Оооох, ще ме уморите
Направо с глас се смея тука, дъх не мога да си поема. Особено на това с трамвая...Мимси, просто си те представих с приближаващия трамвай
Интересно ми е, ти успя ли да видиш физиономията на ватмана? Ще да е била забележителна...
Определено водиш класациите....
И аз имам какво да поразкажа, с моята приятелка от училище вечно имахме изцепки. Все като сме заедно, ставаше по нещо.
Ето една от най-смешните ни истории: Лятото след завършване на гимназията. Вече сме приети в университета. Тя ми е на гости в Царево, в къщата на нашите за 2 седмици. Още първата вечер, когато пристигна, майка ни пита дали ще излизаме на дискотека. Ние решихме, че няма да ходим никъде. Обаче по някое време ни доскуча и решихме все пак да излезем. Обаче как да кажем на майка ми, че в 12 часа вечерта сме решили ей така, без компания сами да излезем. Ше вземе да се запече и да не ни пусне /все още се опитваше да упражнява контрол
/. И така, веднага е измисля план. Обаче лошото е, че лятото нашите се местят на партера и дефакто до късно вечер стоят на масата в двора, която е точно срещу входната врата. Обличаме се ние с Ивелинка, наконтваме се и решаваме, че ще излезем безшумно. Да, ама не! майка ми седи на масата и чете книга
Ами сега! Ива решава да проучи нещата като отива уж да търси безалкохолно. Междувременно подпитва майка до кога ще чете. Наща нали е кукувица и тя като мене, казала, че докато не прочете книгата, никакво лягане. Приятелката ми се облещила, като видяла, че доста й остава на майка да чете
Такаааа, трябва нова тактика за измъкване....Малко по-надолу от входната врата има портал към по-широката част на двора. Можем да минем зад къщата, но ще трябва да минем незабелязано покрай страничната стена, на която има прозорци и се вижда от там, където е майка. Но тя е блейка като мен, няма да ни забележи. така, тръгваме да заобикаляме къщата. Обаче, в задния двор имаме куче
То си е вързано и по това време вече спи. Ива минава първа и стига долния край на къщата, обаче вдигна лек шум и кучето се събуди и започна да лае....Такааааа....тук започва интересната част. Както по-късно разбрах от Ива, майка явно е чула шума и е станала да види защо кучето лае. Ивелина кляка зад ъгъла да се скрие като се надява да не бъде забелязана. Майка ми явно се връща обратно, но Ива започва да вика - "Злате, майка ти идва, майка ти..ще ни хване...." Аз обаче не я чувам какво точно вика, щото кучето яко се дере и си мисля, че я е страх от него и отговарям - "ама спокойно, не хапе.."
Тя пак - "ама майка ти ма, какво да правя...", аз пак - "абе споко бе, не хапе, ела насам, няма страшно, тя е кротка" /кучето е женско/. Съответно се оказва, че тя мен ме чува и вече се превива от смях и не може да си каже името...Е, нема такъв разговор...
След 2-3 минути кучето се успокои и аз успях да отида при нея, като я сварвам вече да реве от смях. Викам какво стана ма, защо са хилиш така...Тя вика - давай да изчезваме, после ще ти разкажа... Минахме си незабелязано покрай майка и шо пътя вече тя ми разказа. Така се смяхмееее........
Та така, с нея все такива простотии ни се случват...
Наскоро си признахме за случката на мама
тя се напика от смях жената и вика - добре, че не съм я видяла Ивелина, щях да получа някой удар...
Имаме и други интересни сучаи на незабелязано измъкване от забрана за излизане....ама друг път ще разкажа..