това е моето писмо до...онези хора
...............................
Даже немога да намеря обръщението си към вас.
Толкова сте безлични и жалки вече, че ще започна направо, без обръщение защото сте маскари...такива каквито всеки ден се показвате пред народа си.
Казвам се Петина Найденова.
Живея във Варна и съм една от многото жени, които немогат да имат деца. Жена, която никога не е правила аборт и не си е поръчвала стерилитета като екстра в живота. И съпругът ми е един от многото мъже ,които немогат да имат деца. И той не е правил аборт, нито е писал на Дядо Коледа да му изпрати подарък стерилитет – кой ли е объркал подаръците та ни го е изпратил...незнам.
И сме едно от многото семейства, които дават всичко за да постигнат мечтата си – ама всичко. И сме двама от многото, които гласуват за вас, които ви избират, които ви прощават всяко малоумие, всяка лъжа и кражба. Е...на нас ни се изчерпа търпението и толерантността.
Ако искате и адрес и телефони ще ви изпратя...ей така да си ги имате. Някой ден ако на някой му притрябва да купи гласа ми ще го продам срещу закон защитаващ правата на семействата с репродуктивни проблеми.Истински закон в който вие няма да съществувате и няма да имате думата.
А...,и снимка мога да приложа, хубавка съм още, та ако на най-плодовития ви колега му се прииска да ми направи едно in vivo, да мине през здравната каса да му изплатят помощи за труда.
Вероятно очаквате да съм обидена или да ме боли от гаврите ви, ще ви разочаровам.
Само ме е срам...ако знаете колко много се срамувам , че като гражданство в документите си пишете „БЪЛГАРСКО” , колко ме е срам, че сме ви избирали да защитавате НАРОДА СИ, да защитавате БЪЛГАРИТЕ И ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ.
Какви българи сте вие,какви майки и бащи сте, какви родители сте? вие сте едни обикновенни лъжци на дребно.Едни малки хора с големи вратове и тела, с големи къщи и коли, които за пореден път се опитват да крадът от народа си. Едно хубаво нещо се опитват да направят за нас с Фонд „Асистирана репродукция”, но вие неможете да допуснете 10-те наши стотинки да не влязат в джобовете ви.
Всичко можете да ни вземете, само мечтите и вярата ни неможете. Обаче вярата не във вас а в нас самите.
На вас вече никой не вярва. На вас ще се смее целият свят.
Аз вярвам на Доктора си и на екипа му защото и без вас ще имаме деца, дори ако трябва да заживея в кашон за да осъществим тази си мечта, но вие дребни човечета забравяте, че всичко в този свят се връща.
Срам ме е от вас и заради вас, така както никога досега в живота ми.
Дааа, аз съм само една, със съпруга ми сме само двама, но капка по капка...вир става.
Вир в който вие ще се удавите.
Избори идват...радвам се, че ще си отидете, та да не се налага да си сменяме канала на телевизора всеки път щом загтъмните екрана му с образа си.
П.С.И ако се чудите..., нито едно „вие” в писмото ми не заслужава да е с главна буква, нито пък писмото ми заслужава да е издържано и редактирано щом е за вас.