Разлики между двата законопроекта
1. Преди всичко законопроектът на доц. Щерев изразява принципното му становище по въпроса как трябва да се усвояват публични средства или такива от дарения за конкретни заболявания, не само за лечение на стерилитет и в този ред на мисли не е законопроект, написан по спешност за да се усвоят отпуснатите 20 млн. лв. за ин-витро от държавния бюджет.
2. Малко предистория: Трябва да е ясно, че така оповестеното прозрачно и консенсусно приемане на законпроекта, внесен от д-р Първанова, съвсем не е вярно. Този текст не е обсъждан нито с доц. Щерев – човекът, който има най-дългогодишен опит в прилагането на асистираните репродуктивни технологии в България, единствен от занимаващите се с това има и доста дълъг законодателен опит и като съсобственик на частна болница, работеща ин-витро, познава много добре управлението на процесите в сферата. Не беше поканен за обсъждане нито един от членовете на екипа на САГБАЛ “Д-р Щерев” – хората, през чиито ръце преминават около половината пациенти в България, които се лекуват с ин-витро. За дискусия не са поканени екипите от цялата страна. Всъщност законпроектът е създаден само с участието на двама или трима специалиста по лечение на стерилитет в София и д-р Първанова (на дискусията на панаира в Пловдив д-р Първанова е показала готовия вече законпроект, с който никой от присъстващите екипи по ин-витро, извън кръга на авторите, не е бил предварително запознат, за да го дискутира, а след това в кратък срок законпроектът е внесен в Народното събрание).
3. Относно различията между двата законопроекта:
a. В законпроекта на д-р Първанова е предвидено медицински съвет с постоянен състав от само 5 човека, да решава как ще бъдат разпределяни средствата. Проектът на доц. Щерев предлага състава на медицинския съвет де се сменя на ротационен принцип на всеки 6 месеца от специалисти от всички центрове от страната работещи АРТ. Товае е много по прозрачно предложение, тъй като всеки един от работещите ин-витро има интерес от разпределението на тези пари и ако това са само едни същи хора, има риск за несправедливо разпределение на средствата. Освен това проектът на доц. Щерев предлага медицинския съвет да има само консултативна функция, а не да определя решенията, а окончателното решение да се взима от изпълнителния директор на фонда и при нужда от управителния, като независими страни при ин-витро прилагането.
b. Законпрооектът на д-р Първанова предлага медицинският съвет от тези 5 човека да решава вместо пациентите, които ще се ползват от лечението, в кои лечебни заведения могат да се лекуват, при условие, че Агенцията по трансплантация е оторизирана да акредитира лечебните заведения, които могат да правят ин-витро. С тази разпоредба законът поставя медецинския съвет на фонда над решенията на Агенцията по трансплантация и няма да допуска лечение на пациенти в определени акредитирани за това лечебни заведения дори и пациента да иска. В тази разпоредба много явно прозира корупционен механизъм за обсебване на средствата от фонда в определен малък брой ин-витро клиники, приближени към членовете на медицинския съвет. За сега в България няма обективен критерий за оценка на успеваемостта на отделните центрове. По-голямата част от тях от няколко години отказват да предоставят данни за Европейския IVF мониторинг, което предполага нежелание за вярно и точно разкриване на собствените резултати от АРТ процедурите. Проектът на доц. Щерев предполага парите да следват пациента, т.е. одобрените за лечение пациенти сами избират къде да проведат лечението си на пазарен принцип, а фондът плаща на съответното лечебни заведение, стига то да е акредитирано за това от Агенцията по трансплантация.
c. Проектът на д-р Първанова предвижда фондът да одобрява списък на лекарствата, с които ще се провежда лечението на пациентите -предложение, което е абсолютна корупционна ниша. Хормоналните препарати за лечение на стерилитет по българското законодателство получават одобрение за използване в страната от Изпълнителната агенция по лекарствата, а преценка на лекуващия лекар е да индивидуализира терапията на конкретния пациент. Създаването на списък с допустими лекарства е добре позната от близкото минало корупционна схема за включване на лекарства само при “определени условия”.
d. В проектът на д-р Първанова е заложено УС да се състои основно от заместник-министри и той да заседава веднъж месечно. Това практически ще бъде трудно реализируемо, предвид тесния спектър на действие на фонда и ангажираността на зам.-министрите и ще бъде причина за забавяне на решенията за функционирането на фонда. В проекта на доц. Щерев е предвидено в УС да влизат представители на финансиращите институции на квотен принцип – според размера на средствата във фонда, вкл. и ако това са дарения – представител на дарителите, за да има гаранция, че средствата не се разходват против волята на дарителите.
e. Ролята на пациентските организации – в проекта на д-р Първанова те имат един представител в УС. В законопректа на доц. Щерев те имат правото на достъп до разходването на средствата от фонда по всички пера – текущи, административни, лечение на пациенти, при спазване защитата на личните данни разбира се, до степен, че на пациентските организации се вменява ангажимента да подържат регистър за разходването на средствата и за изхода от лечението, както и да осигуряват публичност на данните в печатните и електорнни медии. Това ще им позволи да следят за целесъобразното и справедливо разходване на средствата, както и да осигурят достъп до тази информация до цялата общественост, както и обективноста и достоверността на данните за успеваемост от АРТ в различните клиники, така че пациентие да могат сами да изберат къде да се лекуват.
f. Проектът на доц. Щерев предполага три степенна структура на отчитане и контрол:
i. Пред Министерство на правосъдието – годишен отчет за дейността;
ii. Пред Сметната палата – годишен финансов отчет;
iii. Пред пациентски организации – регулярно подаване на информация за регистъра за разхидване на средствата по пера и за изхода от лечението.
