Според мен филм или книга не може да научи човека да мисли позитивно, трябва да му идва "отвътре", както се казва. На хроничния песимизъм нищо не помага. Винаги съм била оптимистично настроен човек и без да ми се "промива" мозъка от разни псевдо психолози. На другия полюс са хората, които всячески избягвам - все от нещо недоволни, все мрънкащи, все унили... За няколко минути са способни да те затрупат с тонове негативна енергия, и то без да имат някакви сериозни проблеми, а просто ей така, все виждат нещата в най-черни краски.
А усещането за щастие се постига толкова лесно, на мен ми е достатъчно това, че сутрин се събуждам с мисълта за всички прекрасни хора в живота ми и за това, че Бог ми е позволил да се родя. И както беше казал някой "Не бъди нещастен заради нещата, които нямаш, а се чувствай щастлив от нещата, които имаш."