Често си мисля за Мари, липсва ми...
Липсват ми непокорните и мисли...и тази вечер се сетих за нея.
Сетих се за един неин постинг, как всички седим на една маса,(нямам време да го търся сега), сещате ли се?
Провокира ме отговора на един въпрос, от които ме заболя.
Надинко прости ми, но не мога да се сдържа.
А пък съм чувствителна като настъпят приятел, дори и неволно и недипломатично да е сторено.
И изобщо кой го интересува как, защо и колко? Въпрос, отговор!Въпрос, отговор!
Извини ме Лейди, не искам да ти взимам професията, няма да съм добра, знам го!
Пими, понякога е нужно, като ти зададат въпрос просто да отговориш,
а не да правиш академичен анализ от две думи, които могат да те държат с буца в гърлото 2 дни!
Не се заяждам, заболя ме сърцето!
Битието ни- моето, твоето и на другите мисля няма нужда да обхожда нет пространството.
А и така се създава впечатление, което не отговаря на истината, защото ти просто не познаваш човека!