Мимкей, я разкажи за г-н Милър 

Малко съм разочарована...
Очаквах тук да прочета историята "Мимка показва прелести на кабелджиите" 


П.П. Бих могла да се включа с истории, но като се замисля, моите ще бледнеят...
А! Вчера писах ЛС на себе си.   Как стана тая работа, не разбрах...Уж адресатът беше друг 

аз нали съм гафаджийка № 2 - да я караме по ред на номерата  

Един ден, трябваше да си отида на село с първия възможен влак сутринта. А той е в 6,20. Отивам на гарата, вземам си билет и питам на кой коловоз е влака. Казват ми на 2-ри. Отивам аз, избирам си вагон по-напред и се настанявам най-удобно. Абе направи ми впечатление, че май по-раничко тръгна, ама викам - сигурно има промяна в разписанието. Обаче от една гара се качиха двама мъже и седнаха срещу мен. И започват да си говорят, че щели да слязат на еди-коя си гара и да отидели еди-къде си. И аз започвам да се ослушвам. В моята посока такива ги няма. И питам - "Извинете, за къде е влака". И единия господин ми отговаря "Ами, за Шумен". И аз  . Бях объркала влаковете  . Ми сега ...
И ми просветва ... Слизам на гара Синдел /нещо като разпределителна/ и след 10 минути хванах моя си влак  
А каква била работата - на тоя коловоз имало 2 електрички. Първата тръгва в 6,10, а другата в 6,20 - ами аз отде да знам ... . Видях аз, че са разделени двата влака, ама викам, сигурно ще ги съберат 

Шефа ми искаше списък на персонала. Написах го аз и хуквам да му го нося.
И в последния момент, на една ръка разстояние от кабинета му, виждам аз едно от имената - Петко Петков го бях прекръстила на Пуетко Петков.
Отивам да поправям - и правя втора грешка - вместо У-то, махам Е-то и баш си го бях написала Пу...ко  

И аз имам още за разказване...

Мимкей, я разкажи как прати молбата си за работа, на колко души беше? - по електронната поща 

 
Направо няма се виждат, какво ти бледнеене, бе Жекич!
Аз се чудя кое да ви разкажа, че те моите са........
Отиваме с половинката за риба - морски риболов на Дюни, ама това преди месец нейде. Точно него ден си беше доста хладно - аз екипирана с анцунг, якета, маратонки. Ловим ние, имаше риба и се кефя аз на улова. Кепа с улова е хвърлен в морето, като е вързан на дълго въже, завързана на специална метална пръчка на брега. Има средни вълнички така, абе супер време за рибка. И при поредната хваната риба, моя милост тръгва да вади кепа от водата , ама той натежал вече и аз се пъна да дърпам. Обаче виждам, че идва вълна и решавам да се дръпна назад, за да не се намокря. Обаче!!! Ходейки назад на първата крачка се спъвам, сядам по гъз, вълната идва, залива ме до кръста и резултата:  аз мокра цялата до кръста, анцунг, маратонки , чорапи, всичко. А моичкия само като видя какво ми се случва, изпадна в луд смях. И само успя да каже - "О,не! Пак ли изцепки?! " Аз се събличам по голо д....и се сещам, че имам едни панталонки, тип боксерки в чантата - бели, доста прозрачни и ги обувам, И си седя така  -нагоре с яке и пуловери навлечена, а надолу гола, завита с една хавлийка 50 на 60 санти! Добре, че нямаше хора по плажа наоколо. Но за мой късмет - има, няма след 10 мин се задава едно семейство да питат какво сме хванали и аз седя, мигам и викам - ми ей там в кепа, в морето е рибата, ама не мърдам от мястото си. Моя отива да вади кепа, да се фука и кво да види - дупка и поредната риба се опитва да избяга Добре, че не бяха изчезнали рибите, че това щеше да е черешката на тортата за деня!
Всичко добре, ама се прибираме и аз как да сляза пред нас от колата в тоя вид - по боксерки, боса, а нагоре навлечена....И седя в колата и хем ми се реве, хем ми е смешно ! Ма какво да правя, стиснах очи и бегом във входа - кой видял, видял!

ХАХАХА
Ще ме уморите от смях 
Мимке, номер 1 си 
Слънцето да не си трае и да каже как изтупа дистанционното през терасата, а преди това се изтупа по г..з 

Хахаххахаха!Леле, ма как ги помните, бе! Вие си разпределяте кое да помните!

Та първо за дистанционното!
Свеки ще заминава за Германия при щерка си и вечерта ще спи вкъщи. Това след Нова година - навън студ, мраз. И ще й оправям аз в хола  на диванчето, че топло да спи там. Обаче съм си сложила едно губерче - БЯЛО и викам да го тупна леко през балкона. Но това става в 11-12 вечерта. И тупвам го аз и се чува нещо как пада долу, удря се нейде по трасето и туп на земята. Да отбележа, че сме на 3 етаж. А викам, кво ли беше това, ама не обърнах внимание. И след 15-на минути потърсих дистанционното - тук, там, няма го. Викам, брех мама му стара, тук беше, де отиде. И ме удря ток - това дето излетя надолу е било то... Малеееееее, откачих. Ми сега! Моя леко избесня, че съм заплес и зяяви най-категорично, че този път няма ми оправя гафовете и да ходя сама си търся дистанционното. И аз кво да правя - мечка страх, мен не страх, с един прожектор слизам долу сама в 11ч. и търся! Ама той иначе седи горе на терасата и наблюдава, да не ме открадне и мен някой или да пропадна нейде. Хеле намерих го и слава богу работеше - е, малко ожулено ама........ Свеки и тя са хвана за главата.

Пролетта - таман се  постопли и решавам да измия терасата аз. И при поредното носене на вода, се подхлъзвам с чехлите на мозайката на терасата и с половината кофа вода отгоре ми, по гъз, в цялата си прелест - драааан. На 20 метра има строеж и за мой "късмет" се сбрали работниците да си почиват .....и аз им направих сеира.  Не мога да сваря да ставам и да се крия вкъщи. Резултата беше, че една седмица не можех даже да седна да се изпишкам като хората - така се бях подредила. 

Уникални сте 

Ралии, кажи си за 'кучешката', айде, не се срами, хахаха    

Айде и аз да ви разправям една история от по-младежките ми години.Тя е колкото комична,толкова и трагична.
Та значи преди години имах аз едно гадже и с него много обикаляхме насам-натам.Едни приятели бяха по това време на язовир за бая време и ние с него трябваше да отидам за събота и неделя при тях.Но отивайки,трябваше да им занесем едно почено прасенце,което те предварително бяха поръчали в един ресторант.А също така и няколко пластмасови стола.Затова се придвижвахме до въпросния язовир е един стар и очукан микробус,товарен със затъмнени стъкла(това е важно за историята).Както и да е.Пътуваме си ние и по едно време в разговора се заражда идеята,да спрем някъде по пътя в гората и да правим секс сред природата.Точно щяхме да спираме и аз виждам на 100ина метра пред нас една група жени и деца и ме викам "Дай да ги подминем и някъде по-напред да спрем,щото ме е срам жените да видят,че буса спира и ние минаваме отзад в багажното."
И подминахме ги ние жените,кара той още половин-един километър и спира на пътя,посред гората.Даже мислихме да свием по някой страничен път,но решихме че микробуса няма да го понесе,затова паркирахме на самия главен път.Както и да е,слязохме от буса,минахме отзад,качихме се при прасенцето,правихме един прекрасен секс и доволни,и щастливи от живота решихме да си продължаваме по пътя.
Да,ама не!!!Защото на тая очукана бръкма се оказва,че освен многото други работи и е счупена и дръжката на ключалката,която отваря вратата от вътре.Гаджето ми ръчка и мушка с каквото намери,но вратата не се отваря.Ами сега?!? 8OКакво ще правим.Телефоните отпред,ключовете отпред,цигарите отпред....а вече е към 18 часа и скоро ще стане тъмно.Нямоше опасност да останем гладни,щото нали сме при прасенцето,но си бяхме пълни затворници(на страстта ).И докато той ръчкаше с квото намери в ключалката,аз надничам през една драскотина на боядисаните прозорци,през които иначе нищо не се вижда.И какво мислите виждам в далечината?!?Виждам как по пътя се задава групата от жени и деца,които преди това подминахме.И когато наближиха те на около 5 метра,аз се обаждам"Извинете,бихте ли ни отворили задната врата,че се заключихме в буса!".И те жените се спряха на място,и стоят и се чудят какво да направят.И аз пак"Не можем да се отключим,моля ви да отворите вратата на буса!".И едната жена се присегна и отвори вратата.И аз,слизайки от буса почнаха да пелтеча и да обяснявам ни в клин,ни в ръкав и без някой да ме е питал "Ми ние тука караме едно пресенце,печено и искахме да видим дали всичко е на ред и се заключихме."А гаджето мълчи и сви зад буса.Те жените се поусмихнаха,аз им благодарих много и двамата побързахме да се качим отпред и да отпрашим.
После ни беше много смешно,но на момента направо си беше кошмар.Представете си,ако не бяхме решили да ги подминем и тогава да спрем или,ако тях ги беше дострашало да ни отворят.Щото нали,вървят си и на пътя бус,а от буса глас....
И така,това е най-каръшката случка в живота ми,но никога няма да я забравя!

Може ли и аз.По повод абитюриентските .Нагиздила съм се-с мен неможе да се говори.Всичко точно.Отидохме в ресторанта,където трябваше да сме няколко класа от различни у-ща.Така...седнахме,хапнахме,пийнахме и аз реших да ходя до тоалетната,която беше по едни доста стръмни стълби на горния етаж.Връщайки се се спъвам в едното стъпало което беше покрая със златен обков.Поглеждам отляво-няма парапет,поглеждам-надясно и там няма.При което почва едно стремглаво търкаляне надолу.Пльоснах се по средата на дансинга с рокля на ушите и обувки по масите.Срам...до бога.Забравих да спомена гаджето което бях довела се заливаше от смях на масата.Та така...а сега се смея

Ралии, кажи си за 'кучешката', айде, не се срами, хахаха    

Добре деее, добре, ама слагам точката



Та значи седим си ние с половинката в една рибарска кръчма на плажа, и гледаме някакви деца се плацикат и се пробват да плуват по най-различни начини.
И мойта светла личност, както изобщо не е от гръмогласните, се изцепва
- А пък аз най-обичам кучешката!
И допълвам малката подробност - на масата до нас седеше една доста мощна компания от рибари

Ей, Мимке, веднага да ме издадеш 
Айде и аз за паданията 
 Няма да разказвам изпълнението стил Мимка с дълга рокля, обаче мойто беше на Дюни пред хотел Марина Палас в разгара на лятото - сраам...
Една зимна история:
Ще ходим тайфа някъде с кола през зината, обаче заледен пътя. Аз както винаги с ботуши с токчета като клечки за зъби. Чака ме тайфата и аз за да не се бавя, бягам. Добре ама както си бягам става тука-има, тука-нема, Мима под колата. Тъй се хързулнах, че ми се виждат само върховете на пръстите. Викат мойте хора, обаче аз от смях не мога да кажа къде съм  Пък и те не могат да ме видят, защото вече се смрачаваше. Как да е, казах им къде съм се скрила, обаче как да ме издърпат, като всички се заливаме от смях...
Та тъй, правих основен преглед на колата посред зима 
Айде туй е засега от мен, че ако се издам напълно, ще взема купата "Най-голям гафаджия"

Аз само да допълня - на Мимса далечната пешеходна пътека й е на 500 метра, другата е на 20 метра в другата посока, ама тя още не я е проучила 

Мимке ,много си забавна.От сарце ти се радвам на.

Аз само да допълня - на Мимса далечната пешеходна пътека й е на 500 метра, другата е на 20 метра в другата посока, ама тя още не я е проучила 

А и аз така ходя, само по познати маршрути иначе може да се загубя

Иначе, като цяло имам проблем с преценката на разстоянията, а явно с паметта, защото редовно ходя със синини по краката и не помня къде съм се ударила . Иначе като бях в гимназията и още си живеех при мама една вечер гледах някакъв филм до късно, всички си бяха легнали и лампите бяха изгасени навсякъде и аз тръгвам да си лягам, но решавам че ще пестя електричество и оставих в хола да свети и се придвижвам в тъмното по коридора решавайки, че коридорната врата е достатъчно отворена... Е да, ама не беше и така си нацелих окото, че ходих като бита една седмица .
После като бях бременна пък ми се е случвало да видя полуотворена врата и да реша, че ще мина през нея без да я доотварям и съм си удряла корема 

Една от последните ми големи изцепки е от миналата година. Записах се на шофьорски курс и на един от часовете по кормуване спрях на жълт светофар въпреки че инструктора ми крещеше в този момент да дам газ и един автобус се наби в колата  . То и книжка не съм взела още, реших, че 5 пъти да ме късат за една година е достатъчно и другата година ще си опитам пак късмета