Както казва cygnus няма единен стандарт за диагностика и лечение на репродуктивни проблеми. От тук идва и проблема, че се започва насляпо да се търсят проблемите и двойката понякога загубва много време докато открие причината. Да има някакъв набор от първоначални изследвания, от които може да се определи до колко е сериозен проблема и двойката да бъде насочена към съответните специалисти. Да не се правят стимулации без цветна снимка и спермограма. Спермограма да може да прави само квалифициран специалист.

Друг проблем според мен е, че по време на бременността жената не е запозната със всички изследвания и прегледи, които може да направи като измерване на нухална транслуценция, биохимичен скрининг, фетална морфология в съответните седмици, ехокардиография, амниоцентеза. Изследванията и ехографските прегледи в женската кунсултация не са са достатъчни.

И аз да напиша за нашите проблеми:
-Липса на качествена лаборатория в града, в който живея. Правените ми изследвания до едно бяха с грешни резултати, което се установи в последствие в София.
-Направления никога няма... поради тази причина спрях да посещавам личният си лекар.
-Липсата на специалисти във всички градове.

Така като гледам, май на повечето момичета се припокриват проблемите. Аз обаче бих искала да попитам нещо друго. Много ми е интересно, защо в България никъде не се обявява официална статистика за успеваемостта на центровете по репродуктивна медицина. Иска ми се това да не е така, а понастоящем никъде не се коментира (освен може би из форумите).
Ултра, това ще бъде ли обсъждано по време на преговорите?

Така, ето и проблемите, с които ние сме се сблъсквали:
- (не)опитът и (не)познаването на проблема стерилитет на консултиращите ме гинеколози (в началото, още преди 6 години, след направена ми фоликуметрия ми казаха, че при мен всичко е наред, а се оказа, че съм със запушени тръби; резултат - загубени две години); никога никой не ни обясни какви са изследванията и пътя, който трябва да изминем, за да установим причината; сама откривах всичко, и възможни проблеми, и необходими изследвания, и специалисти - благодарение на Зачатие. 

- направих си труда да преброя колко пъти съм изследвала хормони (имам проблеми с пролактин и ТСХ) - от около 50 такива, направление съм взела само веднъж, и то само за един хормон, защото лекарката "трябвало да си пази направленията и за други пациенти".

 

Поздравления за тази тема!
Много ми харесаха някои от систематизираните предложения и ще повторя само няколко неща, които са важни според мен.
Само ще споделя, че след 6 години стерилитет с много изследвания, стимулации лапароскопия, инсеминации и 3 ин-витро процедури, все още НЯМАМЕ ЯСНА ДИАГНОЗА.

Основната причина е, липсата на специалисти, трудният достъп до изследвания /физически и финансово/ за хората от провинцията.

1.Трябва да има ясна, точна система за диагностика, която да включва Задължителните изследвания за двамата партньори и да се поставя диагноза, преди да се пристъпи към лечение.
2.Да има кабинети с достатъчно обучени  специалисти по репродуктивна медицина в страната, които да работят по определените правила и да осигуряват достъп до изследвания/вкл. много специализирани изсл. като имунологични, PCR тестове и др. които се извършват чрез вземане на биологичен материал и транспортирането му в подходящи условия до малкото на брой качествени лаборатории/. ПОне част от тези изследвания да са безплатни за пациентите.
3.При бременност след стерилитет и доказани проблеми по "износването", медикаменти като Фраксипарин, Имуновенин и  други подобни да бъдат поне частично безплатни за пациентите.
4.Да се улесни достъпа на рисково бременни и бременни след стерилитет до специалисти и повече изследвания, по-чести УЗИ и останалите изследвания като амниоцентеза, фетална морфология и т.н.

Много неща са споменати!Всички сме на едно мнение - държавата трябва да започне да се грижи и за нас!
Поне част от изследванията да се поемат от ЗК.
Да се обърне по-голямо внимание на мъжкия стерилитет - още от ранна възраст!!!
Да се канализира лечението на стерилитета - не пациентите сами да си търсят причините и да си поставят диагнози!!!

И аз да отговоря, въпреки че много от проблемите вече са описани от момичетата тук.
При нас:
- липса на специалисти в града, в който живея - в резултат изгубени повече от три години, без ясна диагноза и реплики от рода "Аааа, ама ти си още млада не може да страдаш от стерилитет." или "Ами качила си 20 кг за три месеца, защото много ядеш. Нищо ти няма." Да, тук нищо няма - нито ендокринолози, нито гинеколози, а андролозите са мечта. Местното светило в ендокринологията ми изписа Калорекс за инсулинова резистентност......Ако не беше "Зачатие", нямаше да знам какви са стъпките по установяване на проблема, нито къде мога да получа адекватна помощ.
- липса на лаборатория, която да направи истинска спермограма, въпреки че има такива, които претендират да правят. Всъщност и доста от другите изследвания се пращат до София, а не се правят на място.
- липса на направления - всички изследвания си ги плащаме сами, както и всички пишещи тук - в резултат лечението се удължава необосновано поради финансови затруднения
Единственото, което се е променило от скоро е, че завеждащия Кабинета по стерилитет стана много отзивчив напоследък, дори предложи да ми даде направление за изследванията преди АРТ, които се поемат по ЗК. Естествено те са капка в морето, но все пак е помощ.

Ани, благодаря за това което правиш за нас!
Проблемите при нас започнаха така:
1. Липса на компетентни лекари и диагностици. С години посещения при различни гинеколог, които все ми повтаряха, че нищо ми няма и "да спра да го мисля". Имах много оплаквания и симптоми и ги споделях при всяко посещение, които ако бяха разпознати от нея/него - може би щях да си спестя тежката операция и отстраняването на тръба и яйчник, в следствие на ендометриоза в много напреднал стадий. Пак опираме до липсата на компетентни диагностици. Не може един доктор да не свърже две и две, когато му казваш всички симптоми и оплаквания и той да не се усъмни. Аз в момента в който прочетох симптомите(в Интернет, разбира се)сама си казах, аз това го имам, а после се подтвърди и с лапарото. А те дори не са чували за това заболяване.
2. Всяка клиника си има собствена лаборатория и не признава резултати когато са направени в друга лаборатория. Трябва да има стандарти по които да работят всички лаборатории.
3. Всеки следващ лекар, категорично отрича и оплюва направеното от неговите предшественици.
4. Липсата на направления от личния лекар. Полага се 1 направление на 40 дни, с него могат да се направят само 2 посещения при специалист. А аз за тези 40 дни съм ходила по 6-7 пъти. Да не говорим че местата на които работят с направления се броят на пръсти.
5. Липсва каквато и да е система за извършване на изследванията и тяхната поредност. Всеки си назначава сам каквито изследвания смята, че са му нужди, или доктора назначава първо стимулация, а после ЦС!?!?! Трябва да има ясен ред по който да се търси проблема.
6. Не на последно място е факта, че за някои утвърдени специалисти в областта на репродуктивното здраве трябва да се чака с месеци дори години. А през това време?? Проба-грешка! Хиляди левове на вятъра, много объркани диагнози, грешно проведени лечения и куп други проблеми в следствие на предното.
7. Ходех при доктор който сутрин оперираше по 2-3 пациентки, следобед преглеждаше по 10-15 жени. В 17ч следобед, аз съм например 10-тата пациентка, той вече е толкова уморен и разсеян, че това което прави трудно би могло да се нарече преглед още по малко от специалист.
8. Всеки месец една огромна за мен част от заплатата ми отива за осигуровки, защо срещу тях аз не получавам нищо, а всяко нещо си плащам, плащам, плащам... ? Основния набор от изследвания трябва да се поемат от ЗК
Сигурно повтарям другите момичета, извинявам се. Дано имаме положително развитие! Успех на всички.

поздравявам Зачатие за ининциативата,която поема. Дай Боже скоро да има и резултати!
Момичетата почти всичко са описали,но аз исках да допълня и за някои ваксини,които също биха могли да се поемат от държавата и имат голямо значение за жените- например ваксина срещу рак на шийката на матката.
Освен това да помислим и за пациенти,които имат в семейството някой починал от рак/ на гърдата например /-казват ,че това също донякъде би могло да е наследствено.Това означава- на всеки 2 години да се прави мамография,която да се поема от КАСАТА . Всички знаем колко са натоварващи хормоните и лекарствата ,които трябва да вземаме и как бързо може да се развие и нещо друго ,освен хормонален дисбаланс.Естественно,че знаем какво ни очаква и в името на нашата мечта-да се сдобием с дете се съгласяваме на  какво ли не ,но профилактиката е тази, която може да помогне на рак-рискови пациенти ,които се подлагат на АРТ процедури.

Това е от мен за сега, възможно е да се сетя още нещо, ще го добавя, но се съмнявам... Възможно е част от нещата да се повтарят от предните постинги, но още не съм успяла да ги прочета, рекох да използвам потокът от мисли, който бликна своенвременно...
Възможно е да съм допуснала грешки, простете ми,  моля...

Следвайте мечтите си момичета! – Това е защото приемам нещата лично. Обичам ви всички!

Великолепно  казано ,систематирано ,точно   !!!

Всичко казано по горе  -Vickson ,Maxi  и  от останалите все едно е написано от мен.

Те момичетата преди мен вече са написали,но и аз мисля,че трябва да се обърне по голямо внимание на на изследвания като спермограмата и цветната снимка.Това,че започнахме със спермограма при добър специалист със сигурност ни е спестило месеци,а може и години.Също така смятам,че ЗК трябва да поема повече от изследванията.

Оги, прекрасна систематизация, браво за труда!
Моля те, поясни цитирания текст, защото ще предам дословно целия текст от темата на д-р Узунов, пък той сигурно ще пита за какво става въпрос:

Цитат

14.   Същите специалисти да са достатъчно наясно какви изследвания би трябвало да се извършат при двойка, която е потърсила специалиста за консултация при планиране на бременност – рутинните антеконцепционни изследвания, изследванията преди забременяване. (Виж Приложение 1)

Ето ги, мила - в таблицата!   http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=756&Itemid=36

Моля те, поясни цитирания текст, защото ще предам дословно целия текст от темата на д-р Узунов, пък той сигурно ще пита за какво става въпрос:

Цитат

14.   Същите специалисти да са достатъчно наясно какви изследвания би трябвало да се извършат при двойка, която е потърсила специалиста за консултация при планиране на бременност – рутинните антеконцепционни изследвания, изследванията преди забременяване. (Виж Приложение 1)

Ани, wild cat ме е изпреварила! Точно тази таблица имах предвид! Благодаря и на двете!

В големият областен град, в който живея, специалисти по стерилитет няма. Още повече - на гинеколозите в града темата не им е интересна. Видя се колко дойдоха и колко останаха по време на ДРЗ 2008. Читава лаборатория, в която да направиш всички необходими изследвания - също няма.

най- големия проблем според мен е компетентността на гинеколозите, които дълго експреиментират с пациените си. Според мен трябва да има ясни критерии за категоризиране на 1 двойка , като двойка със стерилитет и от там тя да бъде насочвана задължително към специализирани центрове. Трябва да се забрани на "конски" доктори да експериментират с този проблем.
Следващия проблем е финансовия. Според мен всеки здравно осигурен пациент трябва да има право на пакет основни изследвания - хормонални, цитонамазка, микробиология, спермограма и др. специализирани такива. Освен това на база сумата , която се осигурява да получава и доълнителни изследвания

Всички знаем,че един от основните фактори при лечението на стерилитета е времето.Времето ,нужно за откриването на проблема и времето, нужно за лечението му.
Според мен трябва по някакъв начин да се направи точен списък освен на центровете за репродуктивна медицина и на акушер-гинеколозите,които са достатъчно компетентни да се занимават с двойки със стерилитет.Тоест да се избегне това хиляди млади семейства да пилеят години наред,посещавайки обикновени гинеколози,които само ги мотат,а в по-лошия случай и ги лекуват напълно погрешно.Защото сигурно са единици тези сред нас,които не са загубили поне година две в посещения на обикновени лекари,нямащи си и понятие от борба със стерилитета.По същата логика да се направи списък на  лаборатории,в които да може да се направи надеждно изследване на много от репродуктивните хормони и други показатели,които да станат задължителни при диагностицирането(в това число и спермограми).По този начин се рискува още повече да се ограничи броя на местата,където може да отидем особено в провинцията ,но мисля че вече специализираните центрове и лаборатирии ще имат интерес да направят свои клонове в повече градове из цялата страна.
Вторият аспект на фактора време е вече доста добре обсъден от момичетата преди мен,а именно ,че поради финансова невъзможност да направим всички нужни изследвания ние протакаме сами диагностицирането с още месеци ,а понякога и години.Тоест,когато вече сме се "добрали" до надежден лекар и той ни дава списък с изследвания дълъг,колкото списъкт на Шиндлер,за нас е непосилно да го направим в рамките на 1-2 месеца.Поне за мен е така.Вече половин година точка по точка правя изследванията назначени ми от д-р Даскалов и още не съм го свършила до края.Трябва не само държавата да поема по-голяма  част от изследнаията,но и водещите специалисти,които работят в напълно частни клиники да могат по някакъв начин да ни предоставят възможност да се възползваме от поеманите от държавата изследвания и манипулации.
И не на последно място,когато дай Боже,фондът по Асистирана репродукция заработи,моля ви от цялото си сърце,да бъде създадена много гъвкава и бърза структура,защото разберете,че за всички нас ,които от години се борим да имаме детенце,всеки месец,всеки ден,всяка минута са ценни!!!

Без излизшни многословия, ще опиша накратко какво бих искала да се промени, следствие проблеми, с които сме се сблъскали:

Мъжки стерилитет:
- задължителна периодична профилактика на мъжа в репродуктивна възраст, започваща от ранна юношеска възраст. Периодична, защото често проблемът не е вроден, а придобит по някое време. Ако трябва да развихря фантазията си, бих предложила задължителни часове по полово и здравно ограмотване на децата в училищата.
- клинична пътека за лечение на стерилитет при мъжа - квалифицирани лекари извън София, спермограми, операции, лечения, профилактични и контролни прегледи.

Женски стерилитет:
- задължителна периодична профилактика на жената в репродуктивна възраст, започваща от ранна юношеска възраст - както цитонамазката и профилактиката на рака на гърдата са задължителни на определен период (друг е въпроса дали го знаем, че са задължителни и че ни се полагат).

Направления:
- направлението за ендокринолог да не покрива само 1 хормон, при това най-евтиния (може това да не е така, но на нас така ни обясни едно местно светило, след което прибра парички за преглед на мъжа ми, нищо, че и двамата бяхме с направления) - намеквам за контрол при осребряването на направленията.
- пълен пакет изследвания за доказване на стерилитет пред НЗОК и/или други финансиращи органи да се покриват от ЗК (хормони, цветна снимка, кръвни и т.н.), като се вземе предвид дали е мъжки или женски факторът - за двойки само с мъжки фактор и доказана нужда от ин-витро да не се изискват безполезни облъчвания за цветна снимка.

Финансиране:
- повече от 1 опит, покрит изцяло от ЗК или друг орган.

Първото което мога да кажа е ,че в гр.Бургас няма специалисти в тази област итрябва да се патуват много километри за да отидеш на преглед при добър специалист.
да не говорим ,че при мен бяха нужни 9г за да започнем по обстоини прегледи  и изследвания.
Не беше открита никаква причина за безплодието при мен и при мъжът ми.
След  1г лекуване и инсеминации решихме да се подложим на инвитро.Опитахме да подаде документи и чрез здравна каса,но чух само реплики от сорта"от какво си болна?За какво си тук?Нищо ти няма.
Направихме инвитрото със собствени средства(теглихме заем)и бях бремена с близнаци.
Една бременост която свърши трагично с два мъртви плода в 32 г.с поради не достатачно направени изследвания и прегледи,недоглеждане и безхаберие.
СЕГА  НЯМАМЕ СРЕДСТВА ДОРИ ДА ОТИДА НА ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРЕГЛЕД.

Повтарям се сигурно с другите момичета, но ето на това се натъкнах аз:
- години обикаляне по гинеколози, губене на време,грешни диагнози, вследствие на което и няколко операции.Липса на специалисти
- вечната липса на направления
- липса на информация
- липса на техника и обучени кадри в лабораториите /хм,абсурдно е кръвен тест за бременност, напр., да е готов след 4 дни, Maxi е права,че изследванията ги пращат в София,полови,щитовидни хормони-също/

- андролози в Русе няма.
Обобщено:
да се поема пакет от изследвания при мъжа и при жената,за превенция и за профилактика
да се поемат повече изследвания от НЗОК
да се създадат стандарти за работа на лабораториите и да не се налага за една спермограма например да отделяме толкова време и средства за да пътуваме.

 

Много е изписано вече и най-вероятно ще повторя някого, но нищо.
Проблеми:
1. Безумни правила за изпращане при специалист - трябва да съм видимо болна, за да ме изпрати АГ на ендрокринолог или да ми постави фалшива диагноза "за пред касата" 
2. Вечна липса на талони за изследвание и направления за специалист.
3. Касата не поема огромна част от процедурите и изследванията.
4. Некомпетентни лекари АГ по местоживеене.

В началото на 2000 г. имах проблем с нередовен и свръх дълъг менструалният цикъл, ще отбележа, че живея в голям морски град. Според мен е недупостимо, лекари поради некомпетентност и безхаберие да насочват пациенти към София (защото други градове в БГ няма и едно си баба знае, едно си бае)

1.   Първото с което се сблъсках е некомпетентност, оспорване на диагнози и поставяне на измислени такива. В резултат пропиляни 4 години в очакване и надежда,  лични финансови средства колкото за един приличен и сравнително нов автомобил. Резултата от експериментите с медикаменти върху организма ми, мисля ще си проличи с годините.
2.   Второто е, пълното отричане на някакъв репродуктивен проблем, което пък противоречи на гореописаното, поради това че ми е назначавано лечение и съм препращана в София за което.
3.   Третото но не по важност е изключване на мъжки стерилитет, без дори направена спермограма, която все пак направихме в обикновена лаборатория. Естествено моят мъж според спермограмата цитирам е „повече от нормален, става и за донор” В последствие се оказа, че не е чак такъв отличник, за донорство и дума не може да става.
4.   Липса на цялостна яснота за изследване и диагностициране на стерилитет. Стреля се насляпо в повечето случаи в грешната посока.
5.   Парично изнудване от страна на акушер-гинеколог за извършване на диагностично лапароскопско изследване, тъй като по онова време (2000/01 г.) курсът на долара беше все още нестабилен. В последствие се оказа, че не съм имала нужда от такава манипулация.
6.   Огромно НЕ разбиране от страна на работодателя и породени спънки от което.
7.   Отричане на лабораторни резултати.
8.   Недостоверни или неверни лабораторни резултати констатирани при проверка в три такива в различни градове.
9.   Липса на направления за минималното, което се полага на здравноосигурен, за изследвания и манипулации.
10.   Липса на специалисти като имунолог-ендокринолог-акушер гинеколог. Консултации правих с няколко лекари по специалността си, при това от различни местоположения от където живея, за да ми се назначи терапия и лечение на моят репродуктивен имуноендокринологичен проблем.
11.   Липса на информация за нововъведения и технологии, изключвам центровете занимаващи си се със стерилитет.
12.   В последствие при настъпила бременност, отново срещнах същите спънки от по горе описаните. Нужна е не само профилактика и лечение на стерилитета, но и адекватно проследяване на бременност настъпила след такъв.

Това се сетих и написах.