Аз много често съм се питала, защо много хора постъват така с нас. Стигнах до две заключения, които са по-позитивни. Останалите, негативни не ги броя, те са толкова много, ако иска някой да нарани другия. Говоря за тези хора, които са ни приятели, много близки или роднини, тези които най-добре би трябвало да ни разбират. А точно те понякога са твърде жестоки. Та изводите ми са два, ако те не искат умишлено да ни наранят, тагава какво:
1) Ами те не се усещат, запленени в своето щастие, в своята радост, просто като на приятел си изливат всичко пред нас, без да съобразят нашето положение и чувства. Това го наричам аз липса на такт.
2) Те си мислят че ако споделят това с нас, ние ще се радваме, ще се радваме на тяхното щастие, защото са ни приятели, защото ние след като нямаме свои, би трябвало да се радваме на техните. Би трябвало да се радваме за тях, за това че са щастливи, за това че не са "болни" или "ялови" като нас. Това го наричам - егоистично поведение.
До този извод съм стигнала, без да се хваля, че мога да правя психологични портрети на хората.
Ние сами трябва да изберем нашето поведение спрямо такива хора, така че да не боли като общуваме с тях. Има и други начини - не се замисляш много какво говорят, не го приемаш на дълбоко, забравяш. Или спираш да дружиш с тях. Но с това последното, те знаят че са победили.
За всички други, които умишлено искат да ни наранят, не си струва дори да споменавам за тях в този форум.