Ето малко по подробно инфо:
Киселинността на влагалищното съдържимо (рН 3,5 - 4,5) е изключително важна бариера пред попадащите в него микроорганизми. Основна роля за това играе нормалната влагалищна флора - лактобацилите на Döderlein, които чрез своята ензимна активност разграждат глюкозата от богатите на гликоген влагалищни епителни клетки до млечна киселина. Млечната киселина и бацилите на Döderlein поддържат биологичното равновесие на вагината и в същото време се явяват естествен щит срещу навлизането на патогенни микроорганизми.
Вагиналното съдържимо притежава селективна антимикробна активност срещу попадащите отвън микроорганизми, според Valore E. и съавт.(1) Те са установили, че млечната киселина, ниското рН и антимикробните полипептиди са главните активни фактори. Важно е да се отбележи, че това е първото изследване, което доказва научно широко известната до този момент хипотеза, че млечната киселина е антимикробен фактор във вагиналния секрет.
Защитни фактори на вагиналните лактобацили
Здравословната вагинална екосистема се доминира от определен вид микроорганизми - лактобацили, които оказват значително влияние върху микробиологията на вагината. Някои видове лактобацили потискат растежа на други ендогенни бактерии във вагината чрез продукцията на органични киселини като млечна киселина, водороден пероксид и бактериоцини или лактоцини. Според публикация на Aroutceva и съавт.(2) приблизително 60 % от изолати на изследваните лактобацили показват всичките 3 механизма на бактериален антагонизъм. При останалите щамове липсват един или два от трите гореописани характеристики (продукция на органични киселини като млечна киселина, водороден пероксид и бактериоцини).
Продукцията на органични киселини поддържа вагиналното рН по-ниско от 4,5 и по този начин създава неблагоприятна среда за развитие на ендогенните патогенни бактерии. Комбинацията от водороден пероксид и бактериоцини допълнително потиска тези патогенни микроорганизми и така се запазва здравословното състояние на вагиналната екосистема.
Увеличеният брой лактобацили поддържа по-висок окислително-редукционен потенциал във влагалищната среда, инхибирайки растежа на облигатните анаеробни бактерии. Установено е, че активността на бактериоцините зависи от рН на средата - при ниско рН тя се запазва, докато при неговото повишаване активността им драстично намалява. В кисела среда активността на водородния пероксид е стабилна, а при намаляване концентрацията на водородните йони се понижава. Следователно, при повишаване рН на вагината бактериоцините губят своята ефективност, водородният пероксид се разгражда и лактобацилите не могат да реагират срещу другите бактерии, като напр. G. vaginalis.(2)
Тоест обобщено: млечната киселина помага за размножаването на лактобацилите и за правилното им действие тоест да защитават влагалището, а те от своя страна произвеждат млечна киселнина. Това е твърде крехък баланс който може да бъде подпомогнат от продукти за ежедневна употреба съдържащи млечна киселина.