всички ние тук в Зачатие знаем колко е ценна всяка една бременност след дългогодишен стерилитет, колко безсънни нощи, колко мъки, колко Надежда и Вяра трябват за да стигнем до двете чертички. със сигурност не съм аз единствената с този проблем, но когато забременяването е спонтанно може би е малко по-леко.
още миналата година след първия аборт в Торонто ми предложиха вариант за серклаж направен чрез лапароскопия преди бременност-зашиване на сервикса от вътрешната страна. тогава реших да се консултирам с клиниката в която щях да правя инвитрото, все пак незнаех дали тази интервенция няма да попречи на ембриотрансвера. тогава решихме да направим серкалажа в 13г.с преди да има скъсяване и разкритие. така и стана, всичко мина успешно до 22г.с., когато ме приеха в болница с пролабирал мехур и 2см. разкритие.
всеки ден си задавам въпроса защо отново, защо на нас, защо, защо....какво не направихме както трябва....
а, може би е съдба.....
силно ви прегръщам всички!
благодаря за милите думи и подкрепата!

Океан, много съжалявам за случилото се!
Силно се надявам да не се предаваш и да продължиш напред!
Аз самата не знам кой път да хвана, но винаги се опитвам
да вдъхна кураж и сила на някой от нас!!!
Колко още трябва да преживеем за да успеем!?
Трябва да сме силни!
Прегръщам те!

много тъжено е в такъв момент, но не губи вяра и надежда, ще успееш.

Много съжалявам. Ще успееш вярвам го.

оушън, много ми стана мъчно, като прочетох.    Не губи вяра! Желая ти следващия път сълзите да са само от радост! 

Много съжалявам за случилото се:(

Толкова много съжалявам, че отново се налага да преживееш това, много сили и кураж, и вяра разбира се, че следващия път всичко ще завърши успешно.

Мила съжелявам.И аз съм го изживяла 2 пъти.Втоият път преди 10 дни.на коледа.Първия път казаха инфекция.Втория церв.недостатъчност.Аз съм в Америка,и тези малумници ми казват следващия път серклаж и някакви прогестеронови инжекции от 16 г.с и почивка разбирасе.Аз съм на преглед  на 27 ми и мисля да питам док да ми се направат някакви изследвания за вътрематочна инфекция.Аз лично се побърках от всичко преживяно но какво да правя.Няма да се дам.Желанието ми за дете е по силно от всичко.Не мога да се предам.Не искам.Какво ли не ми мина през главата ,дори да платя на жена да износи детето ми.Тук в Америка е практика и е нещо което е нормално и повечето инвитро клиники работят с такива агенции.Знам че се побърках и незная какво да мисля.Април съм пак на линия.Много много ме е страх,но не мога да се откажа.Толкова силно го искам.Доста жени има със церклаж успели.Моя позната има 3 загуби преди тези малумници тук да и обърнат внимание.Сега вече има 2 износени и здрави момченца родени през 2 години.чудех се как се справи но успя даже мислише за 3 то .Много смело от неина страна.Аз и на едно ще се радвам ама и то няма да е без много мъки.На всичко отгоре трябва да се мине и през инвитро,което тук е безбожно скъпо.Аман вече.Хората около мен вече родиха по 2 а аз незная още от къде и накъде да тръгна.Много ми е объркано.Сигурно и на теб но зная,че много много го желая,и трябва всичко да е наред.Успех и пиши ми на лични ако желаеш.Прегръщам те.

Оушън, съжалявам много за случилото. Съжалявам, че го изживяваш за втори път. Аз съм с цервикална недостатъчност, аборт в 25-та седмица и втора успешна бременност /ситната стана на 1 година вчера/. Пиша това, за да ти дам вяра и надежда, че ще се получи. Не знам, как е било при теб, но мен при мен от 26-та седмица до раждането бях на легло и през ден на системи магнезий - нищо друго, но помогнаха. Успех, имаш моите стиснати палци.
ПП Сега видях, спомних си от другата тема... Отново искам да ти кажа, че много съжалявам и стискам палци следващия път всичко да е наред.

И аз не знам какво да кажа......няколко пъти влизам и излизам от темата......
опитвам се да напиша нещо.....но накрая затварям темата....до следващият път......

И аз съм така от вчера насам... Не намирам думи,толкова е тъжно,защо трябва да се случват такива неща?????

Оушънче,страшно много съжалявам за поредното изпитание,което ти се налага да преживееш...и ти пожелавам да имаш сила да продължиш напред,въпреки болката!

С теб сме!
 

Оушън, не мога да ти помогна, само ти пожелавам кураж! И никога повече да не преживяваш това!
   Бъди силна!

Аз самата не знам кой път да хвана, но винаги се опитвам
да вдъхна кураж и сила на някой от нас!!!
Колко още трябва да преживеем за да успеем!?

и аз си задавам вече всеки ден този въпрос...още колко..и има ли край изобщо!?
благодаря момичета, че ви има, че има с кой да споделя, че има кой да ми вдъхне сила и надежда!
eganeva 

S A R A , след първия аборт откри ли се точно каква е била инфекцията, може би причината  е пак церикална недостатъчност. правена ли ти е хистероскопия за да огледате матката от вътре за прегради и сраствания, понякога те предизвикват аборт. аз преди инвитрото съм изследвала хламидии, микоплазма, уреаплазма, посявки.. всичко. 20 дни преди аборта микробиология чиста, пусках стерилна урина-чиста. сега мисля  да направя и ендометриална биопсия. миналата година в Торонто доктора, който се опита да ми направи серклаж на топло каза, че от вътрешната страна на цервикса до матката не е имало тъкан която да зашие и единствения вариянт за мен е серклаж с лапароскопия или серклаж в ранна бременност. направихме серклажа и въпреки него не се стигна до успех. незнам вече къде и как да търся причината. също обмислях варианта за сурогатна майка, но тук в Бг законно не е уреден въпроса. за майка се счита жената родила детето, а не биологичната.
може би трябва да бъдем още малко силни, докога и аз незнам, изморих се вече.
прегръщам те силно.


Фоксче, от 15г.с. бях на Магнерот 3Х2 и Но шпа. В 20г.с. започнаха болки, точно периода в който беше аборта миналата година. Лежах в къщи от трансфера и ставах само до тоалетна и за хранене. При гинекологичния преглед в 21г.с. всичко изглеждаше нормално. После като ме приеха в болницата ми бе назначена терапия Гинипрал и системи Кормагнезин, които не помогнаха, но мехура вече беше пролабирал и разкритие 2см.
миличка, все пак ми даваш вяра и надежда, че има шанс, макар и малък, но го има.

Много тъжно мила Оушън, много ...
Съжалявам за загубата ти, изживяла съм го, но не и забравила.
Тъгувай, плачи, но след време се изправи и продължи. Силните го могат и успяват.
Бъди оптимист, колкото и да те боли.

Приеми моята искрена и силна приятелска прегръдка.

Оушън, и аз бях на прахчета, хапчета и дори ампули магнезий, дори не им помня имената - толкова много ги смениха, но според моята лекарка /не знам, дали е права/, организмът ми не усвоявал магнезия от тези препарати и поради тази причина бях на системи. Не знам дали е вярно, но дано ти помогне по някакъв начин. Помня, че постоянно ми правеше някакви изследвания за магнезия в кръвта и все не беше доволна, но за съжаление съм забравила подробностите. Наистина много съжалявам, знам колко боли 

Съжалявам много. Това което преживяваш е много жестоко. Дано намериш сили да продължаваш да вярваш. Прегръщам те и ти казвам, че ще успееш, един ден ще имаш своето дете. Бъди силна!

  Съжалявам,мило океанче...То бива ли толкова мъка...не е човешко. Няма как,трябва да си силна сега,защото предадеш ли се става по-лошо.Сега си почини,от годините си не се притеснявай,ще дойде отново твоето време.Прегръщам те и ще се моля за теб!