Реших тази вечер да говоря с него.
Дано не сгреша.

Няма да сгрешиш. Радвам се, че се реши да го направиш!

Цитат на: eganeva в Януари 15, 2009, 17:51:08 pm

Реших тази вечер да говоря с него.
Дано не сгреша.

Няма да сгрешиш. Радвам се, че се реши да го направиш!

За да се реши един проблем трябва да се говори за него.Няма смисъл да милчиш,да се измъчваш.Успех,миличка!

Първата ми реакция,като прочетох поста беше " ама какво ще му мислиш,взимай го.." Ноо ,детето не е плюшена играчка... Опитвам се да се поставя твое място и си мисля,че е най-добре да се вземе някакво решение, така че и вълка да е сит и агнето цяло. В тази цялата история има ли думата понякакъв начин "новия мъж" на бившата жена на брат ти ? Защото той също би трябвало да участва ,като човек ,който се е обвързал с тази жена /майка,все пак/ . Да не би той да не иска детето и затова тя да се опитва да се отърве от него. Защото ако е така,в момента ,в който любовта отлети "майката" ще запее друга песен. 
Смятам ,че е най-добре да дадеш на това дете,това което идва от сърцето ти и да бъдеш негова подкрепа и приятел. Мисля,че не е нужно да се осиновява, може да се грижите за него ,като леля и чичо. Има и други такива случаи.
А сега за раздялата. Дали е изход?  Зависи от ситуацията и конкретния човек. При мен беше изход преди около две години. Радвам се ,че взех това решение тогава,защото сега нямаше да съм намерила верния човек. Тогава много си задавах въпроса "причина ли е за раздяла това ,че той не иска деца толкова ,колкото и аз?" .Обвинявах се ,че съм егоист и т.н... Но сега съм сигурна ,че ДА причина е за раздяла,когато мъжа до теб не разбира нуждата ти да станеш майка.
Пожелавам ти скоро да намериш твоя верен път и да вземеш правилното решение.

Благодаря на всички!
Няма да изброявам поименно, за да не пропусна някого.

 

Какво ли щях да правя без вас?

Но ще можеш ли да живееш с мисълта, че племенницата ти ще расте като нежелано дете, което си имала възможност да  дариш си цялата си любов?

То още нищо не се знае.
Може все още да имам тази възможност.
Довечера е часа на истината.

В тази цялата история има ли думата понякакъв начин "новия мъж" на бившата жена на брат ти ?

Не знам неговото мнение.
А тя все още не е бивша.

стискам всички палци "часът на истината" е с най-добрия резултат

Нина , хващам твоето мнение, защото е последно в тази посока.
Достатъчно е да се върне и да обърка невинната главица на детето.
Психиката на детето не може да бъде защитена в този случай от нито един закон.
Не случайно жените, които дават децата си за осиновяване, не знаят в кое семейство ще отиде то.
Да не говорим какво ще преживее жената, която е приела да му бъде майка. В случая Жени.

Права си, Елфи, напълно. Но не знам дали ако остане в това положение детето няма да е още по-объркано и без контрол. Ако не дай Боже един ден се наложи някой да поеме по-сериозна отговорност, но този някой го няма.... Може би съм малко емоционална като гледам душичката...

Успех довечера, ганева. Дано тази ситуация, която провокира разговора накрая да се оправи и всички да са добре.
Кураж!

Мисля че трябва да направиш всичко възможно да го вземете детенцето и да го отгледате.Поради този факт задължително говори със съпруга си и направи всичко което зависи от теб да постигнете едногласие.То ти е кръвчица това дете и щом майката не иска да го гледа ти ще си тази която ще го отгледа и ще у даде топлина на това хубаво детенце.Ако случайно не дай си боже съпруга ти не се съгласи и нещо нещата минат границите което в никакъв случай не ти пожелавам и вземете решение за раздяла го помоли да подадете молбата заедно за да може да го осиновите детето.И друго задължтелно каквото и решение да вземете оформете документите до край че снаха ти май е непредвидима.Пожелавам ти успех и с интерес ще следя нещата.А сетих се и нещо друго неискам да съм неправилно разбрана но щом снаха ти го предлага това детенце  и ако ти не се съгласиш може и на чужди хора да го даде.Ако извършиш тази постъпка ще направиш наистина нещо голямо в живота си и то ще бъде значимо и мисля че ще се оцени до някое време.Дай боже нещата да се наредят във вашия дом и защо не след доброто дело да се роди и едно ваше биологично бебче.Успех.

Успех! Желая ти ползотворен разговор с възможно най-хубавия финал!

И се вслушай в Елфи  (а и другите които познаваш)!
Личното познанство си казва своето що се отнася до съвети от такъв характер! Думите й са на приятел, силно загрижен за теб.

Напълно поткрепям написаното от Жекова в първия и пост.Друг е въпроса,ако и двамата родители категорично се откажат от Никол,но доколкото разбирам в случая не е точно така.

Жени,разговора със съпруга ти е най-добрия вариант.
Успех и дано да намерите най-доброто за вас решение!

Жени, аз по-скоро си мисля, че съпругът ти ще се съгласи. Но това, от което ме е страх, е, че майката може някой ден да се сети, че иска детето обратно и дори да няма права над него, може да ви направи живота черен (освен ако не сте достатъчно далече). Не съм толкова красноречива като Елфи, но я подкрепям напълно. А и мисля, че в момента майката просто гледа да прехвърли на някого отговорността, защото така й изнася. Не вярвам, че наистина ще го даде за осиновяване. Може би ти го предлага на теб, защото знае, че го обичаш и ще се грижиш добре за него, но не смятам, че ще го даде на непознати. Детето има родители, които трябва да поемат отговорност за него. Ти пак ще го виждаш и ще си любимата леля. И то много, много ще те обича. Така както го обичаш и ти. По-скоро се опитай да убедиш брат си да поеме своята отговорност! И поговори със съпруга си за осиновяване на друго дете!

Желая ти да вземеш правилното решение, което да те направи щастлива! 

Жени, изчетох внимателно темата ти...Съжалявам за това, което преживяваш... Усещах някаква тъга или меланхолия или нещо друго в теб, което ме навеждаше на мисълта, че имате някакви проблеми... Благодаря ти, че сподели! Моето мнение по проблема.
Първо, не си навивай на пръста, че мъжът ти е казал точно това. Може да не сте се разбрали, може да не си чула добре, може да го е изтърсил, без да мисли и без дори да разбере, че те е наранил. Даже си мисля, че е последното. Ама и ти си си виновна - че защо веднага не го репликира?!
Второ, не мисли за това, което ще стане после. Няма смисъл да тормозиш хубавата си главица с лоши мисли. Прави нещата едно по едно!
Трето, каквото има да става, ще стане! Най-важното е, обаче да следващ начертания си път. Говори, веднага с мъжа си!(надявам се, че ще го направиш тази вечер) Поговорете си хубаво, кажи му как се чувстваш, попитай го какво чувства той. Тези разговори са много трудни и за двамата и мисля, че ако ти започнеш разговора, той ще изпита облекчение и безкрайна благодарност. Както и ти, ако той подхване въпроса.(Давам го като съвет, а самата аз не мога да подхвана този разговор). Но ти си по-смела от мен, а и обстоятелствата те притискат, така че ще го направиш! Дано резултатът е такъв, какъвто искаш!
Четвърто, не знам дали бих осиновила дете, но знам, че ако трябва да избирам между това да имам дете и това да е съпругът ми с мен - знам отговора със сигурност! Съпругът ми има здравословни проблеми и аз се моля единствено за неговото здраве, за нищо друго! Той е най-важния човек в моя живот! Както и аз в неговия! Живота, който живеем и борбата, която водим е трудна, но нашите мъжа са били винаги зад нас! Не забравяй това!
Пето, ще ти разкажа нещо и с това свършвам, че ти превзех темата!   Преди десетина години, съпругът на зълва ми катастрофира с мотор, връщайки се от  любовницата си. Цяла година беше в кома, множество операции, безпаричие, нерви... Зълва ми не работеше, помагаше им семейството на мъжа и. Имаха две малки момиченца. Тя ни помоли за помощ. Те са от Стара Загора. Доведоха децата в нас. Няма да се разпростирам в много приказки, защото на моменти изпадахме в размисли за едно или друго.... Гледахме децата цяла година, обградихме ги с любов, но знаехме, че каквото и да стане с баща им, зълва ми ще си ги вземе обратно, когато е готова. Тя е родена да бъде майка. Тогава ме обичаха и ми бяха благодарни....Сега е малко по-различно...но няма да продължавам...
Стискам палци за благоприятен развой на разговора! Прегръщам те!
  

Жени,не смея да ти давам съвет в тази меко казно заплетена ситуация - докато обмислях нещата бях ту ЗА осиновяването,ту против...но все още не мога да преценя кой от двата варианта(да осиновиш или не детето) би бил най-добрия...

От това,което прочетох за снаха ти,честно казано се притеснявам - както някои момичета са споделили вече,аз също усещам,че е способна да обърка нещата отново някой ден и да те нарани адски много - като например да реши изведнъж да си взима детето обратно или знам ли аз какво още..

Изглежда ми доста нестабилен и не особено отговорен човек,а такива хора най-много ме притесняват - защото са непредвидими (и нелогични) в действията си и в този смисъл все трябва да си "на тръни" какво ли ще сътворят в бъдеще...

Имаш всичката подкрепа,на която съм способна и стискам палци разговорът с твоя човек довечера да ви доведе до най-разумното решение!

Прегръщам те много силно:
Таня
 

Момичета,   

    Жени,всичко ще се оправи!Вярвам,че ще се разберете със половинката си.Толкова години сте заедно,много добре знае че неистово искаш да станеш мама.Говорете,ГОВОРИ,не преглъщай нито една дума.Не вярвам да е толкова бездушен,просто го е страх от осиновяването,защото това ще доведе до изключителен обрат в живота му.Говори му,всички проблеми се решават след един "качествен" разговор.Но категорично считам идеята да осиновиш племенницата си за много-лоша.Ще има кофти последствия,ще има много разбити души след време.Могат да се намерят по-добри решения за бъдещето на това детенце.Знам колко я обичаш,но не се самоунищожавай със порива си да я осиновиш!Жени,стягай се,отново бъди силна!Стискам палци за резултатът от разговора с мъжа ти.Силно те прегръщам.

Започна се.

Чета и не вярвам, че някой би могъл да си даде детето така с лека ръка. Това лъчезарно детенце...Извиках и мъжа ми да прочете темата. И двамата казахме в един глас: Трябва да го вземат!
Говори със съпруга си,Еганева. Тази жена не обича детето си.
Ние преди да подадем документи за осиновяване, се питах дали ще го обичам, какво ще почувствам като го видя. А ти сега можеш да вземеш детето, което съм убедена че обичаш повече от всичко друго.Ти можеш да бъдеш майката, която това ангелче заслужава!
В момента, в който Никол започне да разбира, и разкажи историята.
Вярвам, че каквото и да решиш, ще е правилно!

Започна се.

Женя,
Немога да коментирам.
Хората така се променят,че чак поговорките се сменят.
Обещала си ми среща.Чакам.

Една мааааалка крачица напред.
Каза, че ще си помисли.
Не съм очаквала отговор веднага.
За Никол дори не споменах.
Отново ви благодаря за подкрепата.
Много ми помогнахте.