"Инстинктът на котките е да драскат, на змиите да хапят, на хората да говорят. Не можете да спрете хорската мълва, но можете да спрете негативната емоция от нея"....

Нещо подообно прочетох в книга, в която се обясняват начините за преодоляване на стреса породен от борбата със стерилитета. Аз питам как да спра мисълта?

И друго съветват "Съберете хората, които ви създават напрежение и им обяснете как се чувствате и през какво минавате. Така ще спрат намеците и неумесните приказки".

Споделих си мъката на човек, който смятах, че ме разбира.
Единственият човек, извън обсега на хора с фертилни проблеми.
Знае за мен почти всичко- процедури, въления, крах и ново изправяне.

Вчера ми каза, че е бременна. С широка усмивка на лице и фокусиращ поглед. Не си мръдна погледа от мен през цялото време. Следеше всяка моя реакция, дума, жест. След което ЕДИН час ми обясняваше за новото си състояние без аз да задавам въпроси.За бъдещите планове, за името за всичко, което я вълнуваше. На изпращане се разкопча, да ми покаже корема си.

В книгите пише друго. Аз се почувствах смазана. Спах на пресекулки през нощта.
По принцип имам бременни приятелки, с които не съм споделяла нищо, но те явно се досещат и не питат нищо, не се и оплакват пред мен. Излизам с тях - на кино, на покупки, дори, за новите си килограми.

Искам да попитам как е възможно умен човек (за такава съм я смятала) да си покаже новите обувки на човек без крака и да обяснява 1 час колко са удобни?! И как да спра негативната мисъл, която убива.

Тежи ми. Много ми тежи.

Възможно е да реагирам бурно. Възможно след ден, два или три да преглътна.
В момента тя е извън списъка ми с приятели.

Това го изпитах миналата година. Сега въпросната дама се радва на малък юнак. Знам какво ти е в момента, но повярвай ми, само времето лекува. Сега отново сме заедно и се радвам на малкия, защото не мисля, че това, че имам проблем ще ме дели час след час от приятелите ми. всеки разбира нашите проблеми различно, без да осъзнава психическата страна, финансовото ни положение, дерзанията, мъките и безсънните нощи.заеми се да се занимаваш с нещо различно от обичайните до сега неща, отдай се на предстоящите коледни празници и съм сигурна , че след време ще промениш гледната си точка към ъпросната дама. желая ти късмет и вяра. успеха е пред нас.

Благодаря ти,
Аз също много се радвам на дечица. На близки (ходя по магазините купвувам, радвам се)и на не толкова близки.
Дано времето да лекува.
Като, че ли нещо се пречупи в мен този път. Не очаквах очаквах толкова подробности.

С широка усмивка на лице и фокусиращ поглед. Не си мръдна погледа от мен през цялото време. Следеше всяка моя реакция, дума, жест. След което ЕДИН час ми обясняваше за новото си състояние без аз да задавам въпроси.За бъдещите планове, за името за всичко, което я вълнуваше. На изпращане се разкопча, да ми покаже корема си.

Заради това и аз бих извадила човек от списъка с приятели. Не може да ми бъде приятел, който демонстрира превъзходство по този начин. Явно няма нищо друго, с което да те превъзхожда за да използва този начин и тази ситуация за да си избие комплексите. Защото ти ще станеш майка, но тя дали ще се промени. Тези неща не се учат в учебниците, те са си в човека.

Аз много често съм се питала, защо много хора постъват така с нас. Стигнах до две заключения, които са по-позитивни. Останалите, негативни не ги броя, те са толкова много, ако иска някой да нарани другия. Говоря за тези хора, които са ни приятели, много близки или роднини, тези които най-добре би трябвало да ни разбират. А точно те понякога са твърде жестоки. Та изводите ми са два, ако те не искат умишлено да ни наранят, тагава какво:

1) Ами те не се усещат, запленени в своето щастие, в своята радост, просто като на приятел си изливат всичко пред нас, без да съобразят нашето положение и чувства. Това го наричам аз липса на такт.

2) Те си мислят че ако споделят това с нас, ние ще се радваме, ще се радваме на тяхното щастие, защото са ни приятели, защото ние след като нямаме свои, би трябвало да се радваме на техните. Би трябвало да се радваме за тях, за това че са щастливи, за това че не са "болни" или "ялови" като нас. Това го наричам - егоистично поведение.

До този извод съм стигнала, без да се хваля, че мога да правя психологични портрети на хората.
Ние сами трябва да изберем нашето поведение спрямо такива хора, така че да не боли като общуваме с тях. Има и други начини - не се замисляш много какво говорят, не го приемаш на дълбоко, забравяш. Или спираш да дружиш с тях. Но с това последното, те знаят че са победили.

За всички други, които умишлено искат да ни наранят, не си струва дори да споменавам за тях в този форум.

Радва ли се твоята близка (на бременоста си), или злорадства (на проблема ти)?
Обича ли те , или изпитва неприязън?
Ако е второто , поднасям й моите съжаления (низостта е привилигия на комплексираните хора)!
А ти бъди благодарна на мига , в който си прозряла истината, заключи вратата към нея и  й пожелай цялото щастие на света!
Не отдавай нито квант енергия , на тези отношения , вземи си само поуката от тях и дерзай , пречистена!

Докато ние се борехме за дете, моя приятелка беше забременяла с трето. Дни, след като ми се похвали с новината, дойде да ми се извини, ако ме е наранила по някакъв начин, защото й е станало много мъчно.

забелязала съм, че има хора, които се нуждаят постоянно да натрапват успеха и щастието си на околните. някак си, като че ли няма да е пълен успехът им или няма да са сигурни, че са наистина щастливи и доволни, ако не се "изфукат" пред другите за него. това е егоистична реакция и е техен проблем, не твой. действително, това дразни, дори и когато няма за какво да се чувстваш непълноценен пред тях. но когато осъзнаеш, че ТЕ имат проблем, а не ти - нещата с отреагирането се подобряват.
не става дума за злоба или нетактичност. просто за форма на егоизъм.
махаш с ръка и отминаваш.

Хайде и аз да споделя - дълго време мълчах. И една от мойте най-близки приятелки ми сподели за бременността си в деня когато на мен ми прекратиха стимулацията, тъй като не бях произвела нито един фоликул, когато след супер силна стимулация бях стигнала до никъде в нищото,........същия този ден в който се бях сринала тотално, как можа даже да не изчака 1 седмица, 1 месец....незнам кое ме заболя повече...дойде ми много в повече...дори самата аз се обвинявах, че съм егоистка защото толкова ме заболя от новината.
Тя всеки ден виждаше торбата с инжекции, които си слагах, всеки ден ми съчувстваше безкрайно, но това не и попречи и за минута да се замисли преди да ми каже...или по скоро - кога да ми каже!
Все още ми е приятелка, сега започвам да се замислям дали е така....
 

Танита,по-добре ли щеше да ти стане ако приятелката ти не беше споделила с теб?
Аз лично се почувствах страшно засегната,когато преди няколко месеца сестра ми изчакваше да сподели с мен,защото съм щяла да се разстроя.Кой момент е подходящ според вас да се сподели тази радостна новина?Или да изчака докато и аз стана мама и тогава да ми го покаже?Това е събитие,което трябва да бъде споделено!Чакам деня,в който ще мога да тръгна по улицата и да изкрещя на всички че съм бременна!
И няма да ме води нищо друго освен щастието...

Аз пък, ако случайно забременея някога няма да крещя от радост пред света, не смятам че с това щастието ми ще стане по-голямо,то така или иначе ще бъде прекалено голямо, ще ми стига да се радвам с най-близките си хора, а към всички мои приятелки, които не са имали щастието да станат майки ще бъде много много тактична....
Това, разбира се е моето мнение, не го натрапвам на никого!!!

И аз съм преживявала същото.И на мен най-добрата ми приятелка ми каза ,че е бременна  с второ дете точно след като видях и й казах за нулите на кръвния си тест след 3-то ми неуспешно  ИКСИ.
Такива са хората-егоисити.И наистина като че ли мислят че ни превъзхождат само защото не са ималли проблеми със забременяването.
Колкото и гадно да звучи-аз вече се радвам само на забременели момичета от форума,за които знам какво значи това.

Ох не знам,мисля, че въпросната приятелка е от така наречения садистичет тип.няма кво да си кривим душите има хора, които се хранят с болката на другите.ако трябва да бъда напълно откровенна и на мен се е случвало да изпитам тази отвратителна себична радост от неуспеха на някой друг.това беше отдавна но мисълта, че  злобата ходи по хората не ме е напускала.от тогва не сам изпитвала подобни чувства щото съм ги осъзнала но колко са такива като мен......?В стермежа си да бъда над "тези неща" допусаках дълги години една "приятелка" да ми трови душата/след споделянето на проблема,след като напипа слабото ми място/.Няколко приммера , от най-невинните-
при тридневно закъснение на цикъла споделям, че може би съм забременяла-от кого бе Деси/с учудване,недоумение-ние сме с мъжки фактор/ или пък "ти не можеш да разбереш ти нямаш деца".Ново жилище-наше"добре че го взехте това апартаментче , че тъй като глдем това ще е единственото нещо което ще оставите след себе си".Разкарах въпросната персона от живота си но да си кажа правичката заслужавах медал за канско търпение, но нали съм над "тези неща"......Не съм светица , човек съм,всичко хубаво и лошо ходи по-мен.Хич не си падам по определението"те са жалки и по-нещастни от нас,пълни са с комплекси"Ако почувствате, че някой иска умишлено да ви нарани-по надалеко от тях.Аз лично ги наричам кучки и ми става по добре

Аз поради тази причина,мили момичета,не споделям с никой когото познавам или смятам за приятел - за да не могат да ме наранят,па било то и неумешлено.На подмятанията от сорта "Какво става,няма ли да правите вече второ дете?" отговарям,че още не съм решила дали искам.А те и идея си нямат,че само за това мисля и вече съм тръгнала по мъките,защото то все още не става и не става...А го желая повече от вичко!!!Не знаят и не могат да ме наранят!Споделям само тук във форума,защото съм сигурна,че тук ще срешна само разбиране и съпричастност и няма да бъда наранена.Всички ние най-малко от това имаме нужда-да бъдем наранявани и нападани.НЕ!!!
Желая много сили и кураж на всички Ви и всяка от вас да гушне скоро своето бебе!

Ised, миличка....

ЕЕЕЕЕЕххххх какво да ви кажа милички... незнам защо е така. В смисъл защо хората са такива.

Баба и мама казват за такива хора... майка раждала ли ги е...

Аз честно си казвам не за първи път - имаше период, в който изобщо не се радвах нито на бременни, нито на малки деца. Не само че не се радвах, ами ужасно ме болеше...след това се чувствах звяр... ама това е положението. Не съм добър човек явно.

Толкова боли от такива неща.... толкова боли. Винаги когато прочета такава тема си спомням за всичко, сякаш е било вчера. Нищо не мога да ви кажа, което да ви утеши. Мога само да ви прегърна за кураж и да ви кажа, че жена, която иска да има дете с цялата си душа е обречена да бъде майка. Убедена съм в това. Някои от нас обаче трябва да минат през ада за да постигнат мечтата си. И това не знам защо е така..

Има доза истина във всяка дума, която сте написали. Всички възможности, които сте изброили ми минаха през главата- навързах ги със ситуации. Това момиче няма много приятели тук и аз се опасявам, че няма как по друг начин да обяви за радостта си - вече 4 месеца.
За съжаление първоначалната ми реакциия е това.
Мислех си даже да 'и се обадя и да 'и кажа, че ме е заболяло и ако тя се замисли е възможно да не нарани и друг човек в моето положение. Фактът, че тя знаеше за моите процедури ме кара да се спра, защото мисля, че тя все пак не е глупава. От нея съм чувала успокоителни думи.
Съпругът ми казва "забрави - ние имаме планове и правим всичко, което трябва да се направи. Игнорирай ако трябва и без това се виждахте рядко напоследък".
....
Хапливка, ами аз си мисля, че не става въпрос за криене, ами за такт, когато се споменава подобна новина. Думи като "Деси/Надя/Ваня.... виж сега, знам, че с Иван/ Петко/Стоян се борите отдавна за дете, не искам да те нараня, но искам да споделя с теб, че при нас се получи. Искам да знаеш, че те разбирам и че можеш да продължаваш да споделяш с мен. С теб съм." Или нещо такова. Ама кореми, признаци, болки в гърдите... как да кажа. Пази ги за себе си. Не е нужно.
....


Благодаря ви много и от сърце. Уроците, които ще научим ще са много и незабравими -видно е.
Прегръщам ви силно. И борещите се и незабравилите.

И аз съм преживявала същото.И на мен най-добрата ми приятелка ми каза ,че е бременна  с второ дете точно след като видях и й казах за нулите на кръвния си тест след 3-то ми неуспешно  ИКСИ.
Такива са хората-егоисити.И наистина като че ли мислят че ни превъзхождат само защото не са ималли проблеми със забременяването.
Колкото и гадно да звучи-аз вече се радвам само на забременели момичета от форума,за които знам какво значи това.

Толкова познато ми звучи. Миналата събота разбрах за поредния си неуспех. Не мога да опиша какво ми беше. В същия ден нашите съседи, по точно майката на съседчето ни се похвали, че ще става баба. Аз не реагирах, защото бях още в шок на моя негативен тест. Тя знае за нашите ходения по София и за двегодишната борба, на продължи да говори за това как дъщеря и успявала мнаго бързо в живота - миналата година завършила училище, сега ще става майка, а такива като нас на по повече от 30 години нека се помайвали. Отвратително беше. Истината е че изобщо не се зарадвах на тяхната радост, колкото и да си давам сметка че това се описва като егоистично поведение, това е...не мога да си променя емоциите...иначе би било лицемерно от моя страна...А като си помисля през последните дни има толкова бременни момичета от инвитро и толкова им се радвам, просто знам какво означава това за тях...

Наистина най-боли, когато те нарани човек, който знае за проблема, с когото си споделил. Опитвам се да не обръщам внимание на тези, които уж не са се усетили и по някакъв начин са ме засегнали. Но хора, които знаят и хоп, ей така неволно си подхвърлят неуместните приказки, е няма как да не си помисля какво изобщо ме свързва още с тях. Личи си, когато някой постоянно и целенасочено ти говори за нещо, което знае, че на теб години просто не ти се случва...Или пък понякога си мисля, че аз прекалено драматизирам, защото съм чувствителна. Факт е обаче, че в събота, когато разбрах, че поредната ми приятелка е бременна, очите ми се насълзиха, но не от радост, че тя е бременна...И сега докато пиша се замислям колко абсурдно е всичко това, но се случва на определен етап на всяка една от нас.

Толкова познато ми звучи. Миналата събота разбрах за поредния си неуспех. Не мога да опиша какво ми беше. В същия ден нашите съседи, по точно майката на съседчето ни се похвали, че ще става баба. Аз не реагирах, защото бях още в шок на моя негативен тест. Тя знае за нашите ходения по София и за двегодишната борба, на продължи да говори за това как дъщеря и успявала мнаго бързо в живота - миналата година завършила училище, сега ще става майка, а такива като нас на по повече от 30 години нека се помайвали. Отвратително беше. Истината е че изобщо не се зарадвах на тяхната радост, колкото и да си давам сметка че това се описва като егоистично поведение, това е...не мога да си променя емоциите...иначе би било лицемерно от моя страна...А като си помисля през последните дни има толкова бременни момичета от инвитро и толкова им се радвам, просто знам какво означава това за тях...

Е как да се зарадваш на така поднесена новина и то обилно гарнирана с откровенно злобни забележки. Не е в тебе проблемът, а в нея (повтарям някой, който писа вече).

Смятам, че в това е ключът - как ще ти го поднесе съответната приятелка - дали ще е добронамерено, тактично или ще ти даде да разбереш, че за нея всяко човешко същество се редуцира до това дали ще успее да бъде родител.