в които ние сме силния пол и все трябва ние да се справяме с трудностите. За съжаление
Иначе понякога всички роднини досаждат, няма значение майки или свекърви, братовчеди или братовчедки. Общо взето никой не е в къщите ни, за да знае истината за проблемите ни-от страни всичко изглежда наред или подредено, но не винаги е така. Моите близки и приятели също си мислят, че всичко ни върви по вода, но само ние (аз и съпругът ми) си знаем през какво сме минали и с какво сме се борили. Вече започнах да не обръщам внимание, както искат така да приемат нещата.
На всички вас момичета желая успех и скорошно сбъдване на най-съкровените ви мечти, а роднините, колкото можете игнорирайте и не обръщайте внимание на подмятанията им. Успех!

Дори и мъжа ми не ме разбир

Мила J_
Нека да ти разкажа за нас.Опитваме за бебе от 2.5 год.Преди 1 год.аз започнах прегледи изследвания и т,н.   с 300 зора накарах моя да отиде на спермограма.Резултатът е - и 2-мата сме здрави,без проблеми,"не го мислете ще стане"казваха всички лекари.Ама ето че не става.
Той не искаше да говори на тази тема,аз започвах,ревях,тестоветв за О. и измерването на БТ ме стресираха допълнително.Стигна се до там,че само като кажех-време е и се започваше секса по задължение без удоволствие и като насила,отчуждихме се.
Скоро.преди 2-3 месеца реших да не му казвам нищо,нито кога съм в О.нито кога ми е дошъл цикълът,нито нищо.
Днес се случи чудо:Той доиде при мен и ми каза,че трябва да си сменя лекаря,че знае че сега съм в О.и ше пробваме пак,ако не станело да идем двамата при специалист и т.н.
Направо не повярвах на ушите си.
Искам да ти кажа,че когато малко се отдръпнеш и започваш да мъчиш и да не споделяш ,те мъжете сами идват и подхващат забранената тема
.Не знам защо е така,но при мене деиства винаги(не само за този проблем).
Желая ти много късмет и успех в начинанието