Страници: 1 2 3 4 5 [6] 7 8 9  Всички   Надолу

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как да постъпя?
« Отговор #100 -: Януари 22, 2009, 10:40:54 am »
Момичета има братя и братя, и мъже и мъже!
Това е моята лична болка...не ми се споделя!

В годините каквото и да се е сличило, разчитам на човека до мен!
И каквото и да сме си казали през деня, вечер си лягам пак до него...
Неговите длани ме спасяваха години наред, а други не искаха и да ме изслушат!
"Сега не ми се слуша за това"......Разминахме се.....
Жени каквото и да решите с теб съм!
Активен
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09 :heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *

:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #101 -: Януари 22, 2009, 11:26:47 am »
Цитат на: mmery в Януари 22, 2009, 10:10:04 am
Цитат на: lidia в Януари 21, 2009, 23:01:54 pm
Те куфарите ясно, това е най-лесно. :(
освен че е най-лесно, не е маловажно чии ще са куфарите ...



Лидия, моля ти се - никой не говори за разваляне на семейство, хеле пък с лека ръка...
но аз лично колкото повече си мисля незнам дали бих могла да живея в уютното си семейство, знаейки че детето на брат ми е изоставено, а съм можела да направя живота му по-добър. Жени едва ли очаква благодарност...абе дете на две години е това ... аз като погледна сина ми и се сетя за тая история сърцето ми се свива...

Освен това снощи аз пак мислих... :lol: ... ами ние всъщност не знаем какво мисли съпругът на Жени - само гадаем...

Жениииииииииии, говори с него, душице, не се мъчи, мисля, че много се наказваш
« Последна редакция: Януари 22, 2009, 11:57:08 am от Fussii »
Активен
В очакване ....
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #102 -: Януари 22, 2009, 11:54:33 am »
Здравей,eganeva
Аз не бих оставила това детенце и бих се грижила за него.щЩе го взема и в дома си без значение за дни , седмици или месеци. Не бих го осиновила обаче.Защото  то ще знае , че аз съм му леля, а не майка - ако не друг, аз ще му го кажа в случай , че живее с нас докато порасне.
Мисля, мисля и все повече стигам до заключението, че просто НЯМА НУЖДА да осиновявате това детенце. Вие и без това можете да се грижите за него.
А колкото до съпругът ти- не познавам нито теб, нито него , но ще си позволя да предположа, че щом е казал , че ще мисли има два варианта.Или избягва темата, или все някога ще каже да.Мислиш, ако ти ука за другия и те интересува неговото усещане , емоции и чувства. Иначе няма смисъл.
Желая ви добър изход от тази ситуация на всички..
Активен
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #103 -: Януари 22, 2009, 12:02:21 pm »
Мери не е толкова лесно... Аз лично бих мислила за:
1. Един ден снаха ми ще се появи и ще каже - дай си ми я - моя си е - а моето сърце тогава, а сърцето на детето ...
2. Един ден брат ми ще ми каже - ти не си  й майка...
3. Един ден детето ми, което съм приела за свое ще ми каже - искам си моята майка - ти не си ми никаква (и това може да се случи дори Жени да я осинови непълно, какъвто е варианта в нашия случай)
4. Един ден ще се появи снаха ми, ще си я вземе, детето ще иска мен, аз ще си искам детето, но правата ще са на снаха ми...
5. Ще се появява снаха ми периодично да ми дава съвети и акъл, да ми се меси и да травмира и детето и мен

Според мен приемлив вариант е непълно осиновяване... пак ги има рисковете, но юридически - всички права ще са твои

Активен
В очакване ....
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #104 -: Януари 22, 2009, 12:09:33 pm »
Именно затова няма нужда от осиновяване.
eganeva очевидно обича това дете, и може да се грижи за него просто като роднина.. Има начин да влезеш под кожата на едно дете и да не се стига до такива заявления от негова страна, а дори и да се стигне, да не прераства във война с детето. eganeva мисля, че е от този тип хора, които ще се справят в такава ситуация.
Не знам, така мисля аз, познавам доста осиновени деца. Котио са отглеждани по различен начин и са станали съвсем различни като хора и отношение към приемните си родители.
Твърде емционална е темата за мен и не мога да си запиша мисълта толкова бързо.
Активен
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #105 -: Януари 22, 2009, 12:12:12 pm »
Цитат на: mishanta в Януари 22, 2009, 10:40:54 am
Момичета има братя и братя, и мъже и мъже!
Това е моята лична болка...не ми се споделя!

Боже, колко си праеМише ако знаеш...
Активен
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #106 -: Януари 22, 2009, 12:21:48 pm »
Цитат на: Мери Попинз в Януари 22, 2009, 11:54:33 am
Не бих го осиновила обаче.Защото  то ще знае , че аз съм му леля, а не майка - ако не друг, аз ще му го кажа в случай , че живее с нас докато порасне.

Всеки родител рано или късно осъзнава, че родителството в голяма степен означава да осъзнаеш, независимостта и правото на детето да бъде свободна от теб личност, да избира само и често този избор да не ти харесва. Адски е трудно и болезнено. На теоритично първосигнално ниво - всички майки ще кажат - ами аз така съм го приела от самото начало... ама не е съвсем така...
Много съм мислела върху отношенията между мен - сина ми и биологичната му майка.
Първо АДСКИ трудно ми беше да я наричам майка. Нали майката съм аз... нали искам да съм единствена. Първата половин година я наричах "жената, която го е родила", като с това отричах правото и на връзка с Никола...после осъзнах, че ако аз отрека връзката на детето ми с биологичната му майка, вредя много, ама много на самия него. Раждането не е нищо (реплика чувана често от осиновените деца), то е важен, съкровен миг и ние не можем да го пренебрегнем.
Девет месеца биологичните майки са носили децата под сърцето си -  това нищо ли е...
Биологичните майки са важни за децата ни, нека това не ни плаши, да боли, от собствен опит го казвам, но не можем да си го изкарваме на децата ни и да изискваме благодарност и вярност до гроб.
В този смисъл всяко осиновено дете, знае, че жената, която го прегръща за лека нощ е втората му майка и че някъде другаде живее биологичната му майка. Това е един от проблемите при осиновените деца - две реалности, два свята... Как ще ни наричат децата ни - това е техен избор... тежко е за преглъщане, но ако искаш.... Никола от време на време ми вика Фани, поне 5 души досега са ме питали - ама ти не се ли засягаш.... Ами, не, честно казано.... един ден може всичко да чуя и да ме боли, но предпочитам така, отколкото сама и нищо никога да не ме е боляло.
А ако искам непременно да чувам думата мамо, мога да си купя папагал...


Аз съветвам Жени да осинови непълно защото така ще си осигури пълни права над детето, а това е важно за негово добро.
Активен
В очакване ....
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Как да постъпя?
« Отговор #107 -: Януари 22, 2009, 13:27:11 pm »
Разсъждавам като Фуси. И когато казах на ганева да осинови детенцето, за да е законно всичко имах предвид, че ако в бъдеще се наложи някой да отговаря за него, в смисъл ако има проблеми не дай Боже, да има сериозен човек, който да каже пред закона - аз отговарям за детето! Щото има и варианти това да се случи. Много е лошо да имаш майка/баща, но да не могат да откликнат и при живи родители да няма кой да поеме някаква отговорност. А за мен човек винаги трябва да предвижда неблагоприятни неща. За хубавите винаги сме готово, но лошите винаги ни изненадват.
И нямах предвид да стяга куфарите на мъжа си. За това се надявам двамата да се разберат.
Иначе съм сигурна, че ганева ще възпита детето, то ще знае коя е майка му, кой баща му.
А в живота всичко се случва. Има деца, на които е дадена много обич и надежди и пак забравят кои са техните роднини, тяхната кръв.
И си позволявам да пиша това, защото ганева ни пита публично, не защото смятам, че съм права, все пак не познавам от близо нещата. Само си изказвам мнението.
Активен
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #108 -: Януари 22, 2009, 14:00:13 pm »
Цитат на: Мери Попинз в Януари 22, 2009, 12:09:33 pm
Именно затова няма нужда от осиновяване.
eganeva очевидно обича това дете, и може да се грижи за него просто като роднина.. Има начин да влезеш под кожата на едно дете и да не се стига до такива заявления от негова страна, а дори и да се стигне, да не прераства във война с детето. eganeva мисля, че е от този тип хора, които ще се справят в такава ситуация.
Не знам, така мисля аз, познавам доста осиновени деца. Котио са отглеждани по различен начин и са станали съвсем различни като хора и отношение към приемните си родители.
Твърде емционална е темата за мен и не мога да си запиша мисълта толкова бързо.
[/quote

Аз обаче си мисля,че е много важно за правилното отглеждане на детето,то да знае кой командва парада а именно кой разрешава и забранява,в противен случай нещата излизат от контрол.Детенцето няма да е винаги това което е сега едно сладко ангелче с годините всички се променяме, не казавм нещо лошо.При приятелите ми за които на кратко споменах по напред в темата се получи така.Момиченцето беше злато дете,добричко,вежливо,наричаше леля си мамо,до момента в който порасна и вече трябваше някой да наложи новите правила а те не се харесаха на малката и при положение,че родителите и са живи и с права над нея,логично беше малката да избере да се върне при баща си който и предлагаше свобода която за половин година се превърна в свободия.Приятелите ми много ги боли от всичко това но са безсилни.Момичето учеше в най престижните училища до този момент в града,ходеше на уроци а сега баща и няма пари да и даде за билет на автобуса а и не го интересува особенно дали дъщеря му ще завърши или не ,лошото е че и детето тотално се повлия от него и не и пука за нищо.
Активен
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Как да постъпя?
« Отговор #109 -: Януари 22, 2009, 14:16:10 pm »
Delica, това може да се случи и ако детето со живее отначало при биологичните родители. Дано да се върне в правия път момиченцето на приятелите ти, все пак има основата. Но едно детенце, ако бъде без контрол от самото начало...и има не добър пример?

Много е трудно репението, знам.

Ганева, продължавам да стискам плаци за най-доброто.   
Активен
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #110 -: Януари 22, 2009, 14:20:39 pm »
Цитат на: Nina в Януари 22, 2009, 13:27:11 pm
И си позволявам да пиша това, защото ганева ни пита публично, не защото смятам, че съм права, все пак не познавам от близо нещата. Само си изказвам мнението.

В този смисъл всичките ни постинги са спекулация по темата ...
Точно поради оскъдната фактология, темата зави към проекция на наши мисли и чувства по подобни теми изобщо. Лошо няма, винаги има полза ... Дано eganeva я открие за себе си.

Моето лично мнение за отглеждането на Никола, съвпада изцяло с това на ema2 ...

Отделни рефренът от абсолютно всички постинги е, че за да настъпи промяна в живота на eganeva трябва да се проведе онзи разговор, от който да излязат едни ясни отговори.

За мен отговор /пак спекулирам, защото не познавам човека/ "ще си помисля" е отрицателен отговор ... Което значи, че ще работя по този сценарий като най-възможен ...

П.П. Прави ми впечатление, че тези които познават историята отблизо съветват eganeva да не се захваща с брат, снаха и компания ... сигурно има защо
Активен
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Как да постъпя?
« Отговор #111 -: Януари 22, 2009, 15:27:39 pm »
Права си, mmery и по тая причина смятам, че тук единствено можем да сме полезни като даваме алтернативи, над които е възможно ганева да не е мисила. Верно е, че понякога звучат като съвети, но ганева е доста време във форума, чела съм и постинги и смятам, че способна и достатъчно ителигентна, за да отсее важното и да вземе решение, но малко, съвсем малко по-късно, преодоляла емоционалния момент, които и ние вкарваме.
Активен
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #112 -: Януари 22, 2009, 19:50:18 pm »
В нашето семейство преживяхме това,моята майка да гледа детето на брат си около 5 години. Всъщност според разбиранията им беше помощ ,а не отглеждане ,но аз си я приех като сестричка и само да ми кажеха ,че нещо трябва да и се купи или да помогна с нещо за уроците реагирах все едно е мое дете.  Не ме питайте за после ,не искам да разказвам ,ще споделя ,че сега това дете вече на 11год,незнае как да общува с майка си ,затвори се в себе си ,чак аз не мога да я позная.И се налага аз да казвам на майка и как да се държи и да приобщи детето си към нея. Така ,че варианти много ,но решението е лично твое ,направи това от което най-малко ще се съсипеш ти и семейството ти. Мъчно ми е много за такива душички!
Активен
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Re: Как да постъпя?
« Отговор #113 -: Януари 23, 2009, 10:22:31 am »
Цитат на: Fussii в Януари 22, 2009, 11:26:47 am
Цитат на: mmery в Януари 22, 2009, 10:10:04 am
Цитат на: lidia в Януари 21, 2009, 23:01:54 pm
Те куфарите ясно, това е най-лесно. :(
освен че е най-лесно, не е маловажно чии ще са куфарите ...



Лидия, моля ти се - никой не говори за разваляне на семейство, хеле пък с лека ръка...
но аз лично колкото повече си мисля незнам дали бих могла да живея в уютното си семейство, знаейки че детето на брат ми е изоставено, а съм можела да направя живота му по-добър. Жени едва ли очаква благодарност...абе дете на две години е това ... аз като погледна сина ми и се сетя за тая история сърцето ми се свива...

Освен това снощи аз пак мислих... :lol: ... ами ние всъщност не знаем какво мисли съпругът на Жени - само гадаем...

Жениииииииииии, говори с него, душице, не се мъчи, мисля, че много се наказваш
Фани детето е на брат и, това дете има и баби и дядовци. Колкото и красиво и симпатично да ми е, колкото и да ми е жал, историята като Ганева осиновила и заживяли щастливо не ми се вярва. Незнам защо, дано съм идиот който ама изобщо не е прав. Както и да е, аз пак ще напиша, не познаваме хората, не знам какви характери са, какво им е на душата, как ще постъпят та да коментираме и разискваме. Момичето загатна за куфарите, аз също съм събирала мойте, варянта е най-лесен, но най-неправилен. Такова решение не се взима ей така, щото сме ядосани и искаме нещо.
Говори се, изслушва се и другата гледна точка, стига се до компромисно решение. Пък и жената написа, че не е ставало дума за осиновяване, само да го погледка за малко нали.
Активен
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #114 -: Януари 23, 2009, 13:42:12 pm »
Цитат на: Fussii в Януари 22, 2009, 12:21:48 pm
Всеки родител рано или късно осъзнава, че родителството в голяма степен означава да осъзнаеш, независимостта и правото на детето да бъде свободна от теб личност, да избира само и често този избор да не ти харесва.


За жалост, моята майка все още не е осъзнала, че съм независима личност. :( Сега тя е на 61, а аз - на 31. Но майка ми не би го осъзнала и след 30 години. Винаги се е опитва да ми влияе. Постоянно, макар че го прави неосъзнато. Лошото е, че по някой път е успявала да ми повлияе и да предизвика скандали в семейството ми. опита се да ме убеди да си събера багажа и да напусна мъжа си. Изцепките и са безброй.
Винаги съм се заричала да не бъда майка като нея. Дано успея! Разчитам и на мъжа ми да "ме завръща", щом усети, че ставам много властна към детето.

Вярвам, че Ганева ще вземе правилното решение. Ако реши, Никол да е при нея в семейството и, Никол ще расте независимо и щастливо дете.

Подкрепям написаното от Фуси и Нина.
« Последна редакция: Януари 23, 2009, 13:58:34 pm от Fussii »
Активен

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как да постъпя?
« Отговор #115 -: Януари 24, 2009, 22:03:30 pm »
Благодаря на всички загрижени.

Накратко новините през изминалите 2-3 дни:
Имах доста неприятно преживяване.
За него изобщо не искам да си спомням.
Има и хубаво.
Вчера прекарах почти цял ден с Ники.
Тръгна с мен без проблем, купихме разни неща,
гушкаше се в мен, държахме си ръчичките,
но като се сети за майка си
се разплака, нормално е предполагам.
Прибрах се със свито сърце.


Активен
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Как да постъпя?
« Отговор #116 -: Януари 24, 2009, 22:32:49 pm »
eganeva   :bighug:

Плаче ми се....и ми е жал.

Моля се за щастие и за хармония, и топлина в душичките ви, на теб и Ники.
Активен
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #117 -: Януари 24, 2009, 22:55:56 pm »
eganeva, и аз ти бях написала нещичко преди няколко дена, но нещо не го виждам...както и да е, защото сега ще ти напиша нещо различно.

Не се съмнявам, че обичаш това дете. Но! Дотук аз лично не разбрах (може и да не съм чела внимателно) дали брат ти знае за намеренията ти да осиновиш неговото дете и дали е съгласен с това. Това за мен е същественият момент и после съгласието на съпруга ти. Аз лично не бих осиновила детето на сестра си, макар че бих го обичала и бих се грижила за него, ако се налага и цял живот. При живи родители, и то роднини, нещата стоят много заплетено и деликатно, а и ролите в роднинския кръг са си строго разпределени, и то за цял живот.
Ти си знаеш, разбира се. Но не смесвай желанието си за твое дете с обичта си към Никол. Не се съмнявам, че и твоето дете (осиновено или родено) ще дойде, но не съм сигурна дали това е племенницата ти...Предполагам колко те измъчва осъзнаването на това положение...Просто се опитвам да се поставя на твое място и само мога да предполагам колко ти е трудно в момента...
Смелост и трезва мисъл ти пожелавам! А това момиченце е щастливо, че има леля, която го обича толкова много!
Активен
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как да постъпя?
« Отговор #118 -: Януари 25, 2009, 00:19:27 am »
Жени :sunshine:, една голяма и мечешка прегръдка от мен!
Активен
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09 :heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *

:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #119 -: Януари 25, 2009, 09:44:39 am »
Всеки си има свое мнение.Аз също и то може би се различава от на другите.Просто защото аз съм много импулсивна, а и защото съм имала удоволствието да се порадвам на Ники наживо няколко пъти.
Искам да ми отговори някой, който е наясно с нещата.Според закона какви са правата на майката.Т.е. ако се откаже от родителските си права и Жени осинови Ники.Ако един ден тя се върне 'осъзната' и каже-Аз съм нов човек, искам си детето, по какъв начин закона би защитил Жени.А това дали детето ще потърси майка си, мисля, че не касае само нейния случай, винаги го има този риск.При все, че майката сама се откаже от родителските си права, има ли вероятност те да и бъдат възтановени?
« Последна редакция: Януари 25, 2009, 10:51:15 am от Мимка »
Активен
Страници: 1 2 3 4 5 [6] 7 8 9  Всички   Нагоре