Не живея в БГ, но имам приятелка, която споделя с какво се сблъсква. Затова и пиша на лични ако има значение моето мениие:
* Ако е възможно ЗК да реагира в рамките на седмица макс месец за отпускане на средствата при правилно подадени документи.
* Да има програми за получаване на средства за процедура ин витро. (В САЩ има програма "Споделен риск" и кредитни карти,които отпускат николихвени кредити точно за такива процедури)
* Крайно време е клиниките, които за занимават със стерлилитет да правят всички изследвания по ин витро процедура до самия край. Имам предвид и кръвните тестове за бременност след трансфера. За мен е абсолютно необяснимо защо толкова скъпа процедура не завършва с такъв тест и проследяване на пациента до установяване на сърдечна дейност на плода, след което цялата информация да бъде предавана на следващият следящ бремеността гинеколог.(Интересно ми е как се установява % на успеваемост по така съществуващата система)

(Мога да споделя как е организирана една ин витро процедура в САЩ и как времето  за стимулация не се превръща в ад за пациентите ако това ще е от полза. Според мен се изразходва необяснимо много време в Бг и е изнервящо и за двете страни. За моите процедури не съм закъсняла минута за работа и не съм отсъствала ден по време на стимулациите).

Незнам защо никой не се включва при положение,че проблеми  има много.
На кратко:
1.В малките градове няма добри специалисти в областта на репродуктивните проблеми.
2.От тук следва ходене в по-големи градове т.е. София-транспортни разходи, разходи за нощувки (понякога часовете са доста късно в клиниките).
3.Много са скъпи процедурите и лекарствата, помощ от държавата почти няма по тези проблеми. Ами една лапароскопия от 1000 лв. при заплата 300 лева как можеш да си позволиш.Да не говорим за инсеминации докато стигнем до инвитрото. Даже и да ти помогне НЗОК с 1350 лева  ти трябва да дадеш 300 лв. предваритерно за изследвания и накрая незнаеш дали ще бъдеш одобрен.  И като чуя по новините че държавата поемала по 1 опит инвитро до момента или по-точно казано 1350 лв. от мин.5000 лв. от процедурата. А всички неща които си минал да стигнеш до инлитрото? (малко се повторих,но самата в момента се ядосвам като пиша).
4.Направелние моя ЛЛ ми дава, но няма как да искам всеки месец, а на преглед ми се налага да ходя почти всеки месец.
Многооо е трудно всичко.....

1. Изследванията са много скъпи, а обикновено се налага да се правят многократно - държавата трябва да поеме поне хормони - полови и щитовидни и спемограма - разширена.
2. Няма специалисти извън София, Варна, Пловдив и Плевен, като тук имам предвид и специалисти за лапароскопия например, андролози, ендокринолози, имунолозите пък изобщо липсват.
3. Направление не съм ползвала никога - дори и личните лекари да дадат, то почти няма специалист по репродуктивна медицина да работи с касата.

Не знам  в чий телевизор е повредата, но е добре да бъдем малко по-обективни в исканията си.
Живея в голям град и може би поради тази причина не съм се сблъскала с много проблеми за всичките тези години.
1.Сменям трети личен лекар и никога не съм имала проблеми с получаването на направления.Но, гинеколозите, които се занимават със стерилитет не работят със ЗК.Въпреки, че по този начин могат да се спестят прегледи,хормоми,микробиология, цитонмазка, които се налага да се правят периодично.Дали това е проблем на държавата?!
2.Във всички по-големи болници лапароскопията се прави към ЗК.Направих я по този начин и заплатих само потребителска такса.Но, после в две частни клиники ми казаха, че е желателно да я повторя при тях.
3.Искаме финансиране на имунологични изследвания.Преди 6м. цената за изследване на НК клетки беше 80 лв., а преди месец заплатих 130.Дали отново държавата ми е виновна?!
Всъщност искаме финансиране на дейността на частни клиники по цени, които те сами си определят.

Моят проблем е ендокринологичен, но засяга репродуктивните ми способности.
Проблемите, които съм срещала са следните:

• няма никакво сътрудничество между гинеколози и ендокринолози. На моменти дори е имало противоборство между лекуващите ме - отричаха взаимно методите си
• срещала съм проблеми с даването на направления - при даване на направление за ендокринолог ми се прави първичен преглед, като в рамките на месец или два (не съм много сигурна) трябва да се проведе вторичен преглед, за да се установи дали лечението е имало резултат. Но при повечето ендокринологични проблеми лечението е с по-голяма продължителност (пиех бромокриптин 3 месеца, а метфогамата ми беше предписана за 6 месеца). За да ида на вторичен преглед, трябваше да си врънкам ново направление. И така няколко пъти в рамките на 7-8 месеца
• не знам дали мога да отчета това като проблем, но като цяло ми прави адски неприятно впечатление, че ми отказват направления за изследвания, поемани от здравната каса, с оправданието, че аз мога да си позволя да си ги платя. Така излиза, че освен, че плащам годишно 4 цифрена сума за здравни осигуровки, трябва да плащам и за изследвания, които по принцип ми се полагат.

1. Във всички по-големи градове да има поне по един Център за борба със стерилитета,където да работят компетентен екип от гинеколози,андролози,имунолози,ендокринолози,психолози и т.н.Факт е,че в Бс няма,и ни се налага да пътуваме до Сф,Пловдив или Варна.Към всеки център да има и лаборатория,работеща по единни стандарти със всички в страната,защото за 6 години по доктори ни се е налагало във всеки град да повтаряме всички изследвания,защото искаха да са правени в тяхната клиника.
Пътуването,разходите по изследванията,прегледите при множество различни специалисти в различни градове натоварва много финансово бюджета.
2. Да има ако е възможно нещо като регистър между всички Клиники по стерилитет достъпен до всички лекари работещи там.Всяка двойка,бореща се за дете да има подробно досие вътре - минали заболявани,наследственост,какво е направено досега,лечение,лекарства,всичко да бъде описано там.
3. Задължителни профилактични прегледи поети от ЗК на мъжа и жената.
4. Адекватно лечение,вървящо по обща схема във всички лечебни заведения.
5. Безплатни консултации при психолози на клиниките - имаме нужда от такава.
6. Бързо реагиране от страна на специалистите по стерилитет - има  предвид,че в момента те са няколко в страната и са пренатоварени.За прегледи се чака с месеци,процедурите вървят тромаво,поради запълнени графици на лекари ....
7. Улеснена процедура за ин-витро.

Нека Здравната каса по-бързо да разглежда молбите и придвижва цялата там документация при одобряването им за платените лекарства за ин-витро процедури.
Нужни са повече клиники и повече доктори, специалисти в тази област.
Касата да плаща повече от изследванията, например имунологичните и генетичните са скъпи....
За мен лично беше трудно и с отсъствията от работа. Многото изследвания, висенето пред кабинети..... при самото ин-витро ежедневното ходене по 2 пъти в клиниката за инжекции, за прегледи..... всичко това отнема време. Понякога цялата платена годишна отпуска отива за това.
Повече и по-квалифицирани психолози, които да работят в клиниките по стерилитет. Касата да плаща за консултациите с тях.

Цитат на: naiema в Януари 07, 2009, 16:21:02 pm

Подкрепям с две ръце поста ти. Аз също съм от Бургас и едва от три месеца ходим по мъките и вече сме хвърлили една доста крупна сума за изследване на хормони, спермограма/разширена/, имунологични, генетични, гориво, спане. В нашия град сме ощетени от където и да го погледнеш. То ти стига да си спестиш времето и  разходите за път.

Аз като препатила след моя първи ин-витро опит искам да кажа, че има нещо много основно и това е неонатологията и условията за тези деца в България.
При ин-витро много от опитите завършват с преждевременно раждане, а няма условия за тези деца.

Иначе съм съгласна, че няма специалисти в малките градове.
Процедурите и изследванията са много скъпи, а за повечето изследвания не може да се вземе направление. Особено за ендокринолог.

Това е от мен.

На мен определено най-големият проблем ми е отсъствието от работа и дългото висене пред кабинетите на лекарите.
Този проблем би могъл да се реши както с наличието на повече специалисти (така че да не се трупаме всички пред 5 кабинета), така и със създаване на възможност за даване на болничен за целия месец (или поне за 20 дена от този месец), в който си в процедура - по време на инжекциите, когато се налага да ходиш по 2 и по 3 пъти на ден в клиниката и след пункцията и трансфера.
Цените на процедурите, лекарствата и изследванията няма какво да ги споменавам. 

От 2 години се боря с този проблем, като преди 1 година напуснах работа. Нямаше как да продължа да работя при последвалите ми 2 операции и стимулации за ин витро и т.н. Проблемът е, 4е дори и да успея сега на следващия ми опит и забременея, докато родя ще е минала още една година, в която аз съм безработна. Доколкото ми е известно не мога да се надявам на май4ински при положение, 4е не съм работила през последните 2 години. А аз не съм се отказала да работя, защото ме мързи, а защото се боря със стрилитет. Надявам се разбирате какво имам предвид.  :peace:

Идеята ми е след създаването на този регистър - лицата в него да се ползват със всички привилегии на бременните и младите майки в трудовоправните си отношения!
Подкрепям с две ръце!  :peace:

Подкрепам идеята жена бореща се със стерилитет да се ползва с определени права пред работодателя.

Аз много трудно си намерих работа, още повече, че живея в малък град, винаги са ме питали дали имам деца или планувам да имам деца  :ooooh:, защото не искали служителите да излизат в болнични.  :bad-words:

От 8 години се борим със стерилитета.В момента сме в процедура,второ инвитро.Мога да забременея единствено чрез Инвитро,а знаете колко излиза една такава процедура.Вече и не работя,трябваше да избера,или да следвам ме4тата си за бебе,или да работя!На една заплата сме,държавата не мисли за семействата като нас.
Проблема.........от където и да го погледнеш е........ФИНАНСОВ!

1. Липсата на специалисти по стерилитет! Това е огромен проблем, от него произтичат ужасно дългото чакане с месеци, понякога година за първи преглед и започване на лечение, огромни транспортни разходи за семейства, живеещи на по 400 км. от клиниките, още по-големи отсъствия от работа поради нуждата от преспиване в чужд град, доста често на хотел (допълнителен немалък разход). Трябва да има специалисти по стерилитет поне в десетте най-големи града, или поне разпределени така че максимално много хора да имат достъп до такова лечение.
2. Цени, цени и пак цени! Невъзможно скъпо е всичко. Плащат се огромни суми за нашите стандарти, непосилни за семейството на учителка и работник, примерно (познавам такива хора). Залагат се къщи, затъва се в заеми, заплатите отиват само за това. Това е ненормално!
3. Недостатъчна профилактика на репродуктивното здраве, особено при мъжете буквално липсва такава. Ако някои от проблемите се установят по-навреме, има вероятност да се спести ин-витрото. За съжаление именно нелекувани с години заболявания понякога могат да са причина за стерилитет. За какво изобщо плащаме здравни осигуровки, съм се питала неведнъж  newsm78 И без това си плащаме като попове почти всичко, а за процедури, покривани от касата, са ме карали да си нося игли, спринцовки, памук и марля  :ooooh:

Липса на достатъчно информаци и компетентни лекари в малките градове си е сериозен проблем, който още повече услужнява ситуацията с работодателите, понеже ако можеш да направиш една фоликуметрия или да пуснеш хормони в обедната почивка си е направо лукс за нас. Вярно, че във всяка болница не може да има специалисти по стерилитет, но може да има центрове по стерилитет, в които всеки да може да получи достатъчно компетентна информация и препоръки за специалист.
Трябва и да има и повече информираност за проблемите които има при мъжете, защото в БГ все още се смята, че стерилитета е „женска болест”!!!

Един сериозен проблем според мен е не само, че липсват достатъчно подготвени лекари, които да се занимават с този проблем, но и че има ужасно много 'доктори" които решават, че след като са били гинеколози няколко години са достатъчно компетентни да назначават лечение за стерилитет. Предписват стимулации, ненужни, понякога опасни процедури и застрашават живота на пациентките си. Би трябвало да има някакъв контрол от страна на МЗ. Специалистите, които имат право да лекуват двойки с репродуктивни проблеми да са задължително специализирали в тази област.
Високите цени на изследванията и висенето през кабинетите в работно време също за значителен проблем за повечето двойки.

Цитат на: Taни в Януари 08, 2009, 20:28:39 pm

Липса на достатъчно информация и компетентни лекари в малките градове си е сериозен проблем

Според мен най-лесното и бързо нещо, което може да се направи в малките градове е да има програма или клинична пътека (подобна на следенето на бременните) според която всеки генеколог да може да назначи рутинните изследвания за стерилитет подкрепени със съответни направления за консултации и изследвания.
Какво имам в предвид - не да четем като луди кое след кое се прави къде и т.н. и след това да се чудим кой лекар да изнудим за направление, а като отиде семейство при генеколог с такъв проблем да му се каже:
1. Спермограма и съответното направление за консултация при специалист.
Къде в България могат да се направят адекватно и т.н.
2. Изследвания при жената .....къде, в какъв ред и т.н.

Така поне нещата, които могат да се направят във всеки град да се правят, а не за всяко нещо да тичаме до Пловдив, София, Плевен и т.н.
Ще се спестят много време, нерви и средства за да се лутаме от лекар на лекар, ще имаме направления поне за основните изследвания (дано списъка да бъде увеличен).

Обобщението на резултатите вече трябва да се направи от специалист по стерилитет или от такъв екип.
Разликата е в това, че семейството ще отиде с 80% готови неща и ще има съвсем малко за уточняване, а не тепърва да започва изследванията. Още повече в резултат на изследванията проблема може да бъде открит и в клиника по стерилитет да се поеме направо лечението.

Във връзка с това трябва да има и лиценз за изследванията т.е. кой има право да ги прави (коя лаборатория) или поне да се дават направления само на категоризирани лаборатории и лекари.
Не може куцо и сакато да прави спермограма, да изследва хламидии и т.н. - говоря за лекари - генеколози, които си позволяват да го правят в кабинетите си. Не може една двойка, която скоро е започнала да се бори със стерилитета да знае къде се правят нещата коректно и къде просто ти взимат парите. Това се научава след години борба !
А и защо е нужно да се плащат пари (било дори и от касата) за некадърни изследвания.

Смятам, че това е една мъничка крачка напред, която не изисква много средства, но ще засегне доста интереси.
Едно е да имаш 5 проблемни семейства, които да са то доход всеки месец, друго е да им кажеш къде могат да им помогнат без да им губиш времето.

До преди няколко години въобще не ми беше хрумвало, че спермата си има показатели, а когато видях спермограмата на моя съпруг с какви отклонения е от нормите, направо онемях. Разбрах и смисъла на онази реклама на DUREX – Поради 100 мл. причини (аз повече от 18 мл. на спермограма не видях)
Ако не бяха зачатие и бг-мама нямаше да съм наясно нито за тези нещо, нито за съществуването на д-р Кацаров, който извърши операция от варикоцеле, нито пък за клиниките по стерилитет.
Съобщавала съм на няколко гинеколози след операцията, докато чакахме подобрение, че правим опити, че сме с лоша сперомграма и т.н, но все едно нищо. Тук-там някой неадекватен съвет…(изкл. тук специалистите по репр. здраве)

С други думи, ако не беше тази информация, до която обаче не всеки има достъп, не знам на какъв етап щяхме да сме още.
Повтарям се, но това е истината.

Нещо много важно, което прочетох по-горе: времето: ясно е че един преглед при специалист често отнема поне половин работен ден и ако няма разбиране от страна на работодателя, това е изкл. стрес за жената. (ако се налага и пътуване от друг град – става още по-сложно). В този смисъл склонни ли са работодателите да дават поне полагаеми отпуски (там където има такива) накъсано за по ден два (знам, че има началници, които се сърдят, ако някой на всеки две седмици да речем закъснява по здр. причини или иска отпуск).
В моя случая невъзможността поради служебни ангажименти да започна процедура, се оказа само в моя полза, защото точно в месец с много натоварване в работата и мислейки, че ще ми е въобще невъзможно, да излизам в работно време с или без отпуск, ми донесе така желаната бременност (по естествен път).

И последно, но не последно по важност – финансовия фактор. Не знам колко двойки НЕ могат да си позволят ин-витро, дори ако са по ЗК, защото не могат да покрият другите разходи, но съм сигурна, че има и такива.