19. lions

Искрица оптимизъм

Ние белязаните,обречените
на вечното чакане ,се усещаме
през девет царства,векове и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -сами търсим болките си,
сами  лекуваме душите си за да ни олекне.
И натоварени с двойна тежест,
ускорително падаме.
Какво като имаме рани,
отново пак се изправяме .
Пак поглеждаме към небето, надежда там
мъничка свети.
Души  раними се гърчат
в неизвестното.
Често от нищо обидени, млъкваме,
Или от внезапен намек се смущаваме,
всички острите намеци гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от бог една надежда,
от хората топла дума, една усмивка.
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност!
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно.
Старанието ни ще бъде възнаградено.
Не се отчайвайте мили момичета и
„за нас има надежда”



"Щастлива Коледа на всички!


Борете се за мечтата си,
на Коледа
стават чудеса!"

   20. zayak3

(кликнете върху изображението за да прочетете стихчето на zayak3)

   21. Имам_Вяра

...............Незнам от къде да започна.....Аз съм на 29 год. съпруга ми на 30.Вече
8 години се борим за бебе,но все още без резултат. Минали сме през какво ли не, медикаментозни
лечения, операция, инсеминации и куп лекари. През м.октомври 2008 имаме 1 неуспешен опит Инвитро, въобще не се стигна до трансфер, преживяхме го много тежко,но с помоща на чудесния лекар,и най-ве4е човек Стаменов,аз съм готова ,с пълни сили да продължа!

Съвместния ни живот е щастлив,обичаме се както винаги сме се обичали,и двамата имаме чудесни родители,но имаме също така и една ГОЛЯМА празнина,която може да бъде запълнена само с помоща на Бог!За това за Коледа ,вече девета под ред аз си пожелавам едно-Здраве за семейството ми и едно Бебе!

Знам,това не е никакъв разказ или есе,но наистина нямам настроение,имах го,преди години,писала съм и стихчета,но......вече се изчерпах..........

Може би,ако Бог чуе молитвите ми,и ни дари с едно дете,което да изпълни нашия дом,нашите сърца, сърцата на родителите ни,които го 4акат заедно с нас,аз ще напиша моята щастлива Приказка!


Късмет на всички,и нека Коледа донесе на всеки желания подарък!

   22. Eti76



Еееееех, идва пак Коледа, празници, дни за семейството! Хубаво е да сме заедно, да си разменяме подаръци с близки и приятели, да се смеем на весели истории, да празнуваме, ноооо.... Винаги на празник за нас има и едно НО... Всеки път, когато имам повод да си пожелая нещо, било то за рождения си ден, когато запаля свещичка в църквата, Велик ден е или е Коледа, та дори и когато часовника показва 11:11, винаги си пожелавам едно и също: „Най-сетне и в нашето семейство да изгрее усмивката на едно малко слънчице... И аз да мога да гушна в обятията си нашето чедо... И като се събужда сутрин, още топличко и сънено, да го целувам по топлата и мека гушка, докато се опиянявам от аромата на бебе!”
Да, ама сега си мисля, че тази година Коледното ми желание ще бъде малко по-различно!
Ще си пожелая да е жива любовта!
Да, това е моето желание! И знаете ли защо, защото любовта е това чувство, което всъщност осмисля живота ни!
Преди известно време осъзнах, че толкова много обичам съпруга си, че ако Господ слезе от небето и ми даде избор – да се сдобия с рожба, но да се откажа от Ицката, аз всъщност ще избера човека, който вече шест години е моя опора, подкрепа и осмисля живота ми! Та то всеки миг с него е радост! Как мога да се оплаквам?! Такъв късмет имам да сме заедно, да се обичаме, да има на кой да разчитам за всичко, винаги и по всяко време!
Все още в главата ми звучат думите, с които ми предложи да се омъжа за него: „Искаш ли заедно да отгледаме децата си?” Оооххх, каква ирония на съдбата! Да, разбира се, че искам, но малко се забавихме с постигането на тази мечта! Нищо, сигурно не е дошъл реда да се роди НАШЕТО детенце! Може би то чака, ние да станем готови за него, да помъдреем, да узреем!
Не знам дали сте се сблъскали с осиновяването, но ние тази година се решихме и започнахме процедурата. И знаете ли, има нещо много интересно в принципа, по който казват, че избират кои родители с кое дете да съберат – избират най-подходящите родители за дадено дете! Ето, това е разковничето, може би нашето дете още не се е родило или не му е дошъл реда да се роди! То ще ни избере, когато му дойде времето! Защото аз съм сигурна, че с нас ще му е добре! Като гледам Ицката, как си играе с децата на нашите приятели, как се заливат от смях, докато се бори с тях, как го гледат с широко отворени очи и осъзнавам, че аз имам най-голямото съкровище на света и че съм най-щастливата жена на този свят! Да, така се чувствам! Моля се само, да ми е жив и здрав и да запазим любовта си жива завинаги! А за Коледа, неговия имен ден, му пожелавам, дано скоро нашето дете ни избере! Защото аз съм сигурна, че ние ще бъдем родители, въпроса е само КОГА!

   23. rozovelka

Коледно желание ли? Когато бях малка вярвах, че в полунощ на Коледа небето се отваря и каквото и да си пожелаеш, то се сбъдва. Обикновено ми се приспиваше и на другия ден майка казваше, че знае какво съм искала и си го е пожелала вместо мен. Аз пък бях убедена, че така си запазвам правото за едно голямо желание и когато дойде времето ще го получа. А сега ли? Сега съм уплашена, защото не знам в какво да вярвам. Коледното ми желание се превърна в единственото ми желание. Да имам  истинска Коледа! Такава, за която мечтая от години. Искам да видя коледните дръвчета, да почувствам коледното настроение. Искам да имам сили да украся елха, а две малки ръчички да поставят най-красивата играчка върху нея. Тази, в която ще се огледат прекрасните очи на моето момче и на нашето дете, защото знам, че ще бъдат еднакви. Зелени като планината, от която дядо Коледа ще дойде. Но дали някога ще спре при мен? Ами ако ме е забравил? Ще трябва да продължа сама. Знам, велик е не онзи, който никога не пада, а този, който винаги се изправя. Остава само да намеря сили да продължа борбата за моята Коледа...

   24. аra/кака Радка

Надеждата, че ти ще дойдеш, мило мое, държи ме будна и внимателна.
С желанието да те има, слънчице, обаждам се сама на себе си по телефона. 
Не се отчайвам.. Очаквам нещо да се случи!
И детски якета по чуждите балкони, като обсебващи мечти...

Една Коледна картичка с ръцете и сърцето си направих за теб,
вестоносец вятъра северен пращам за да стигне там където си ти....
Коледно Желание в едно Коледно Сияние събирам
догодина да бъдем ти, той и аз, тримата!

   25. Kremkaramel



 Мили, Дядо Коледа!

 Всяка  година ти пишех с надежда, че ще донесеш така жадувания от нас подарък . Всеки път си пожелавах едно единствено нещо – детенце! И така, пращах ти едно и също писмо 11 поредни години. Исках само вечер да заспива в прегръдките ми едно малко създание и сутрин като се събуди да протегне ръчички към мен с думичката “Мамо”. Това си пожелавахме и на всеки наш рожден ден...

Ти,скъпи Дядо Коледа, сигурно си много зает и изпълняваш първо детските желания. Затова не си успял да прочетеш много от писмата на големите. Не бях сигурна, че и тази година ще видиш писмото ми, затова ние решихме да дадем любов на изоставено детенце. Да, ще си осиновим!

Този път писмото ми до теб е различно. Пожелавам си да прочетеш писмото на  дете, което не иска поредната скъпа играчка, а семейство. Дете, което си пожелава най-добрите мама и тати. Моля те, Дядо Коледа, изпълни желанието му! Това е моето желание! Следващата Коледа да пишем заедно с него писмото си до теб!

Весела Коледа на всички!

   26. krem2003

Коледа!
Сбъднати желания, надежди и усмивки!
А знаете ли, защо Коледа е в края на годината!?
КОЛЕДА е начало, извор, източник на нашите нови мечти.
Всъщност тогава се раждат желанията и се осъществяват цяла една година, защото какво е една сбъдната мечта? Може би местенце за нова 
Бях най-щастливото дете. Родителите ми са страхотни. Като много други, те винаги са били с мен, до мен и подкрепата им е налице и сега. Имах страхотно детство, много забавен пубертет, обучението ми беше на ниво и работата ми е страхотна. Всичко което съм си представяла се е осъществявало с труд, постоянство и усмивка. Винаги съм знаела какво получавам и зная какво желая.
Нашата приказка започна в 00,00ч на 31 декември 1996г. Отново имах сбъднато желание – моят съпруг. От малка мечтая за близнаци и знаете ли как се зачеват и раждат най-успешно??? Всъщност това е моят единствен страх. При толкова щастие, съм се замисляла дали? Но не, дори няма да го напиша на този лист.
Всички ние имаме страхове с които да се борим и които да побеждаваме. Нека това е с усмивка и вяра в бъдещето, защото няма несбъднато желание на тази земя. Защото всички ние живеем за да бъдем щастливи, да обичаме, да имаме приятели, да имаме семейства. И това ще стане ... да! Моля ви, всички вас, влюбени млади хора – МЕЧТАЙТЕ, БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ, УСМИХВАЙТЕ СЕ, всеки ден бъдете добри и ще видите как един ден ще се окажете в настоящето на вашето минало желание, а то се е превърнало в ново бъдеще. И ето отново местенце  за ново желание и нова мечта, нали! Кръговратът е безкраен. Бъдете слънчеви и всичко ще бъде една магия.
Това съм аз едно щастливо дете, една щастлива жена и ще бъда една щастлива майка, защото бащата на моите деца е най-прекрасния човек на света.  Човекът с най-голямото сърце, което    “бие само за мен” . Това е бащата на моите слънчеви деца! Аз вярвам в себе си! Аз вярвам в Дядо Коледа!
А ти?
Пожелай си нещо ...

   27. Tarja 

(кликнете върху изображението за да прочетете стихчето на Tarja)

   28. kiti007 

Идва време, когато почти у всяка жена се заражда копнежа за бебе! Напълно нормално! На нас ни е отредена ролята да даваме началото на живота. Защо искаме всъщност да имаме деца?
Искам да имам бебе, защото се чувствам достатъчно 'голяма' да поема отговорността за грижата и възпитанието му.
...защото имам усещането, че вече ми е време.
...защото обичам деца и искам да имам много.
...защото обожавам да играя и така никога няма да скучаем заедно.
...защото ще ме лиши от самотата.
...защото ще ме прави щастлива.
...защото ще направя всичко то да израстне щастливо.
...ще осмисли живота ми.
...ще го напълни.
...ще имам оправдание за всичките плюшени играчки в гардероба.
...ще ме стимулира да работя и постигам повече, за да дам добър пример.
...ще го обичам, ще ме обича.

А ето и моето КОЛЕДНО ПОЖЕЛАНИЕ:
Мили дядо Коледа,
Ти държиш моят Сашко.Много  те моля донеси ми го тази година по Коледа...
А може да го пратиш по щъркелите на пролет.
Моля те, нека пристигне при мен през 2009.
Много ще го обищаме.

П.С.Може и малка Сашка да ми пратиш.


А най много искам и двамата да ми пратиш,всъщност.

Много, много ще ги обичам!

Пожелавам го на всички и дано през идната година се сбъднат нашите мечти и желания!

   29. Valia_kr   


НАДЕЖДАТА!



Да поговорим ли за НАДЕЖДАТА?
Май на никого не му се говори за НАДЕЖДАТА. Всеки е скътал това последно убежище за изтерзаната си душа дълбоко в сърцето си и я брани с нокти и зъби. Надеждата е последното, което ти остава след мръсотията на живота, обидите и неправдите. Тя е силата, която се появява част от секундата преди да се предадеш и да се свлечеш в калта на собственото си безсилие и бездушието на хората. Тя е силата, която те кара да стиснеш здраво бодливата тел на ежедневието и необръщайки внимание на раните да се изправиш, да отупаш изранените си от толкова падания колене, да изтръскаш мокрите си от сълзи коси и да продължиш своята лична донкихотовска борба с вятърните мелници на предразсъдъците, равнодушието и лицемерието на този свят. НАДЕЖДАТА, колко пъти тя е изправяла отново на крака всеки един от нас – тези, които сме лишени от едничката истинска човешка радост да приютиш в обятията си своята малка рожбичка, едничкият истински смисъл на живота. Навярно тя е най-силното нещо на света. Помислете само, една година е 365 дни – 365 дни, които за обикновените хора са просто поредица от дни, в които стават, водят децата си на градина, отиват на работа, и прибирайки се вечер прекарват няколко часа с тези малки, слънчеви, щъкащи навсякъде същества, които са неизменна част от тях самите. Те вече са позабравили голямата радост на раждането на рожбите им. Вече са погълнати от ежедневието и все по-малко оценяват радостта, която живее редом с тях. Те нямат представа какво е да чакаш тази радост да споходи и теб. Какво е да се събуждаш сутрин с мисълта, че днес е поредния ден, в който нямаш кого да целунеш изпращайки го на училище, какво е да прекараш работния си ден стремейки се да спечелиш още някой лев за лекари, процедури, лекарства, транспортни разходи до най-близкия град в който има инвитро клиника. Нямат представа, че вечер няма по-страшно от това да се прибереш в празната квартира, където в най-добрия случай те чака твоята половинка, чиито очи са помътнели от стаените сълзи на болката, отчаянието и безсилието. А колко искрящи и слънчеви бяха някога. НАДЕЖДАТА – само тя ни остана на нас – самотниците без деца. Това е последния ни извор на сила и никой не може да ни го отнеме.

НАДЕЖДАТА!

   30. venus2   

Моето а и на моят партньор най голямо желание е да си имаме дете.Желая
 на всички участвали в този конкурс новата 2009г. да ни дари с най голямата радост на
света!!!!Благодаря на моят доктор Владимиров че ни дава възможност да не губим
надежда.Нека да си пожелая през новата година да се зарадвам пак че съм бременна
само че този път ДОКРАЙ !!!!

Успех на всички двойки ,много много здраве и дано
разберем че наистина по
Коледа СТАВАТ ЧУДЕСА !

   31. Цеци   

Моята Коледна мечта и надежда

Всичко беше свършило вече.Тя се събуди с известна доза облекчение.Нямаше вече инжекции,нямаше боцкания,нямаше дълго чакане пред лекарския кабинет,липсваше страха от цифри,процедури,резултати.Имаше само надежда.Тя погали Надеждата и започна да се моли.Молеше се така,както всяка година,както всеки месец,както всяка седмица,както всеки ден час,минута,секунда.Молеше се на тази Коледа да бъде най-щастливата жена на света,да усети живота в себе си,да види малката точица там,където винаги беше мечтала,да чуе най-прекрасния звук на света-тупкането на малко сърчице,да види на малкия екран човечето,което ще промени живота им-нейния и на съпруга и.Мечтаеше как той ще гали коремчето и,как ще говори на малкото неродено бебче.Знаеше,че съпруга и ще бъде най-добрият и достоен татко.Представяше си как ще гледа детенцето им,как ще му се радва и трепери.Мечтаеше си,че вече дома им няма да е празен и самотен като тях самите.Знаеше,че малкото човече ще осмисли живота им,ще ги направи щастливи,ще им примомни какви хора са били преди да попаднат в ада на  стерилитета,за какво са  мечтали,на какво са се радвали.Боже,колко отдавна беше!Тя не помнеше каква беше преди пет години.Чудеше се какво ли я е карало да се усмихва.Не помнеше.Няма значение,това е минало.Сега вече всичко ще се промени,сега вече ще бъдат мама и тати.Колко е хубаво, си мислеше тя.Но за кратко...Наближаваше денят за теста.Една сутрин тя се събуди със смазващата мисъл,че нищо не се е получило,че онези красиви ембриони са си останали просто снимки върху една дискета,които тя винаги ще помни.На следваща сутрин беше обладана от същата мисъл,на по следващата-също.Вече не искаше да се буди,само плачеше,страхуваше се да мисли,но дълбоко в себе си знаеше какво я очаква.Вечерта преди решаващия ден беше ужасна.Тя имаше чувството,че утрешният ден ще промени за пореден път живота и,но не по начина,по който тя си мечтаеше.Беше я страх да сподели мислите си с любимия мъж.Той спеше,а тя тихо ридаеше до него,за да не го събуди.
Беше прекрасен летен ден.В лабораторията казаха,че до обяд резулата ще е готов.”Господи,пощади ме!”Стана 12-30,тя стоеше пред компютъра,натискайки за пореден път бутона „рефреш”.Цялата и и енергия,целият и свят беше съсредоточен в този малък екран.0.67 най-убийствената цифра в живота и.След нея вече нищо не виждаше,чуваше само някаква жена,която ридаеше и стенеше с глас,позна своя глас и осъзна болката и безсилието си.Не можеше да проумее това ново чувство,което никога не беше изпитвала до сега-тя не искше да живее.Навън кипеше живот,а нейният току-що беше загубил смисъл,сърцето и плачеше.”Как ще кажа на човека,който толкова много обичам,как?!”Телефона звънна-беше ТОЙ.Рабра всичко за секунди.Прибра се и започна да я утешава.Беше много силен,дали?Или просто не можеше да си позволи да бъде слаб.
И така живота продължи ден след ден,месец след месец,със същата смазваща монотонност.Тя се промени.Осъзна наистина,че времето лекува.Не бързаше за никъде,не следеше повече за никакви промени в тялото си,не се надяваше на нищо,сякаш жиевееше чужд живот,а не собствения си.
Но с наближаването на един от най-прекрасните празници-Коледа-и надеждата в нея отново се пробуди.Надежда,която тя мислеше за погребана в онзи слънчев летен ден.Украсявайки елхичката си в техния дом, тя си помисли:”Боже,пак ли ще изричам онази молитва за малките протегнати към елхата ръчички,за блестящите детски очички?Не,няма да казвам нищо!Ти,Господи знаеш за какво копнее сърцето ми,знаеш какво обсебва мислите ми и тази година на Коледа,когато погледна към небето,Ти ще прочетеш този копнеж в очите ми и вярвам,че на следващото Рождество пак ще гледам към небето и ще ти благодаря за щастието,което ще държа в ръцете си!”

   32. du6ka   

МОЕТО КОЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

Реших тази година да помогна малко на Дядо Коледа. Няма да имам мое коледно желание. Ще се помоля за мир и благоденствие на всички хора, за щастие и по-добър живот на всички българи, за любов, здраве и късмет на всички, които ме обичат и които обичам!
Познавам няколко добри деца, които макар да имат родители, не получават подаръци за празниците. Приготвих им по една топла блузка, чифт ръкавички, шал и шапка, ще прибавя книжка, плодове и шоколад. Нямам търпение да дойде Бъдни вечер. Ще поканя мама на гости. Ще запалим камината, ще хапнем и пийнем, както си му е реда и мъжът ми ще заспи от топлината на огъня и от умората от тежкия ден.  Ще помоля мама да обиколим къщите и да оставим подаръците пред къщите на децата, ще звъннем и ще се скрием….Ще останем на близо, за да видим реакцията на децата. Ще бъда безкрайно щастлива, ако видя усмивки на лицата и в сърцата на тези дечица.
Дядо Коледа изпълнява желанията за подаръци само на децата, и то на добрите деца. Аз бях добро дете, но сега се сещам, че всъщност никога не съм мечтала да стана булка, да имам деца, да бъда принцеса… Единственото ми желание е било – да имам добър мъж! Е, всъщност Дядо Коледа е изпълнил желанието ми – имам го! За това аз нямам право вече на други желания. Имам най-милия, най-прекрасния, най-добрия мъж на света! Ще се моля само да е жив и здрав! А заради него продължавам да мечтая и вярвам, че приказката, която написах за моето, за нашето дете ще я прочета някога…
http://www.zachatie.org/kz2009/kniga.ppt

   33. mira-iv   

Моето коледно желание

Коледа, Коледа...
Хубав и дългоочакван празник на рождество и възраждане. Толкова много надежди, мечти и очаквания има в тези дни. Срещи с любими хора, размяна на подаръци, веселие, смях, усмивки.
Но
Защо винаги има едно Но.
За мен лично Коледата вече не е желан и хубав празник. В тези радостни за другите дни, аз трябва да мобилизирам всичките си вътрешни сили, да си наложа една усмивка и да бъда добра. Да се опитам да забравя двата ни неуспешни опита. Да забравя страха си от всякакви медицински манипулации, а те вече са толкова много при мен.
Сега на Коледа трябва да се смея, когато е нужно,  да отговарям и да се държа любезно, да не се впрягам на глупавите въпроси: Какво чакате, Хайде нямате време, Успокой се, много си нервна и затова не става бебето и т.н. да водя разговори, да забавлявам децата на приятелките ми, да си играя с тях, да слушам оплакванията на майките им от тях. Така ще минат коледните празници при нас.
 Това е още една Коледа без нашето дете. А то не идва в нашия дом вече няколко години. През това време разбрах, че съм много силен характер, че трудностите не ме плашат, а напротив радват ме. Осъзнах, че хубавите неща стават бавно  и трудно, а при нас нашето щастие ще дойде по-късно и доста трудно. Борбата за собствената ни рожба направи мен и моята половинка  още по-влюбени, сплотени и омагьосани един от друг. Разбрах, че както аз плача всеки месец, защото чудото не е станало за пореден път пак, така плаче и той, но не със сълзи, защото силните мъже не плачат със сълзи, а вътре в душата си. Той е моята опора, силния и здрав гръб, на когото мога винаги да разчитам. Имам усещането, че той вярва повече от мен, че ще станем родители и ще създадем дете – плод на нашата голяма любов.
Коледа е...
Елхата блести, отрупана с подаръци. Поглеждаме се с Росен и си пожелаваме:
Нека да сме живи и здрави, да са здрави и родителите ни, за да ни помагат когато имаме нужда от помощ. Да сме добри в този труден живот, да не позволяваме лошото и грозното да ни отчаят. Да вярваме, че доброто винаги побеждава. Както в  приказките принцесата винаги отваря очи от целувката на принца, така и аз ще чакам всеки ден, всеки час любимият човек с неговиге целувки. Ще живеем весело, интересно, няма да се поддаваме на отчаяние и да губим вяра, че ще дойде  и нашият час. Ще бъдем в очакване и ще броим дните до началото  на  месец март когато ще направим  поредният си опит ИКСИ  и той ще бъде успешен. Ще видим дълго чаканите две чертички на теста за бременност и ЧХГ на 14-ти ден повече от 5 единици. Ще вярваме, че това е последната ни Коледа сами без детенце.
И непрекъснато думите от стихотворението на Дамян Дамянов “ И пак тръгни” ще ни дават кураж:
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и сам тръгни.
Вече чакам Коледата с нетърпение, пътят ни вече е начертан.

   34. kiara   

Следващата Коледа............
 
  Как да започна и аз вече незнам и откъде, то всичко е толкова
отдавна започнало........ Най-прекрасният ден в животът ми е деня в
който се омъжих за най-прекрасният човек на света в далечната 1998
година. Бяхме с ди джей на сватбата и при уговарянето на типа музика
той ни пита: "Булката да не е бременна, че трябва да знам аз, за да не
я тормозя много с танци", аз викам "Не, не съм", а вече правехме опити
от година...... Странно е човек какви работи си спомня!!! После
кандидатствам в Свищов и започвам едни пътувания от София до там и
обратно. Минали са две години, неудобните въпроси започват и аз все
викам, "нека да завърша, то бебето ме чака да се изуча"..... 2000
година операция на кисти, впоследствие оказали се ендометриозни......
След операцията доктора казва, че вече всичко е наред и няма причини,
за да не стане бебо!!! Всяка Бъдни вечер се моля да сънувам бебче, че
да вземе да се сбъдне Коледният сън и при отброяването на първите
секунди от Новата година се целуваме с Милото ми и всеки път вече от
10 години си пожелаваме едно и също:да сме трима на следващата Коледа
и Нова година!!! Следва лутане от доктор на доктор, изследвания,
надежда........ и Коледа след Коледа, и Нова година след Нова година,
и ние сме си все още двама........... по-обичащи се от всякога,
по-подкрепящи се от всякога досега, но някак си самотни и малко
натъжени от липсата на нашето малко Създание, което да озари и нашата
къщичка!!! 2005 година открих своя Доктор!!! Борим се усилено вече 3
години....., лапароскопия, четири опита икси, трети успешен, но за
кратко..... и пак сълзи, падане, ставане, надежда, макар и понамаляла
в мен, но за сметка на това виждам как моят Доктор е уверен, че ще
успеем и това ми дава сили, да не се предаваме, да гледаме напред, да
продължим борабата...... Много подкрепа и помощ получавам тук,
разбиране.... White е винаги до мен и в най-тежките ми моменти от
близо три години!!! 2007 си подадохме и документи за осиновяване без
да имаме колебание във вземането на решението за това!!!
  Следващата Коледа........, нека да сме здрави, да сме заедно, да се
обичаме толкова много както и досега, да дарим от тази ни любов на
поне едно Мъниче, да имаме сили да се борим...... Следващата Коледа да
си украся елхата и да се радваме вече трима на празничният уют, и
лампичките да се отразяват в бляскавите очички на нашето Дете....
Толкова ли много искаме всяка следваща Коледа, че все не става и не
става.........., но за следващата Коледа продължаваме с молитвите,
дано, дано, дано...........................

   35. boba   

<a href="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=bde13acf" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=bde13acf</a>
(ако не се стартира клипчето кликнете тук)

   36. boiger   

Вярвам в чудесата покрай Рождество Христово !
 
Изпълнена съм  с благодарност към всички :
към  Бог , че така ме е сътворил - да се отърся сравнително бързо след неуспеха си и
отново да зарея поглед към бъдещето , към новото начало ,  по-силна и по-уверена от
преди, 
към моят съпруг , който с безкрайната си нежност ме подкрепяше и  въпреки трудните
моменти винаги беше и все още е плътно до мен , 
към моите близки и приятели , които ме зареждат с любов , положителна енергия и вяра
 , че “ и на нашата улица ще изгрее слънце“ ,
към сдружение“ Зачатие“ за помоща и подкрепата и затова , че се бори за толкова
благородна кауза .
 
И тази Коледа ще вярвам силно и ще се надявам ...
И Бога ми , ще се изпълня до последнен дъх  с надежда , че следващия път   ще е
успешен .
И тази Коледа ме кара да копнея за бебешко  ухание ... докосване и смях и  тихо
прошепнати истини  до  ухото на едно малко създание .
 
Вярвам ,че покрай Рождество Христово се случват чудеса , затова и ние си  го
пожелаваме - едно  тъй-желано  чудо  да стане реалност.

   37. vesito_69   

Мили Дядо Коледа,
   
Виждам, че си гушнал моето малко момиченце. Донеси ми я тази година по Коледа...
А може и да я пратиш по щъркелите на пролет.
Моля те, нека пристигне при мен през 2009.
Много ще я обичаме   

   38. nimika