0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как да постъпя?
« Отговор #20 -: Януари 15, 2009, 15:13:52 pm »
Тя има майка и баща които носят отговорност за нея.

Тя има майка и баща, които ТРЯБВА да носят отговорност, но не го правят.
Брат ми направо избяга, което не одобрявам.
И той е виновен донякъде.
Не го оправдавам в никакъв случай.
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как да постъпя?
« Отговор #21 -: Януари 15, 2009, 15:19:55 pm »

Какво мисли брат ти за предложението на снаха ти?
Снаха ти ми се струва доста нестабилна

Коки, не си далеч от истината.
Има си проблеми, най-вече с чашката.
Брат ми каза, че ще вземе детето при него,
а снаха ми е съгласна да го даде.
Аз се чудя какво сърце има, за да я дава така лесно,
пък дори и на баща й.


- не бих си тръгнала, защото за мен това е човека, който искам да е баща на децата ми.


Аз вече се съмнявам, че това е Човека за мен.
StefiZ, благодаря!!!
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 15:23:03 pm от eganeva »
Re: Как да постъпя?
« Отговор #22 -: Януари 15, 2009, 15:29:52 pm »
Жени, много е несправедливо, че животът поставя някои хора (и  връзки) на толкова сериозни изпитания.
Понякога, раздялата е решение, понякога е грешка.
Рецепти няма.
Дано да успееш да изведеш ситуацията в положителна посока.
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #23 -: Януари 15, 2009, 15:57:54 pm »
Жени, защо си мисля че нищо хубаво няма да излезе ако се съгласиш да вземеш Никол  :(
Нека да я вземе брат ти, нека я гледат родителите и...
Ако я вземеш ти, тази жена ще нарани и двете ви един ден  :(
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как да постъпя?
« Отговор #24 -: Януари 15, 2009, 16:21:27 pm »
Жени, защо си мисля че нищо хубаво няма да излезе ако се съгласиш да вземеш Никол  :(


Дали?  :(

Внимателно чета всички мнения.
Ще ви държа в течение.
Re: Как да постъпя?
« Отговор #25 -: Януари 15, 2009, 16:23:20 pm »
Май трябваше да пусна анкета. :D
ако може да се включи и съпруга ти  :)

Забелязвам, че никога не губиш чувството си за хумор в трудни и дори тежки за теб моменти. Това е страхотно качество!

Не ти е лесна задачата, която си поставила пред себе си.
Предстоят ти сложни решения и действия.
Така или иначе, човек трябва да се заеме със страха си и да понесе последствията. Обичайно те са доста по-незначителни от опасенията ни.
Начертай си приоритетите и когато събереш достатъчно кураж - започни.

П.П. След последващите ти разяснения давам заден ход по отношение на племенницата ти. Останах с впечатление, че няма кой да се грижи за нея. Но ако детето е щастливо от това, което получава, и бабата и дядото са свестни хора, способни да я отгледат? Прекалено много неизвестни с доста непоследователни участници. Редно е при крайното решение да се изхожда от интереса на детето. Кой може да прецени това? Може пък мъжът ти да е негативно настроен към цялата история около семейството на брат ти и затова да ти е отговорил по онзи начин ...
 
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Как да постъпя?
« Отговор #26 -: Януари 15, 2009, 16:32:14 pm »
аз, общо взето, бих написала това, което е написала СтефиЗ.

вярно, че е сложен казусът, когато биологичните родители и осиновителите се познават и контактуват. но навремето се е практикувало това доста често.

не знам това дете доколко ще расте щастливо, ако остане на сегашното дередже. от прочетеното, аз видях баща-беглец (направо го е изоставил), майка-беглец (не иска детето, готова да го хариже на кого ли не) със склонност към алкохола.
да, бабата и дядото го гледали, ама то е още малко и това му е достатъчно. като поотрасне, ще иска мама и татко, ще знае за какво става дума. ще бъде нещастно в тази конфигурация.



"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #27 -: Януари 15, 2009, 16:44:27 pm »
 НЕ бих осиновила.през тези години докато е малка не ,но занапред може да възникнат огромни проблеми.ще страдаш най вече ти.разбирасе това е лично мое мнение.много съжалявам,че си изправена пред такъв избор.
17.01.2005                                                                              21.11.2013
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #28 -: Януари 15, 2009, 16:44:52 pm »
 Жени, знаеш мнението ми по въпроса. Говорили сме доста.
Радвам се , че сподели тук. Знам, че си мислила много дни, преди да го направиш. Като се има предвид как обичаш да си таиш проблемите...
 Следващата крачка, която трябва да направиш (даже това трябваше да е първата ти крачка), е да споделиш с мъжа си. Кажи му как се чувстваш, той не може да ти чете мислите, трябва да говорите. Обещала си ми. Ако трябва, ще го напиша тук още 10 пъти, и по телефона ще ти звъня, но си държа на обещанието.
 Обеща ми , че ще говориш с него за осиновяване, но не на Никол.

 Майката на Никол е от типа хора, които идват на този свят, само да създават големи бъркотии. В момента е създала такава бъркотия в твоята тревожна глава, че дори и ти не можеш да го осъзнаеш. Знам, че си рисуваш картини как сте само ти и Никол, живеете щастливи, но...животът не е толкова прост.
 Защото след няколко години, когато мъжът, заради когото тази жена се отказва от детето си, я напусне (или се разделят по някаква причина), тя ще сътвори следващата си бъркотия - ще реши , че си иска детето. Повярвай ми, точно така ще стане. И тогава не ми се мисли какво ще се случи с теб. Ще рухнеш.
 Никол не е твоя отговорност, тя си има родители.
Които в момента се чудят какво да я правят, всеки си е грабнал шапката нанякъде и по леко неприятен (да не кажа друга дума) начин се опитват да ти вменят вина, затова , че се колебаеш.
 Но решението да я осиновиш, не е правилното решение.
Може да не съм права, но това е моето мнение.
Знам, че ще четеш внимателно всеки пост. Бъди разумна, и не забравяй, че днес ти може да гледаш мъжа си с други очи, но той е човекът, който е извървял трудния път с теб. Не малко години.
Прегръщам те!
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 16:46:49 pm от Елфи »
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как да постъпя?
« Отговор #29 -: Януари 15, 2009, 16:50:23 pm »

 Обеща ми , че ще говориш с него за осиновяване, но не на Никол.



Надявам се да изпълня обещанието си.

Re: Как да постъпя?
« Отговор #30 -: Януари 15, 2009, 17:08:53 pm »
eganeva,
какво е мнението на мъжа ти за историите в семейството на брат ти?


*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Как да постъпя?
« Отговор #31 -: Януари 15, 2009, 17:09:36 pm »
Това, което ще напиша не съм го мислила дни, месеци, години, както е при теб и възможностите които си написала, но ти питаш - как да постъпя? Ще ти кажа аз как бих постъпила, но това е предвид ситуацията в моето семейство;
- бих се борила със съпруга си, по какъв начин ти ще решиш, познавайки го най-дибре; - не бих си тръгнала, защото за мен това е човека, който искам да е баща на децата ми.
- бих приела предложението на снаха си (аз също имам брат с прекрасна дъщеря, нядявам се да не се стига до там, но ако някога стои този избор пред мен, не бих мислила и ден.)НО, тук идва голямото НО, ще искам да осиновя детето, както си е по закон, пълно осиновяване, без компромиси. Тя ще знае кой са й биологичните родители, но аз искам да й бъда законен такъв.

Това е, започвай да говориш, говориш и така докато постигнеш това което искаш, по начина, по който искаш :wink: :D

Поста на Стефи покрива на 100% моето мнение. ( Чудно е съвпадението, че моя брат също има сладуранка. :D )

Мнението ми отностно законното осиновяване е такова, защото  бих направила всичко, за да предпазя детето от бъдещи травми, който биологичните родители е възможно да нанесат.

Пожелавам ти от тази заплетена ситуация да излезеш щастлива. Очевидна е любовта, която изпитваш към детето.  :bighug:

Жалко е, че родителите не осъзнават колко безценно богатство е живота.
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 17:14:50 pm от deep »

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как да постъпя?
« Отговор #32 -: Януари 15, 2009, 17:11:29 pm »
eganeva,
какво е мнението на мъжа ти за историите в семейството на брат ти?


Не коментира.
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #33 -: Януари 15, 2009, 17:18:24 pm »
Жени на мнениета на Жекова съм на 100%.
Пристрастена към д-р Хаус!
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Как да постъпя?
« Отговор #34 -: Януари 15, 2009, 17:19:15 pm »
Вземи детето!
Но изясни категорично бъдещето му. Това не е топка, за да се подхвърля, знаеш го и съм сигурна, че искап най-доброто за милата душица. Много си симпатична, личи си, че си отговорна, съм сигурна, че ще направиш горното. Иначе за взаимоотношенията....сложно е, но съм сигурна и че ще го възпиташ добре. 
 
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 17:52:01 pm от Nina »
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #35 -: Януари 15, 2009, 17:44:07 pm »
Докато четях темата се опитвах да се поставя на мястото на Жени.Как бих постъпила аз в този момент.В началото на темата си помислих-взимам детето без да ми мигне окото пък да става каквото ще.В последствие като се позамислих по задълбочено нещата не стоят така.Човек не трябва да действа воден от инстинктите си.
Ако съм аз ще искам осиновяването да е напълно законно за да не може майката някой ден да ми хлопне на вратата и да ми каже-аз размислих дай си ми детето вече го искам.
Мила,Жени най-добре седни и поговори със съпруга си много сериозно на тази тема.Все си мисля че ще ти е по-лесно ако осиновиш друго дете,а не детето на брат си.Каквото и да решиш с теб сме :bighug:
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Как да постъпя?
« Отговор #36 -: Януари 15, 2009, 17:50:03 pm »
Жени, много съжалявам за това което ти се случва.
Не искам да давам съвети, дори не мога да си представя какво бих направила на твое място. Не мога много да мисля, имам доста грижи в момента...
Искам само да знаеш, че съм с теб и те подкрепям. Каквото и да решиш, дано да е за добро и да е най-правилното решение.
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Как да постъпя?
« Отговор #37 -: Януари 15, 2009, 17:51:08 pm »
Все си мисля че ще ти е по-лесно ако осиновиш друго дете,а не детето на брат си.

Определено.
Аз на Никол съм леля(кака-както казва тя :D, може би мисли, че съм на 20 год.)
и ще си остана такава.
Тя си има майка.
Благодаря ви за приземяването.
Реших тази вечер да говоря с него.
Дано не сгреша.
« Последна редакция: Януари 15, 2009, 17:56:14 pm от eganeva »
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Как да постъпя?
« Отговор #38 -: Януари 15, 2009, 17:55:52 pm »
Все си мисля че ще ти е по-лесно ако осиновиш друго дете,а не детето на брат си.

Определено.
Аз на Никол съм леля(кака-както казва тя :D) и ще си остана такава.
Тя си има майка.
Благодаря ви за приземяването.

Ще ти бъде по-лесно в смисъл, че ще си спестиш евентуални проблеми от страна на снаха ти а за брат ти се надявам да не се стигне до там.

Но ще можеш ли да живееш с мисълта, че племенницата ти ще расте като нежелано дете, което си имала възможност да  дариш си цялата си любов?

Тя е твоето семейство, част и от теб.


Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Как да постъпя?
« Отговор #39 -: Януари 15, 2009, 17:59:13 pm »
Вземи детето!
Но изясни категорично бъдещето му. Това не е топка, за да се подхвърля, знаеш го и съм сигурна, че искап най-доброто за милата душица. Много си симпатична, личи си, че си отговорна, съм сигурна, че ще направиш горното. Иначе за взаимоотношенията....сложно е, но съм сигурна и че ще го възпиташ добре. 
 
Нина , хващам твоето мнение, защото е последно в тази посока.
Да, детето примерно може да се осинови чрез пълно осиновяване (да кажем, че е възможно, отдавна не съм чела семейния кодекс, не помня как е точно).
Но...в този случай майката знае къде е детето, и пълното осиновяване няма да е пречка тя да създава неприятности.
Достатъчно е да се върне и да обърка невинната главица на детето.
Психиката на детето не може да бъде защитена в този случай от нито един закон.
Не случайно жените, които дават децата си за осиновяване, не знаят в кое семейство ще отиде то.
Да не говорим какво ще преживее жената, която е приела да му бъде майка. В случая Жени.