Тръгна се от тук:

Аз все още събирам смелост за разговор, но уви.... нещо не ми се получава.
Преди около 2 седмици имах неочаквано предложение, не от съпруга ми, разбира се.
Много се обърках и не знам какво да правя.
Дано скоро се осмеля да говоря с него за осиновяване или за раздяла.
Категорична съм, че повече опити няма да правим.
Какво да избера все още се чудя!?

Жеки, благодаря ти, че ме провокира!!!

Много съм объркана.
Момиченцето от аватара ми е детето на брат ми.
Те се разделиха. Той замина извън страната, а снаха ми не я иска.
На 30 декември тя ми се обади, постави ми срок 1 седмица да говоря
със съпруга си и да я вземем.
За това и дума не може да става?
Сигурна съм, защото той един път ми каза:
"Като ти е жал за нея, осинови Я."
В единствено число, което ще рече, че той не желае.
Това много ме нарани, а той дори и не разбра, че ме засегна.
И аз си замълчах де и преглътнах....
Може би грешката е моя, че не реагирах.

Сега обмислям няколко варианта:
1. Да си останем без дете.
2. Да се реша на разговор за осиновяване.
3. Да се разделим и да търся друг мъж склонен да осинови.
4. Да приема предложението на снаха си.

Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете със съвети!

Понякога , когато човек говори бърка. Това, че мъжа ти е казал осинови Я , може и да е неволно. Моя мъж също прави понякога разни такива изказвания , а и не само моя мъж. Нали помниш изказването на Филип от биг брадър "да направи инвитро на жена ми" Моя съвет е да поговориш с него както за осиновяване по принцип , така и за детето на брат ти. Аз също съм в период на мислене какво да правим и кой път да избера/ем. Но първо според мен седни и поговори с него. Успех и нали знаеш, че каквото и да решиш тук ще намериш подкрепа

Успех и нали знаеш, че каквото и да решиш тук ще намериш подкрепа

Да, знам и затова споделих!

Мисля, че ще ми е по-трудно да говоря за Никол.
Нали казват: Кръвта вода не става.
Ако се стигне дотам, няма да се колебая да избера нея.

Жени, не си преглъщай, бе мила   Говори, за тези работи не може да не говорите. Това е важно за вас, за бъдещето ви. Питай го какво го смущава, какви са му притесненията и т.н. по отношение на осиновяването. Все пак човек и да не е съгласен с нещо, има мотиви и може да ги обясни на другия до него.
Детенцето е страхотно. Снаха ти наистина ли иска да го даде за осиновяване? Ако това не е временно решение, което тя би променила скоро, на тове място бих се замислила определено.

Жени, ти си много силна жена.
Много, ама много, съжалявам че всичко това ти се случва.
Чувала съм те да говориш за Никол (извинявай, дано не бъркам името). Много я обичаш, нали?
Трудно решение трябва да вземеш, но съм сигурна че ще е правилното.

Не знам какво друго да ти кажа, ако имаш нужда да поговориш - насреща съм.

_{П.П. И още нещо - много съжалявам, че загубихме контакт}  

Снаха ти наистина ли иска да го даде за осиновяване?

Аз не искам да се отказва от нея.
Тя не за първи път ми я предлага.
Още като беше на 6-7 месеца ми каза:
"Вземи Никол, ние ще си родим друго."
Тогава мислех, че се шегува за моя сметка.
Но сега нещата са доста сериозни.

П.П. И още нещо - много съжалявам, че загубихме контакт 

Аааааа, аз редовно те чета. Може и да се видим скоро.
 

Жени, от няколко дни си мисля какво и къде да ти го напиша.Още не съм съвсем готова защото се опитвам да го разбера за себе си но подкрепям казаното от Коки.
Насреща съм във всеки един момент и ме боли.
По късно ще пиша в темата отново.

Жени, това е много ужасно-да се налага да избираш!

Според мен, ти си познаваш мъжа и знаеш, кой подход действа най-добре.
Дали да му поставиш ултиматум, дали всеки ден да му говориш докато му писне, дали да спреш да му говориш, или просто да седнете и да поговорите без заобикалки.

От друга страна, помисли, да не стане после- "ама детето си е мое, дай си ми го".
Тогава ще стане много тежко!

Говори със съпруга си! Може да се окаже, че не си го разбрала правилно.
Вариант 1: Той е съгласен вие да отглеждате малката сладурана. По-хубаво от това няма!
Вариант 2: Не е съгласен да я вземете, но е съгласен да осиновите друго детенце. Нормално, притеснява се за бъдещето. Какво ще му обяснявате на детето - кои са мама и тати, леля и свако ... Обсъдете го.
Вариант 3: Не е съгласен на осиновяване. Когато ти го каже директно, ще прецениш как се чувстваш. Ще разбереш дали го обичаш толкова и си съгласна да нямате дете, но да остане заедно, или да търсиш щастието си на друго място.
Стискам палци да вземете най-правилното решение, което и да е то!

От друга страна, помисли, да не стане после- "ама детето си е мое, дай си ми го".

Това е неизбежно. Все някога ще осъзнае какво е направила.

Тя има друга връзка.
Казах й: "Ако имаш второ дете и с него ли така ще постъпиш?"
Отговор: "Не се чувствам готова за друго дете. И с това избързахме.
Нямам сили да я гледам. Не мога вече да се оправям с нея."

Виж сега, хубаво е, че си толкова структурирана:  

Сега обмислям няколко варианта:
1. Да си останем без дете.
2. Да се реша на разговор за осиновяване.
3. Да се разделим и да търся друг мъж склонен да осинови.
4. Да приема предложението на снаха си.

Какво си мисля аз - точка 1 явно въобще още не е дошла на дневен ред при теб, така че, според мен, тя трябва да стане веднага точка 4.

Точка 2 е задължителна - естествено, че трябва да говориш с него. Кой знае какъв мензис го е бил налегнал в момента, в който ти е отговарял, кой знае какво му е било в главата и какви мисли са го вълнували. Може да не е преценил как се изказва. Освен това, хората си сменят мнението - и това се случва доста често. Провери дали не е настъпило някакво развитие, виж как са нещата.

Точка 3 принципно винаги е възможна, но нали се сещаш, че мъжът не е необходимо условие за осиновяването? Имам предвид, че със или без мъж, това е възможен вариант за теб. Интересно ми е дали като казваш в точка 4 "Да приема предложението на снаха си" имаш предвид да осиновиш само ти (без мъжът ти да осиновява). Това също е възможен вариант, ако той е съгласен, защото така официално само ти ще си ангажирана, а и няма да ти се налага да осъществяваш точка 3.

В кратце: говори с него и виж а) дали е склонен да осинови и б) ако не - дали е склонен ти да осиновиш, но да останете заедно - което винаги създава предпоставка на по-късен етап и той да осинови детето (мисля, че процедурата е значително улеснена за съпруг на осиновителката).

Поздрави!

Сега обмислям няколко варианта:
1. Да си останем без дете.
2. Да се реша на разговор за осиновяване.
3. Да се разделим и да търся друг мъж склонен да осинови.
4. Да приема предложението на снаха си.

1. Това е най-лесно ... но не е решение на проблема, ако искаш дете.
2. Задължителен е този разговор. Колкото и тежък да е. Може да се наложи и серия разговори да проведеш, накъсани със скандали и раздели, ти си знаеш човека.
3. Възможно следствие от т. 2 или т. 4. Когато му дойде времето ще го мислиш.
4. Ти си знаеш най-добре. Какви са ти възможностите, всякакви, включително и финансови. Отделно какви са ти взаимоотношенията с майката ...
Аз ако бях щях да започна с това и вече да пиша с Никол на скута ... Тя ти е племенница ... Дали ще я осиновиш или не са технически подробности, но ако снахата не го иска това детенце  Има ли кой друг да я гледа?

А, дали т4 изобщо е вариант?
Има много въпроси около нея.
Какво мисли брат ти за предложението на снаха ти?
Снаха ти ми се струва доста нестабилна (щях да пиша непостоянна, ама не е това думата). Колко време ще и отнеме да си промени решението отново?
Какво ще правиш когато тя се сети за Никол?
Всъщност дали тя не иска да ти я даде просто да я гледаш, не да я осиновиш

Това, което ще напиша не съм го мислила дни, месеци, години, както е при теб и възможностите които си написала, но ти питаш - как да постъпя? Ще ти кажа аз как бих постъпила, но това е предвид ситуацията в моето семейство;
- бих се борила със съпруга си, по какъв начин ти ще решиш, познавайки го най-дибре; - не бих си тръгнала, защото за мен това е човека, който искам да е баща на децата ми.
- бих приела предложението на снаха си (аз също имам брат с прекрасна дъщеря, нядявам се да не се стига до там, но ако някога стои този избор пред мен, не бих мислила и ден.)НО, тук идва голямото НО, ще искам да осиновя детето, както си е по закон, пълно осиновяване, без компромиси. Тя ще знае кой са й биологичните родители, но аз искам да й бъда законен такъв.

Това е, започвай да говориш, говориш и така докато постигнеш това което искаш, по начина, по който искаш

Вариант 3: Не е съгласен на осиновяване.

От такъв отговор се страхувам най-много.
Животът ми ще се завърти на 360°.
Дори обмислям да се върна в Разград.

Виж сега, хубаво е, че си толкова структурирана: 

Нали?

Точка 3 принципно винаги е възможна, но нали се сещаш, че мъжът не е необходимо условие за осиновяването?

Това значи ли, че мога да подам молба сама?

Интересно ми е дали като казваш в точка 4 "Да приема предложението на снаха си" имаш предвид да осиновиш само ти (без мъжът ти да осиновява).

Имам предвид да сме само аз и Никол.
Без да я осиновявам.

Жени, моето мнение е, че не трябва да осиновявате Никол.
Може би звучи доста жестоко но ти сама казваш, че снаха ти някой ден ще се осъзнае , че е сгрешила...Тогава какво ще се склучи????
Предполагам колко ти е болно и тежко и как не намираш и 1 минута спокойствие за да решиш кое е правилно:(
Не мисля, че е правилно да поставяш брака си по средата в тази тежка ситуация. Така както ти не разбираш защо съпруга ти е реагирал така, може би той също страда и не разбира как да ти помогне да не се измъчваш...незнам...само предположения.
Вие сте семейство и се опитайте да го запазите. Не е твоя , нито на съпруга ти вината за случващото се, опитай да го разбереш. Вероятно много го е страх.
Относно Никол...наистина е едно прекрасно малко същество, което не заслужава и частица от случващото се. Тя има майка и баща които носят отговорност за нея.Първо те. Убедена съм в огромното ти сърце и любов към нея и съм сигурна, че никога не би я оставила, но мисля ще е грешка ако я осиновиТЕ/Ш защото няма да имаш ден спокойствие кога ще си я поискат обратно (като че ли е чанта с багаж:( ). Това ще те убива.Страхът да не си я вземат е лош спътник...много лош.

Аз не мога да си обясня напълно случващото се не защото на мен ми е трудно да имам деца а от чисто човешка гледна точка и макар да не познавам Никол страдам защото тя няма никаква вина и и е нужна любов.

Вероятно не всичко от написаното е хубаво но това е само моето виждане като страничен човек.

Моля се нещата да имат добър край за всички ви.
Не забравяй, че и през това можеш да минеш и да оцелееш.Силна си много повече отколкото предполагаш.

Петина

Това значи ли, че мога да подам молба сама?

Цитат на: cambozzola в Януари 15, 2009, 14:28:59 pm

Интересно ми е дали като казваш в точка 4 "Да приема предложението на снаха си" имаш предвид да осиновиш само ти (без мъжът ти да осиновява).

Имам предвид да сме само аз и Никол.
Без да я осиновявам.

Доколкото си спомням, да, можеш да подадеш молба сама, иска се съгласието на съпруга ти обаче.

При всички положения те съветвам да НЕ приемаш неуредени отношения - рискуваш да бъдеш наранена сериозно впоследствие. Подкрепям СтефиЗ с две ръце. В допълнение - това е сериозно решение, има опции за пълно, не пълно осиновяване, които могат да се обмислят и трябва да направиш задълбочена консултация със специалист по семейно право, за да вземеш най-адекватното решение в светлината на проведените разговори със съпруга ти.

Май трябваше да пусна анкета.

Цитат на: Veselia в Януари 15, 2009, 14:26:40 pm

Вариант 3: Не е съгласен на осиновяване.

От такъв отговор се страхувам най-много.
Животът ми ще се завърти на 360°.
Дори обмислям да се върна в Разград.

Твоето притеснение само отлага развръзката във времето. И двамата таите нещо в себе си. Думите на Лиско са много мъдри. Има ли нещо, което да ти дава основание да си мислиш, че не е съгласен на осиновяване?
Аз на твое място бих приела преложението на снаха си, и бих осиновила още едно дете. Разбира се половинката ми ще е напълно съгласна с мен. Но това се отнася за нас.

 Има ли кой друг да я гледа?

Живее с родителите си.
Те доста се грижат за детето.
Разпределят си задълженията.

Всъщност дали тя не иска да ти я даде просто да я гледаш, не да я осиновиш

Всъщност и тя самата едва ли знае какво иска.
Искаше дете от брат ми - постигна го.
Поиска приятелят му - с него е.