Ние вече сме у дома от вчера. Преживяхме нещо много ужасно. И на най-големия си враг не пожелавам това. Михаил се възстановява, отслабнал, изплашен, няма сили да плаче, а мяуче като коте. Вече диша добре, но има разстройство, на диета е и специално мляко на Нестле. Аз съм смазана физически и психически. Болката да оставиш едното си дете, а с другото да си в болница е голяма
. В Токуда условията бяха добри, но доста скъпо ми излезе единичната стая, за да сме си само двамата с Мишето, но важното е че е добре, дано започне да се храни и да наддава. Аз се разболях последната нощ, оставих Мишо с баща му, 24 часа бях на легло, дори не можах да го изпиша аз от болницата. Сега се възстановявам, защото така не съм повръщала и като бременна.
Благодаря от сърце, на тези, които писаха и се молеха за нас. Голяма сила са думите ви.
Специално благодаря и на моите приятелки, те знаят кои са, за всеги миг споделен с нас, за всяко обаждане и смс.
Желая здраве и само здраве, всичко друго, което мислим и премисляме са глупости и бели кахъри.