Мимке ,много си забавна.От сарце ти се радвам на.

Ъъъъ радваш се НА? Какво?

Лелеееее разбих се от смях много яка тема 

От сарце и се радвам на преживелиците.Това исках да напи6а Рали. Надявам се няма6 нищо против.

Благодаря моето сАрце (може би все пак сЪрце) също й се радва на русата, ама все пак ще е по-здравословно за всички ако се доизказваш...
И без това по цял ден го карам на гледане на боб, кафе и карти, че да разбера какво искат клиентите, няма да се разсърдя, ама изобщо, ако поне тук всеки си казва точно каквото си мисли 

 

Оооох, ще ме уморите  Направо с глас се смея тука, дъх не мога да си поема. Особено на това с трамвая...Мимси, просто си те представих с приближаващия трамвай Интересно ми е, ти успя ли да видиш физиономията на ватмана? Ще да е била забележителна... Определено водиш класациите....
И аз имам какво да поразкажа, с моята приятелка от училище вечно имахме изцепки. Все като сме заедно, ставаше по нещо.
Ето една от най-смешните ни истории: Лятото след завършване на гимназията. Вече сме приети в университета. Тя ми е на гости в Царево, в къщата на нашите за 2 седмици. Още първата вечер, когато пристигна, майка ни пита дали ще излизаме на дискотека. Ние решихме, че няма да ходим никъде. Обаче по някое време ни доскуча и решихме все пак да излезем. Обаче как да кажем на майка ми, че в 12 часа вечерта сме решили ей така, без компания сами да излезем. Ше вземе да се запече и да не ни пусне /все още се опитваше да упражнява контрол /. И така, веднага е измисля план. Обаче лошото е, че лятото нашите се местят на партера и дефакто до късно вечер стоят на масата в двора, която е точно срещу входната врата. Обличаме се ние с Ивелинка, наконтваме се и решаваме, че ще излезем безшумно. Да, ама не! майка ми седи на масата и чете книга Ами сега! Ива решава да проучи нещата като отива уж да търси безалкохолно. Междувременно подпитва майка до кога ще чете. Наща нали е кукувица и тя като мене, казала, че докато не прочете книгата, никакво лягане. Приятелката ми се облещила, като видяла, че доста й остава на майка да чете Такаааа, трябва нова тактика за измъкване....Малко по-надолу от входната врата има портал към по-широката част на двора. Можем да минем зад къщата, но ще трябва да минем незабелязано покрай страничната стена, на която има прозорци и се вижда от там, където е майка. Но тя е блейка като мен, няма да ни забележи. така, тръгваме да заобикаляме къщата. Обаче, в задния двор имаме куче То си е вързано и по това време вече спи. Ива минава първа и стига долния край на къщата, обаче вдигна лек шум и кучето се събуди и започна да лае....Такааааа....тук започва интересната част. Както по-късно разбрах от Ива, майка явно е чула шума и е станала да види защо кучето лае. Ивелина кляка зад ъгъла да се скрие като се надява да не бъде забелязана. Майка ми явно се връща обратно, но Ива започва да вика - "Злате, майка ти идва, майка ти..ще ни хване...." Аз обаче не я чувам какво точно вика, щото кучето яко се дере и си мисля, че я е страх от него и отговарям - "ама спокойно, не хапе.." Тя пак - "ама майка ти ма, какво да правя...", аз пак - "абе споко бе, не хапе, ела насам, няма страшно, тя е кротка" /кучето е женско/. Съответно се оказва, че тя мен ме чува и вече се превива от смях и не може да си каже името...Е, нема такъв разговор...
След 2-3 минути кучето се успокои и аз успях да отида при нея, като я сварвам вече да реве от смях. Викам какво стана ма, защо са хилиш така...Тя вика - давай да изчезваме, после ще ти разкажа... Минахме си незабелязано покрай майка и шо пътя вече тя ми разказа. Така се смяхмееее........
Та така, с нея все такива простотии ни се случват...
Наскоро си признахме за случката на мама тя се напика от смях жената и вика - добре, че не съм я видяла Ивелина, щях да получа някой удар...

Имаме и други интересни сучаи на незабелязано измъкване от забрана за излизане....ама друг път ще разкажа..

Ох, това ми напомня преди няколко години сме се събрали компания и даваха още Шоуто на Къци Вапцаров. И някой подхваща темата, а точно тогава имаше един рекламен клип за предаването му, в който той уж плува в някакъв басейн. И се завърта разговор по тази тема. И някой казва-Абе той тоя не плува бе, върви по дъното  и моя мъж решава да каже "А, като Роско' (друг от компанията), но преди да го каже друг се изцепва- "абе мани го тоя пед...ст бе". И се получава следния диалог:

-Абе той тоя не плува бе, върви по дъното
-Абе мани го тоя пед...ст бе..
-А, като Роско!


 

Божееееееееее аматьорки! А-ма-тьор-ки!!!

само щрихирам на две на три първото, което ми идва наум, щото пак съм на черешата от бързане

ПадАнията на Фуси(годините са приблизителни):
- Водопроводна шахта - 1990
- мазе - 1995
- улей за вода, от онези в НДК-то на културата, дето им крадат решетките.
- строителен изкоп за 7 етажна кооперация- 1997ма - не го видях в тъмното!!!
- на съвършено прав и безпрепядствен участък на тротоара пред нас - резултат - обелени нос и брадичка - година 2001

ПадЕнията на Фуси
- взех влака за Пазарджик, пристигнах в Мездра и реших, че съм слезнала на предишната спирка
- спирам такси през улицата, отварям вратата на шофьора и казвам "Извинявайте, явно е заето"
- 11 часа посред нощ, виелица, кака ви връхлита в спряло такси, изстрелва адреса и се заблейва през прозореца. Стигаме. Колко ви дължа, питам аз учтиво. "Ама аз още в началото исках да ви попитам, защо решихте, че съм такси,ама ми стана жал за вас в тая виелица... "
- водя 5 души на театър, влизаме, опитваме се да си седнем на местата - хоп, те заети. Залата претъпкана. Аз започвам разследване, сипя злъчни коментари и неприятни реплики. След 10 минути скандали се сещам да погледна нашите билети - за друга дата са ...

 

- спирам такси през улицата, отварям вратата на шофьора и казвам "Извинявайте, явно е заето"

Само си го представих на живо и  .

наистина темата ми оправиха настроението 

Фуси и аз имам ПадЕния като твоите... Бях си взела билет за автобуса за 7 часа вечерта или поне така си мислех, защото когато отидох в 19 на автогарата се оказа, че билета ми наистина е за 7 но сутринта и каръщината беше пълна защото нямаше места в автобуса и трябваше да си се прибера с тежкия си сак обратно в квартирата.

И сигурно държа рекорда по най-бързо уволняване . Кандидатствах в една фирма, ходих на интервю - всичко супер, на следващия ден както се казва отивам и почвам. Е да ама междувременно кандидатствах и на друго място и вече имах дата за интервю, а там условията и заплатата бяха много по-добри от първата фирма и аз подхождам с едни големи надежди и ентусиазъм и пиша на моя приятелка мейл с подробности около тия неща и в мига в който натиснах бутона "" осъзнах, че съм го пратила на шефката на първата фирма, а мейла и беше сходен с този на моята приятелка. И така на другия ден може би най-разумното беше изобщо да не се появявам на "новата" работа, но не, аз отидох и колко срам брах няма да ви казвам и ми четоха конско, което с времето ми се видя тъпо, а после си и поревах, щото от няколко месеца бях без работа и на единственото място дето ме взеха, аз така да прецакам нещата. 

ха ха спомням си го, даже изнамерихте няколко не един

Божееееееееее аматьорки! А-ма-тьор-ки!!!

само щрихирам на две на три първото, което ми идва наум, щото пак съм на черешата от бързане

ПадАнията на Фуси(годините са приблизителни):
- Водопроводна шахта - 1990
- мазе - 1995
- улей за вода, от онези в НДК-то на културата, дето им крадат решетките.
- строителен изкоп за 7 етажна кооперация- 1997ма - не го видях в тъмното!!!
- на съвършено прав и безпрепядствен участък на тротоара пред нас - резултат - обелени нос и брадичка - година 2001

ПадЕнията на Фуси
- взех влака за Пазарджик, пристигнах в Мездра и реших, че съм слезнала на предишната спирка
- спирам такси през улицата, отварям вратата на шофьора и казвам "Извинявайте, явно е заето"
- 11 часа посред нощ, виелица, кака ви връхлита в спряло такси, изстрелва адреса и се заблейва през прозореца. Стигаме. Колко ви дължа, питам аз учтиво. "Ама аз още в началото исках да ви попитам, защо решихте, че съм такси,ама ми стана жал за вас в тая виелица... "
- водя 5 души на театър, влизаме, опитваме се да си седнем на местата - хоп, те заети. Залата претъпкана. Аз започвам разследване, сипя злъчни коментари и неприятни реплики. След 10 минути скандали се сещам да погледна нашите билети - за друга дата са ...

Ха -ха, Фуси, напомни ми за някои мои изцепки.

- на съвършено прав и безпрепядствен участък на тротоара ....

А, моля, моля, това с паданията на прав участък си е моя запазена марка.  
Имах един период, в който си падах доста редовно и то задължително с много публика около мен.  
Сега в съзнанието ми изплува едно такова падане - пред едно доста вървежно кафе в Добрич преди дооооста години. Аз с едно гадже, с което току-що сме си разяснили нещата по моя инициатива. Ще си тръгваме вече и аз, естествено, с гордо вдигната глава ще си поемам по пътя, ама нейсе ... строполих се и навирих задник баш пред него.

Това с таксито ми напомни за един мой случай. Ще излизам аз - беше зимата, тъмно и много студено. На спирката много народ - явно тролея не е минавал скоро и още по-явно, че май няма и да мине. И аз решавам да си спра такси. Виждам, че се задава кола със светеща кутийка отгоре (тогава още ги нямаха тия лампички за заето и свободно) и почвам да махам настойчиво, белким някой не ме изпревери. Явно и шофьора ме е видял колко съм настойчива, та реши да развенчае заблудата ми и си пусна сирените  - беше "Пътна помощ".

 

Много забавни историйки  И аз имам две падания , които няма да забравя

Първото.Студентка съм , наконтила съм се с едни ботуши с висок ток, къса поличка, и шапка тип капела /зимна обаче/. Навън е страшна поледица аз отивам на лекции във ВИНС-а. Пресичам булеварда пред университета /Цар Освободител / и по средата се подхлъзвам и просвам по очи. Съответно чантата ми се разхвърчава на една страна , капелата на друга, а аз не мога да сваря да ставам и да си събитам партакешите защото светофара светна зелено и колите тръгнаха. В същото време пред входа на университета имаше страаааашно мнооого хора. Изнесох се по най-бързия начин правейки се , че не съм аз

Второто. Тръгвам на работа сутринта, навън вали дъжд , по улицата пред блока се стичат едни реки до над глезена. Стоя на булеварда и чакам да пресека, движението е голямо , коли от  всякъде , няма минаване. По едно време решавам сега е момента и тръгвам да пресичам , стигам почти до средата , стъпвам в една дупка , която от стичащате се вода не се вижда и се пльосвам по очи във всичката вода. Ставам правя две три крачки и съм пресякла булеварда. И се започва чакането да пресека обратно булеварда , за да се преоблека в къщи. От мен се стичаше вода от всякъде , чак в бикините си имах кал

Хайде сега слушайте, какви случки ми се случват напоследък.

На 6-ти този месец (първия работен ден) отивам с колата и с детето до офиса на една фирма, за да им оставя едни пари. Валеше дъжд и понеже много бързам, нямам време да търся място за паркиране, паркирам в нарушение, като половината кола е върху пешеходната пътека. Оставям колата на аварийни и с Михаела се качваме до въпросния офис. Свърших си работата и излизаме от сградата. Трябва да извървим само 10-ина метра по тротоара в дъжда, за да стигнем до колата. НО! Кво да видя!!! Виждам "паяка", а върху него колата ми си мига на аварийни и тия всеки момент ще потеглят незнайно за мен на къде. Изпаднах в истерия. Дърпам детето за ръка и истерично крещя: "Пуснете ми колата! Моля ви, пуснете ми колата!!!"
Ето тук ситуацията си беше абсолютно екшън комедия! Опитах се да се затичам, но представете си бременна в 36-та г.с. с малко дете за ръка как се затичва! Крещях като обезумяла, а някои хора се спряха да гледат на живо екшън комедия в центъра на Русе. Докато дърпах детето за ръката, то милото се разрева. За по-голям драматизъм, ревнах и аз. Свалиха колата, но си платих глобата като добър човек. Огромният ми корем не успя да разчувства общинарите с "паяка" и си ме тарифираха на общо основание. Единият ми вика: "Госпожо, аз не разбрах, вие защо се разстроихте толкова много?" Горкичкият, много му бе чудно, що ли пък ще се разстройвам? Но пък прояви загриженост към Мишка и ми вика: "Дръжте детето, да не изскочи на улицата." А то милото, нямаше такова намерение и се беше вкопчило в мен.
Странно беше, че мъжът, ми, който работи на 100-ина метра от злополучното място, е разбрал от свой колега какво се случва. Ако бях на негово място, щях да дотърча, да видя какво става, а той ми звъни да пита дали всичко е наред. Е това е спокойствие!

Седмица по-рано имах друга случка с колата, която не беше толкова комична. Прибирам се и паркирам пред нас. Знаете, че на жените това винаги си ни е малко по-трудно. Докато маневрирам, охлузих с бронята си тази на колата на съседа. Колко се притесних, да не ви казвам. Цялата почервенях и се изпотих. Отказах се да се мъча там и си избрах друго по-лесно място. Веднага звъннах на комшията и му казах каква съм я свършила. Хилядя пъти му се извиних. Оказа се, че той, за разлика от нас, нямал Каско. Добре, викам му, ще ти платя щетите. и така, на следващия ден олекнах със 100лв.
Него ден не ми вървеше и това е! Изтървах за някакви си 10-ина минутки Еконт, а трябваше да пратя спешно пратка за Варна. Пропуснах си часа за ЖК. А вечерта мислех, че съм си загубила портмонето, но, за щастие, го намерих на другия ден.

Имам и други изцепки с колата, но при интерес, ще ви разкажа още.

Кой може да откаже на такава напориста блондинка?!