Тръгна се от тук:
Аз все още събирам смелост за разговор, но уви.... нещо не ми се получава.
Преди около 2 седмици имах неочаквано предложение, не от съпруга ми, разбира се.
Много се обърках и не знам какво да правя.
Дано скоро се осмеля да говоря с него за осиновяване или за раздяла.
Категорична съм, че повече опити няма да правим.
Какво да избера все още се чудя!?
Жеки, благодаря ти, че ме провокира!!!Много съм объркана.
Момиченцето от аватара ми е детето на брат ми.
Те се разделиха. Той замина извън страната, а снаха ми не я иска.
На 30 декември тя ми се обади, постави ми срок 1 седмица да говоря
със съпруга си и да я вземем.
За това и дума не може да става?
Сигурна съм, защото той един път ми каза:
"Като ти е жал за нея, осинови
Я."
В единствено число, което ще рече, че той не желае.
Това много ме нарани, а той дори и не разбра, че ме засегна.
И аз си замълчах де и преглътнах....
Може би грешката е моя, че не реагирах.
Сега обмислям няколко варианта:
1. Да си останем без дете.
2. Да се реша на разговор за осиновяване.
3. Да се разделим и да търся друг мъж склонен да осинови.
4. Да приема предложението на снаха си.
Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете със съвети!