За мен кърменето си остана неосъществена мечта, но като чета за ужасните ви изживявания покрай кърменето, все повече се убеждавам, че само по книжките и в бг мамата е представено като нещо супер готино. Практически не съм чула нищо хубаво от някоя майка, която е кърмила и я познавам лично. Всички го описват  като нещо много болезнено и т.н.

И аз мисля,че не е съвсем така. Да чукна на дърво нямам проблеми с кърменето.Единствено тежък ми беше 1-вия ден като донесоха бебка.Дотогава беше хранена с биберон. Донесоха ми я в 11ч и след непрестанни опити чак в 18ч засука от гърдата.
В началото имах мнооого кърма и непрекъснато се цедях. Слава богу нямах рагади и т.н.
Единствения проблем при мен е че едната гърда от самото начало има по-малко мляко,и бебето хич не я долюбва нея. От другата суче с кеф.И резултата лява гърда значително по-голяма от дясна.
Иначе наистина кърменето си е мързелашка работа. Не е необходимо да приготвям мляко, да мия, стерилизирам шишета и т.н. Само си измивам гърдите и готово.
Хич не ми се мисля като започна да забърквам кашички, пюрета и т,н. Сега ми е толкова леко и приятно и колко филми изгледах докато кърмя.

Сега ми е толкова леко и приятно и колко филми изгледах докато кърмя.

И аз, и аз! 

Сега ми е толкова леко и приятно и колко филми изгледах докато кърмя.

Е, на това му се казва живот . Пък аз от първите 2-3 месеца си спомням едно бебе, което ревеше от сутрин до вечер с прекъсване за по 15 минути, и една помпа, с която прекарвах повече време, отколкото с бебето....

Зори, физиологичен разствор, поне ще го облекчи и капчици олинт 0,05% също можеш да ползваш.
много е кофти първото боледуване, Деси до 1г. не знаеше какво е това течащ нос, Т и т.н., абе никакви грижи. И на 1г. се разболя за първи път, ужас, ние не спяхме по цели нощи с баща й да я дебнем дали ще вдихне Т и колко, как диша и т.н., но се претръпва...

мдаа, помня го и аз първия течащ нос
претръпва се, наистина. течащи носове, кашлици, болни гърла - ще има, няма начин. по-сериозни и страшни неща да няма.

Хайде пак моя филм ...

Купих си дефламол, сега мажа с него. Гърдата, дето беше по-добре, вчера сдаде багажа и не можах и от нея да го накърмя
Мими, сърдечно благодаря за краткото, но много точно описание как да се цедя на ръка, бях чела в книгите по-подробни описания, но от твоето ми стана най-ясно. Последните няколко пъти цедя на ръка, вече и от двете гърди. Сякаш ми е една идея по-лесно, но почти цялото цедене си е на капки и да не ви казвам как капнах
Джейзи, защо си мисля, че имам достатъчно кърма- от родилния дом го кърмя, там започна да наддава много добре. Здраво пълни памперсите. Хранех ту от едната, ту от другата, и след като се нахрани продължавам да имам мляко в гърдата. Периодично ми потичат и всичко става в мляко. Иначе бебето не сме го мерили.

Днес, както ме посъветва и Ултричка, имах удоволстивето да се видя с една мама-консултант по кърменето от бгмама. Още като й казах, че според мен захапва добре, цялата ареола, но с венците какво захапва не мога да преценя, на нея и проблясна евентуален проблем (каза, че въобще не би трябвало да чувствам венците му, а аз ги чувствам като менгеме) и му погледна устичката - каза, че има къса юздичка (после се оказа, че и двамата с баща му сме заглеждали тази особеност). Като му отвориш брадичката, вместо да си изплези езичето, си го дърпа навътре, това било характерно при късата юздичка, езичето е като прещипано по средата на форма. Баща му и той има малко къса юздичка, му казаха веднъж, което обяснявало чаровното му "Р". Та с този проблем милото Зайче не можел да захапе както трябва гърдата, защото не можел да пусне езичето отдолу и да поеме така гърдата. Това обяснявало и че папка по 60 мин, защото му било по-трудничко (така ми се сви сърчицето, че мама се отегчаваше, че стои по толкова време на гърдата). Та препоръча да се обадим към стоматолог, в Юниордент, да му цепнат (каза клапнат?) леко юздичката и това би трябвало да елиминира проблема. Дотук добре. Обадих се на педиатъра, тя каза, че бил мъничък да му се цепва юздичката, трябвало да е към 6-8 години, въпреки че на нейна племенница й я цепнали, като била на два месеца. В клиниката се обадих да запиша час, рецепционистката също каза, че бил мъничък, но утре да съм говорила с хирурга (д-р Хусеин ).

Та сега съм в чуденка, някой ако е чувал за този проблем нещо, да казва. Явно при сегашните обстоятелства няма да мога да кърмя, а с цеденето направо не съм на себе си. Дали да стискам зъби да го заведа при този доктор да видим ще цепваме ли юздичката и да се надявам нещата да се оправят с кърменето, или при толкова обстоятелства срещу нас да се откажа най-сетне. Освен това съм на лекарства пак, метилпреднизолон, уж не било вредно да се кърми.

Сърдечно съм ви благодарна за всички коментари и съвети, толкова сте ми от помощ в тези дни

Фреши аз съм  била така, но не съм искала да суча,явно защото не съм можела, майка ми обаче е мислела, че няма достатъчно кърма. Тогава не е имало консултанти и никой не е разбрал на време каква е причината . В край на сметка са ми направили тази процедура на десетия месец. Стискам палци да решите проблема бързо. 

Фреши, на една приятелка на детенцето й цепнаха юздичката на 5 месеца, малко е ревала и след това веднага е седнала да я кърми и така не й е дала възможност да реве дълго.

А иначе по отношение на кърменето мога да напиша цяла книга. Още се кърмим - сутрин към 6, вечер преди заспиване и нощем за успокоение, когато нищо друго не помага, много рядко и следобяд ако не иска да заспи по друг начин. Още не се чувствам готова да отбивам, въпреки че непрекъснато си поставям някакви срокове и дати - голяма глупост. Докато бяхме на изключително кърмене първите 6 месеца изчетох доста книжки,статии и др. и изгледах доста филми 
 И накрая, както каза една моя приятелка - Кърменето е изкуство.

почвам да се чудя как са кърмили навремето жените, когато не е имало книжки, филми и Интернет. простете за иронията. кърменето е естествена физиологична дейност, присъща на всички женски бозайници, какво изкуство чак толкова има в него - не проумявам.

почвам да се чудя как са кърмили навремето жените, когато не е имало книжки, филми и Интернет. простете за иронията. кърменето е естествена физиологична дейност, присъща на всички женски бозайници, какво изкуство чак толкова има в него - не проумявам.

Просто навремето не е имало интернет и затова са споделяли проблемите си в тесен кръг. От там и абсурдните решения, за които съм чувала, като мазането на зърната с мед  Да не говориме за децата израснали на кисело мляко, щото тогава и АМ не е имало.

Джам, преди не е имало и доктори, които да съветват да се кърми на 3 часа, да се държи бебето по 20 мин, коя гърда как да се сменя, мие и прочие. Бебета са ревяли и те не са знаели от какво реват, най-малкото им е минавало през ума, че са гладни (например). Питайте бабите ви, особено по селата, кога са теглили бебетата. Дали е било всеки месец? (на мъжа ми баба му разправя, как мерили детето си на двора под черешата на везната и паднало топчето на главата му). Другото е, че дори да са се усещали, че кърмата не стига, просто са нямали друг вариант, освен кисело мляко, надробена фасулева чорба или брашняна каша. Отделно, че и биберони трудно са се намирали. И още ред причини, които всички може да намерите, ако се замислите. Че всъщност информираността, колкото помага, толкова и пречи. Блажени са невежите, беше казал някой.

А и за какво изкуство става въпрос? Не разбрах иронията.

Виж друг е въпросът, ако станаха в повече разговорите за кърменето тук. Фреш, ако иска да ги прехвърлим в темата за кърменето в подраздела Захранване. Мога само да си призная, че благодарение на подфорума Кърмене от бг мамма, аз кърмя до сега. Защото можах да погледна и от друга страна нещата, а не си останах само с "модерното" мислене на околните.

Василена, знам за какво е ставало дума тогава. баба ми е на 92 години, още е жива, разказвала ми е как си е гледала децата през войната. тогава дори сапун не е имало. не си мисли, че жените не са знаели как да кърмят, защото не е имало форум бг-мамма и национален консултант от Ла лече лига - България.

и тогава са се раждали хора, нали? и са израстнали успешно.

Искам само да споделя моят скромен опит в кърменето - около месец се мъчихме да се кърмим, е така и не ми тръгна кърмата :?Какво ли не правих и не пих, е няма.Тогава много се рових в сайтове - основно бг мама и за съжаление не се почувствах по - добре.Всички знаете, че според писанията там, кърменето е най- великото нещо на света и едва ли не, ако не кърмиш е равносилно на престъпление .Е, тогава се почувствах най-лошата майка на света и се чувствах толкова виновна и депресирана..., докато не осъзнах, че децата растат и на АМ. Това е, дъщеря ми, да е жива и здрава, израстна на АМ. За мен поне, проблема с кърменето малко се преекспонира, просто понякога сами се вкарваме в някакви филми и сами си усложняваме живота. Това е мое мнение и не искам да ангажирам никой с него!

ами то същото е и за захранването
АМ е нямало, когато кърмата не стига, нямало е схеми, графики да видиш коя храна на колко месеца да се дава и т.н. и пак хора са ставали и ние от тях сме дошли - ами ние сега се скъсваме да четем и информираме как да захраним, ето и цял подфорум тук имаме, а и като си спомня аз преди да зхраня що записки събрах, принтирах, изчетох, подчертавах, подготвих си се за един държавен изпит отвсякъде.

кърменето си е отвсякъде естествен физиологичен процес, ама факт е, че при мен (а и повечето жени) се искаше голямо усърдие, за да се науча да го правя - хич не ми дойде естествено при мен, не беше като да сложиш бебето на гърдата и то блажено да засуче. и аз много пъти съм се питала какво са правили едно време хората, то толкоз трудно, кой им е обяснявал - но явно се е предавала информацията, но по други начини.
то и раждането си е един абсолютно естествен, най-естествения процес сигурно, ама гледах преди месец - два в дома на киното един документален филм за раждането - Първият плач. Показаха раждания от всички точки на света - от модерната болница, през мизерните такива, през раждане в басейн с делфини, раждане в къщи, раждане на пясъка в сахара на една черга само, в индийдската действителност - навсякъде и всякак! някои неща направо ме втрещиха, недоумявах как раждат и оцелявата жените, бебетата -  едно се роди и хоп с татакото и майката да си вземата първа баня в морето, друго веднага го метнаха на по-големите деца и кучето да му се порадват и поиграят, трето го целуваха делфини, във виетнамските болници ги надписват по телцата с флоумастери, четвърто най-стария член на семейството му се изхрачи (не преувеличавам) в лицето по стар обичай, ,  няма прегледи, няма апгар тест, нищо няма. и си мисля ама как, аз така никога не бих могла да родя, но хората си раждат, децата оцеляват, растат и те раждат...щото раждането е един естествен процес.