Старлет, след като при мен се изолираха бактерии - приятеля ми си намери УЖ добър Уролог-андролог, за да му пусне изследване. Първия лекар - във военна болница Варна ( не му зная името, но мога да питам ) - подходил с ирония - през цялото време се "забавлявал", с реплики от рода - "Нищо ти няма, ако й има нещо на женат ти - то си е неин проблем" и т.н. шегички за незадоволени жени и ала-бала да не ви занимавам... Очевидно трябваше да го смени този д-р. Така се озова при друг такъв - в терапевтичен блок Варна. След като въпросния лекар разбрал какви са терзанията на приятеля ми - му пуснал кръвни изследвания, както и микробиология ( състояща се в избърсване на върха на половия орган с някаква кърпичка и последваща УЖ посявка). След въпросните изследвания д-ра все нямал време да го приеме да му даде резултата - все отсъствия, операции и т.н. Само по телефона му казал - "Абе има ги и при теб тези Ентерококи - пий Клиндамицин и си готов".
След АБ, приятеля ми пак отиде да го изследват и след като явно му е казал, че при мен все още ги има Ентерококите - онзи пак му взел кръв и му направил същата "микробиология". Последва отново несериозно, непрофесионално поведение - пак отсъствия, ангажименти на лекаря, посещения с насрочен час, на които се оказава, че лекаря не идва и т.н. и т.н. - отново по телефона му е било казано - "пак ги имаш - пий АБ".
След това ужасно отношение - намерихме микробиолог, който да реши какво да се прави - но приятеля ми вече беше започнал приема на АБ. Съответно се налага да чакаме 10 дена след приема на лекарствата да му се пусне нова микробиология.
Дано не сме попаднали на нов шарлатанин. Оказа се трудна задача - някой да те изследва и лекува от нещо тривиално.
Така, че мила Старлет - не виня лабораторията - изследванията там са само мои, а за антибиограмата вече се научих, че трябва изрично да си искам - но кой да ми каже ? А изследванията ми са в лабораторията носени лично от мен, защото д-рката ми няма лаборатория в кабинета.
С две думи описах одисеята - пародията на лечение в България. Смятам, че вече хвърлихме поне 1000 лв. за лекари, които да лекуват някаква бактерия, за която дори незнаем дали я има у приятеля ми ( защото нямаме черно на бяло документ ). Всеки ден се моля да не се налага човек в Бг да има по-сериозни здравословни проблеми, защото едва ли има и 5 % доволни от лекарско обслужване. Предполагам, че стерилитета в моя случай щеше да е поне установен, ако не се налагаше толкова безкрайно лутане и безхаберие за чуждия проблем. Извинявам се, че стана дълго, но на моменти наистина адски ме обзема ярост за факта, че "тъпчем на едно място".
Благодаря, че ме изчетохте и сори ако съм ви досадила...