Жени, изчетох внимателно темата ти...Съжалявам за това, което преживяваш...
Усещах някаква тъга или меланхолия или нещо друго в теб, което ме навеждаше на мисълта, че имате някакви проблеми... Благодаря ти, че сподели! Моето мнение по проблема.
Първо, не си навивай на пръста, че мъжът ти е казал точно това. Може да не сте се разбрали, може да не си чула добре, може да го е изтърсил, без да мисли и без дори да разбере, че те е наранил. Даже си мисля, че е последното. Ама и ти си си виновна - че защо веднага не го репликира?!
Второ, не мисли за това, което ще стане после. Няма смисъл да тормозиш хубавата си главица с лоши мисли. Прави нещата едно по едно!
Трето, каквото има да става, ще стане! Най-важното е, обаче да следващ начертания си път. Говори, веднага с мъжа си!(надявам се, че ще го направиш тази вечер) Поговорете си хубаво, кажи му как се чувстваш, попитай го какво чувства той. Тези разговори са много трудни и за двамата и мисля, че ако ти започнеш разговора, той ще изпита облекчение и безкрайна благодарност. Както и ти, ако той подхване въпроса.(Давам го като съвет, а самата аз не мога да подхвана този разговор). Но ти си по-смела от мен, а и обстоятелствата те притискат, така че ще го направиш! Дано резултатът е такъв, какъвто искаш!
Четвърто, не знам дали бих осиновила дете, но знам, че ако трябва да избирам между това да имам дете и това да е съпругът ми с мен - знам отговора със сигурност! Съпругът ми има здравословни проблеми и аз се моля единствено за неговото здраве, за нищо друго! Той е най-важния човек в моя живот! Както и аз в неговия! Живота, който живеем и борбата, която водим е трудна, но нашите мъжа са били винаги зад нас! Не забравяй това!
Пето, ще ти разкажа нещо и с това свършвам, че ти превзех темата!
Преди десетина години, съпругът на зълва ми катастрофира с мотор, връщайки се от любовницата си. Цяла година беше в кома, множество операции, безпаричие, нерви... Зълва ми не работеше, помагаше им семейството на мъжа и. Имаха две малки момиченца. Тя ни помоли за помощ. Те са от Стара Загора. Доведоха децата в нас. Няма да се разпростирам в много приказки, защото на моменти изпадахме в размисли за едно или друго.... Гледахме децата цяла година, обградихме ги с любов, но знаехме, че каквото и да стане с баща им, зълва ми ще си ги вземе обратно, когато е готова. Тя е родена да бъде майка. Тогава ме обичаха и ми бяха благодарни....Сега е малко по-различно...но няма да продължавам...
Стискам палци за благоприятен развой на разговора! Прегръщам те!