Хайде, пак аз! Като не щат да си признават другите.
Случката е от преди месец и половина, но все нямам време да я споделя с вас.
Така. В края на юли - началото на август се занимавах със строителство, по-точно, с довършителните работи по апартамента ни.
Ето как си напазарувах от Бриколаж и стигайки на касата, се оказах без портмоне.Вземам аз една зелена плочка от тези, които ще бъдат в тоалетната, мятам я в колата, слагам и децата в колата и отивам в Практикер за фугираща смес в същия цвят. (Само ще вметна, че аз си ходех до Практикер средно по 2 пъти дневно.) там се оказа, че нямат в цвета, в който търся. Добре, нищо страшно, отиваме в Бриколаж. След дълго избиране, вземам фугиращата смес. Търся също и едни ПВЦ профили, капарирах шкаф-мивката и смесител и стигам на касата да плащам. Маркираха ми покупките, а аз в това време ровя в чантата на количката и ... о, ужас!
Няма ми го портмонето!
А там са и картите, т.е. не мога да си платя по никакъв начин. Касиерката любезно ме подсеща да проверя някъде вътре в магазина. Аз се сетих, че Михаела ми го беше извадила, за да си играе с него
и то остана в къщи. Помолих касиерката, да не ги сторнира нещата, че бързо ще припна да нас и ще се върна. Само да ги остави на касата при нея, за да не губя време "да ги пазарувам" отново същите неща.
Връщам се до нас за портмонето, но спирайки пред къщи, виждам, че децата отзад спят. Добре, оставям ги там (уточнявам, че живеем в къща), на бегом търча вътре, грабвам портмонето и за минутка съм отново в колата. Пред Бриколаж - пак така - оставих ги вътре да спят, припнах да си платя нещата и после да ги доставя на майсторите в апартамента.
Та така, моята щерка неволно ми скрои номер.
Преди година пак ми беше скроила друг номер, та се наложи да преиздаваме дебитна карта, а в последствие я намерихме.
