Мили момичета, тръгнах си! Тази вечер си тръгнах от дома на моята половинка!Вече и аз не си спомням за какво се скарахме и пак закачихме болната за мен тема "забременяване", при което аз се разплаках и избягах в кухнята! Той стана и излезе от стаята. В този момент си помислих, че ако сега нямам подкрепата му вероятно никога няма да я имам. Казах, че си тръгвам,а той, че ако изляза от вратата никога няма да се върна обратно! Толкова ме болеше, толкова ми беше мъчно, че сълзите ми не спираха. Тогава той каза, че е по-добре да си отивам и аз това и направих! Сещате се как се чувствам сега, ще ми се моментално да звънна, да кажа, че съжалявам, да се извинявам, но знам, че няма смисъл! Искаше ми се да извика след ммен, да ми каже че съм важна, да ме спре в снежната вечер....Таксиджията не ми взе пари, просто не можах да сдържа сълзите си в таксито....Сега приличам на булонка- подута от рев и просто нищо няма вече смисъл! Нито каква е температурата ми, нито дали ще ми повлияе кортикостероида, нито нищо...Просто ми се ще да не съм жива, да не ме боли толкова! Незнам дали бях права, просто исках сила, любов, вяра, че не съм сама, че и утре ще бъда обичана, че...майната му! Болиии, защо Боже, защо!?

Незная защо има толкова болка на този свят,нямам отговор за това.Аз самата съм си тръгвала 100 пъти до сега.Стигала съм до ъгъла и пак обратно.Това не оправя нещата.Това беше преди,сега сме се разбрали като се получи такава ситуация или аз или тои напускаме за час два докато бурята премине за да не си кажем неща за които после ще съжеляваме.Борбата за дете е толкова изнервяща,че дори хора с много силна психика се побъркват.Аз самата си мисля,че не съм наред от много дълго време ,но след като това трябва да изживея се примирявам и търся сили за да се изправя на крака отново и отново...В момента и двамата сте изнервени и ефектирани,и в моменти като тези човек не се контролира .Затова тои ти е казал нещата които ти е казал а ти си си тръгнала.Изчакаи да мине малко време и се прибери при него.Сигурна съм че и тои съжелява за случилото се.Поговорете на спокоиствие,и забравете станалото.Всичко това е безмислено,ако се обичате,а аз вярвам че е така.Иначе защо ще се борите за бебе?Не прави нещата да изглеждат толкова драматични и черни.Сигурна съм че след като се успокоите всичко ще се оправи.Обичаите се.Аз като човек които е минал през доста неща във брака си за 10 г.ти казавам,че всичко това което изживявате и двамата е нормално.Подложени сте на голям стрес.Всичко ще е наред.Опитаи се да гледаш малко по отгоре на нещата.Успех

alimania , много съжалявам за това , което преживяваш в момента! Предполагам , че това е поредното изпитание , което трябва да преодолеете заедно... Сега сте под влиянието на емоциите , афектирани сте и затова реагирате така. Сигурно е добре да сте разделени за ден - два , за да разберете колко сте ценни и важни един за друг. И ще го разберете.
 Често под влиянието на емоциите човек казва неща , за които после съжалява. Често при двойки с репродуктивни проблеми и дребната забележка от страна на единия партньор преминава в караница на " болната тема ", обвинения и т.н.  Всички до някаква степен преминаваме през този етап на борбата.Но борбата продължава!
 Ще се справите. Вярвам в това.
 Кураж! Не се предавай!

Мили мои, благодаря ви сърдечно за подкрепата!
Слава Богу, стана така както вие ми бяхте писали! Чухме се по телефона и се разбрахме...
Но колко нервни клетки изгубих тази нощ незнам направо! И за секунда не можах да мигна! Днес цял ден плашех хората с вида си, а да не говорим, 4е ако някой ме попиташе какво ми е и почвах да рева! Ужас, голям срам!
Докато се чуем и разберем щех да умра направо!
Благодаря от все, все сърце за милите и толкова дълбоко сърде4ни думи, които ми написахте! Знам, че с отчаяние няма да забременея, но понякога губя търпение, губя сили, губя вяра...Добре, 4е сте вси4ки вие и форумът!

 Много се радвам за добрия развой на събитията!

Чудесна новина че нещата между вас са се оправили.Бъдете силни ще успеете.

Много се радвам за вас.Успех и помни че  много момичета минаваме през този ад на земята.Не си сама.Обичаите се и вярвам,че всички ще успеем.Време и много много търпение.Аман от това търпение,но какво да се прави.Нямаме избор.Мисли позитивно.Аз лично много се вдъхновявам от момичетата тук.Всички ще станем мами.Постоянство и вяра.Успех ти желая..

Много се радвам и аз.При нас беше същото.Обвинявали сме се,обиждали сме се,карали сме се,разделяли сме се...Дойде един момент обаче,в който сменихме тактиката и решихме,че проблемът е наш,общ и двамата заедно сме по-силни отколкото поотделно И че със скандали няма да си решим въпроса.Много ни е тежко,но усетих че именно това ни сближи още повече и ни направи малко по-силни.Разбрах колко слаба и силна в същото време мога да бъда.Защото трябва да вярваме!

Всичко е добре, когато свършва добре!май всички сме минали оттам...Успех и да не се карате вече!

Винаги има лоши моменти, но когато двама души се обичат, проблемите се решават бързо, ако няма любов - всички борби са безсмислени.

За сега нещата се развиват добре! Да видим до кога! Той даже ми предложи да ме придружи при следващото ми посещение при гинеколога! А това наистина е много! Половинката ми самият той е лекар и е нон-стоп зает! Не вижда смисъл да виси с мен пред кабинети...Дори предложи да плати предстоящите изследвания! Ние не сме женени, не живеем и заедно постоянно и никога не съм си позволявала да искам пари за доктори, изследвания и т.н....

Винаги има лоши моменти, но когато двама души се обичат, проблемите се решават бързо, ако няма любов - всички борби са безсмислени.

Да се надяваме, че любовта между нас е достатъчно силна, за да успеем!

Днес ми се прииска да съживя тази стара, стара тема! Днес детето ми става на 2 години! От цялото си сърце благодаря на Господ бог, на всички лекари и хора помогнали ми по някакъв начин по пътя към майчинството. Аз съм щастлива майка, бащата е същият този от разказа ми, но пътищата ни отдавна се разделиха. Не ми се разказва защо- неприятно е и ми причинява болка....Това което исках да кажа съм го казала и в първия си пост, но кой да гледа и слуша тогава: Момичета, ако сега нямате пълната подкрепа- вероятно никога няма да я имате! Пожелавам на всички да се сдобият с живи и здрави рожби, а ако имат и прекрасни съпрузи до себе си- още по-добре!

alimania честит да е втория рожден ден на твоето съкровище!
 

Въпреки всичко,което си преживяла...звучиш щастлива и си щастлива, зашото си имаш вече най-важния смисъл в живота - детенцето Много късмет ви желая и дано скоро да срещнеш и истинската любов

Момичета, ако сега нямате пълната подкрепа- вероятно никога няма да я имате!

И аз вярвам в това. Виждала съм как се прави бебе, за да се оправят нещата в семейството. Не помага. А това с тръгването по 100 пъти и връщането май е безсмислено - само вреди. Имах такава връзка - по едно време той просто беше сигурен, че ще се върна и си беше спокоен. Докато не си тръгнах завинаги.

Важното е, че сега звучиш щастлива - пожелавам ти много щастие с твоето слънчице и да срещнеш мъжа, които да те обича и покрепя винаги. На сладурчето - ЧРД

Момичета, ако сега нямате пълната подкрепа- вероятно никога няма да я имате! Пожелавам на всички да се сдобият с живи и здрави рожби, а ако имат и прекрасни съпрузи до себе си- още по-добре!

Да ти е живо и здраво детенцето! Напоследък си мисля, как няма и 3 месеца преди да забременея със сина си, в семейството ни възникна ситуация /несвързана с липсата на бебе/, която мноооого сериозно ме накара да се замисля, дали в бъдеще, за каквото и да било, особено при наличие на деца...този мъж ще ми бъде опора? Или ще бъде лигльо и тежест в кризисен момент? Гризеше ме, че може да се окаже второто. Не бях сигурна, не се бяха случвали ред неща, които да ме навеждат на подобна мисъл, беше само една инцидентна случка за 7 години съвместен живот...и "стиснах очи". После бях бременна и все така щастлива и все по-убедена, че съмненията ми са били напразни и плод на стрес и негативни емоции в онзи момент /бях изгубила близък човек/.

Сега знам, че... Подозрението ми е било съвсем основателно, интуицията ми не ме е подвела и тогава /никога не ме дъни/. Знам и, че не съжалявам затова, че съм "подминала" тогавашните си опасения и с този мъж имаме прекрасно дете и съвсем културни отношения, въпреки че от 2 месеца сме официално разведени, а от близо 7 дори не живеем заедно. Като си видя хлапето - прекрасен е. Точно той, точно "произведение" на нас двамата, за което се моля да е взел максимума от добрите ни страни и минимума от лошите. И да е щастлив!

Подкрепа? Да. Добре е да я имаш. Съжалявам, че аз я нямах когато ми беше нужна, а сега и да ми бъде дадена - твърде късно е. Но пък "осигурителни въжета" винаги и за всичко - могат да те лишат от най-прекрасните изживявания. Човек е способен да се справи с много неща и когато го знае - просто го прави, без това да му тежи и да се чувства прецакан. Пък и докато сме живи и здрави - има още и още шансове. Нищо не е "край" и "завинаги". Все едно за какво говорим.

Откровено казано - няма нещо за което да съжалявам и да искам да променя в живота си до този момент поне. Пиша го, за да дам кураж на всяка жена, която чете тук и вижда черното по-черно отколкото е.

Когато Господ затваря врати момичета - отваря порти!
Мислете с главите си, но не бъдете машини, чувствайте, но не бъдете глупачки и се радвайте на живота си - тогава и той ще се усмихне на вас.

"осигурителни въжета" винаги и за всичко - могат да те лишат от най-прекрасните изживявания. Човек е способен да се справи с много неща и когато го знае - просто го прави, без това да му тежи и да се чувства прецакан. Пък и докато сме живи и здрави - има още и още шансове. Нищо не е "край" и "завинаги". Все едно за какво говорим.

 и се радвайте на живота си - тогава и той ще се усмихне на вас.

jbrul, амин, сестро!
Шапки долу и огромно възхищение за тази житейска философия!
Съжалявам да чуя за развода, но по всичко личи, че не си скубеш косите, а живееш пълноценно, с високо вдигната глава и широко отворени очи.

Jbrul,случайно попаднах на темата и не мога да не се включа и аз .
Искрено ти се възхищавам !! С изказванията си често си ми помагала - в теми ,които съм писала и в такива  в който съм те чела .
Съжелявам за развода ти ,но виждам ,че си добре и така . Да ти е живо и здраво синчето и да нямаш никога повече безсънни нощи вече.

Жбрул, звучиш искрено и убедително, което е сигурен белег, че приемаш ситуацията каквато е и умееш да ЖИВЕЕШ! Щастие на теб и мъничето ти. Научи го да приема нещата като теб - без да се тюхка дори в трудни моменти!

Цигу, коси не скубя със сигурност, няма и за какво.  Аз съм щастлива жена. Мноооого щастлива. И преди бях и сега съм - то явно е въпрос на гледна точка и умение да се чувстваш така. Сега сме с Дани на море - как детето ми играе в пясъка и се усмихва е...вече знаеш какво е.

Предния си пост написах, за да дам една "друга гледна точка" на една и съща ситуация, с надеждата някой да види И нея. Не искам да спамя темата на авторката /а малко така се получи/. Просто хора...не изпадайте в клишета и битовизми, защото те ще ви изядат живота и нервите. Каквото и лошо да ви се случи - винаги има поне 10 добри неща в живота ви за "компенсация" - гледайте тях, дръжте се за тях и всичко ще ви се нареди малко по малко. Мислете какво имате, а не какво нямате, лично мнение, пък който иска да го взима предвид.

И да ви кажа, поне според мен - човек не се чувства "цял" и "завършен", когато има дете/деца/партньор/приятели... Един човек може да се чувства така и без да има гореизброеното, то просто допълва неговата хармония.  Но партньор и приятели - има винаги, ако е наясно със себе си и в хармония със себе си, а деца - ще има. Въпрос на медицина, търпение и решения. Бъдете уверени, усмихнати и вярващи, че ще получите това, което искате и заслужавате и ще го получите. Понякога...по изненадващ начин, но ДА 

  Не го приемам като спам, хареса ми развитието на темата! Животът наистина е хубав, въпреки някои дребни спънки, нека ги приемем като такива и продължим към всичко прекрасно което ни очаква!