Данини, аз също съм бременна в 35 седмица, имаше и други бременни момичета и майки, които оставиха децата си вкъщи. Моля ви, не се оправдавайте,не ни дължите оправдания, не е честно.
Мдаа.... Говорим си, че по другите форуми хората не ни разбирали. А тук разбираме ли се? Имам приятелка, която наскоро роди, да й е живо и здраво момиченцето. Та докато беше бременна въпросната девойка не се спря да търчи нагоре-надолу. Работи почти до последния си ден от бременността, дори й се смеехме, че ще вземе да роди докато е на работа. Някъде около 3 месец имаше прокървяване и отлепване на плацентата, ама тя пак не се спря. Но не беше и чувала за проблемно забременяване. В момента съм бременна, след 4-и опит икси. На 41 години съм. Имам чести и много продължителни контракции. Треперя всяка секунда, при всяко леко присвиване. Не ходя на разходки, не ходя на пазар. Ходя на работа 3 дни в седмицата за по няколко часа. Ако мъжа ми не може да ме закара, взимам такси, макар да ми излиза доста солено. Кое не е честно? Не дойдох на протеста. И не се оправдавам. Исках, но реших, че няма да дойда. Ако някой тук не разбира защо, не виждам и смисъл да обяснявам. Царе сме да размахваме пръсти и да се бием в гърдите! "Я булгар, булгар!" Познато ли ви е това? Е, хайде сега, който иска нека хвърля камъни. Така ще излеем насъбралото се напрежение и разочарование.
Или пък да викаме: Хайде, Слави, поведи ни! Е да де, ама Славчо няма да ни поведе. Все пак той е шоумен, а не председател на пациентска организация. Вчера викахме: Осанна, утре ще викаме: Разпни го! Щото утре пак ще си има шоу и пак ще си се женят хората по телевизията. А ние пак ще се чувстваме измамени. Чудесно беше, че това предаване се случи. Още по-чудесно щеше да бъде, ако второто изобщо не се беше наложило да се случва. Искахме гластност, получихме я. Ама на второто предаванв той бил казал това, не бил казал онова.... Ще гласуваме ли, няма ли да гласуваме.
Като всички тук днес и аз се почувствах попарена от това, което се случи в парламента. Надявах се, много ми се искаше... Заради мен самата, заради всички като мен - минали, минаващи и които ще минат по този път. Заради тези, които стояха вчера на студа, заради тези, които останаха в къщи и чакаха тръпнещи пред телевизорите, заради нашите лекари, заради всички на които им пука. И аз си зададох въпроса: И сега какво? Това ли беше?...
Не, не беше! Кой е казал, че ще е лесно? Власт не се дава, тя се взима. Не говоря за политическа власт в никакъв случай. Говоря за нашите искания. Усетихме тръпката, че нещо може да се случи, че можем да направим нещо. В цялата тази гнилоч, която се случи, имаше и нещо много хубаво - почувствахме себе си живи! Но революции не се правят от днес за утре. Трябва време. Депутатите не са единствените хора, които смятат, че това си е наш проблем. Те са част от обществото ни. Всички сме се наслушали на всякакви такива приказки.
Смятам, че наистина сега е добре занапред кагато действаме, то тези действия да бъдат обмислени и съгласувани. Общественото мнение не се променя лесно. И няма смисъл от размахване на пръсти. Всеки се включва, когато е готов. И прави това, което може. Важното е да продължим.
Накрая - извинявам се за дългия пост. Не съм от активно пишещите тук, но това не означава, че не ми пука какво се случва.
Пожелавам на Ани скорошно оздравяване!