Жени, знаеш мнението ми по въпроса. Говорили сме доста.
Радвам се , че сподели тук. Знам, че си мислила много дни, преди да го направиш. Като се има предвид как обичаш да си таиш проблемите...
Следващата крачка, която трябва да направиш (даже това трябваше да е първата ти крачка), е да споделиш с мъжа си. Кажи му как се чувстваш, той не може да ти чете мислите, трябва да говорите. Обещала си ми. Ако трябва, ще го напиша тук още 10 пъти, и по телефона ще ти звъня, но си държа на обещанието.
Обеща ми , че ще говориш с него за осиновяване, но не на Никол.
Майката на Никол е от типа хора, които идват на този свят, само да създават големи бъркотии. В момента е създала такава бъркотия в твоята тревожна глава, че дори и ти не можеш да го осъзнаеш. Знам, че си рисуваш картини как сте само ти и Никол, живеете щастливи, но...животът не е толкова прост.
Защото след няколко години, когато мъжът, заради когото тази жена се отказва от детето си, я напусне (или се разделят по някаква причина), тя ще сътвори следващата си бъркотия - ще реши , че си иска детето. Повярвай ми, точно така ще стане. И тогава не ми се мисли какво ще се случи с теб. Ще рухнеш.
Никол не е твоя отговорност, тя си има родители.
Които в момента се чудят какво да я правят, всеки си е грабнал шапката нанякъде и по леко неприятен (да не кажа друга дума) начин се опитват да ти вменят вина, затова , че се колебаеш.
Но решението да я осиновиш, не е правилното решение.
Може да не съм права, но това е моето мнение.
Знам, че ще четеш внимателно всеки пост. Бъди разумна, и не забравяй, че днес ти може да гледаш мъжа си с други очи, но той е човекът, който е извървял трудния път с теб. Не малко години.
Прегръщам те!
