Албенка,
ще ти кажа честно, аз не кипя от щастие, че мъжът ми е работохолик. Пропуснах да отбележа, че сме се карали многократно за това.
В крайна сметка обаче, реших, че ще е по-здравословно за мен да приема нещата такива, каквито са.
Реших да се науча да уважавам неговия избор да се доказва на работа. Работата му го кара да се чувства удовлетворен, значим и да си тежи на мястото. Той си беше такъв още от както се запознахме. Ясно е, че аз не мога да го променя. Тогава остава да променя собствената си нагласа по отношение на неговата лудост - работата.

Аз наистина оценявам неговото усилие да отделя повече време за нас. Ето, тук ще се самоцитирам:

някои неща се промениха в положителна посока. ... А напоследък се прибира към 20ч. и в съботите и неделите по-рядко ходи на работа, което си е постижение и аз го отчитам.

Той отговаря за 6 магазина тук и в още няколко града. Магазините работят до 19ч, след което му пращат едни отчети, а той го обобщава и ги праща по-нагоре. Ясно е, че няма как да се прибере в 17ч, нали.

Не знам кое точно те кара да не вярваш. Пак казвам, аз не "кипя от щастие", както ти казваш, но се старая да приемам по-философски нещата.
Ето, днес замина за София, от там за Търново и ще се върне в петък вечерта. Липсва ми, разбира се, че ми липсва. Но ако аз взема сега прекалено да хленча, че ми е пусто и празно без него, тогава какво да кажат жените, чиито съпрузи пътуват и ги няма по 6-9 месеца?

2. Какво време ще намираш за него, ... след като ти се прибира след 20ч вечерта

Ами намираме време той да разкаже, как е минал денят му, кой го е ядосал, до къде са с целите, а аз да му разкажа Миша колко пъти е акала, дали е повръщала, дупето и дали е червено, къде сме ходили, дали е равала и т.н.

Аз пък съм от онези луди майки, които не се отделят от бебето си и навсякъде я вземам с мен. Но в някои случаи, мъжът ми я е поемал за час-два, за да ида аз на зъболекар, козметик (и там съм я взимала с мен, но не винаги) или на събрание. Спокойна съм за детето, защото той се справя прекрасно.

Албенка,
не знам какъв точно е проблемът при вас, но се надявам и ти пожелавам да го преодолеете някак. Поговорете. Опитайте се да приемете различията си. Ти и той сте различни и имате различни потребности. Това е нормално.
Кажи му в прав текст, не с намеци, както ние жените обикновено говорим, какво точно искаш - какво ти липсва - да излизате заедно ли, да гледате заедно филм ли, да бъде по-малко пред компютъра ли - просто му го кажи. Опитай да е със спокоен тон, без да е под формата на скандал. Аз самата често истеризирам, за което после съжалявам.

Успех! Прегръщам те!

Ето, днес замина за София, от там за Търново и ще се върне в петък вечерта. Липсва ми, разбира се, че ми липсва. Но ако аз взема сега прекалено да хленча, че ми е пусто и празно без него, тогава какво да кажат жените, чиито съпрузи пътуват и ги няма по 6-9 месеца?

Мога да кажа, че само за 1 се моля през тези 9 месеца.Да е здрав и такъв да се прибере.Нищо друго не искам.Само да го прегърна отново. Нека не ме целува на третата седмица или не ми говори защото му се почива от всичко и всички. Нека не ми помага понякога, нека да ми е трудно, дори и повече отсега но само да е здрав и да е до мен та било и 3 месеца в годината.
Днес бях на гости в една прекрасна млада жена с близнаци:)Гледах малката но прекрасна лудница и си мечтая за два пъти по толкова...и знам, че ще я имам:)Знам колко ще ми е трудно обаче ако сме здрави...какво от това.
Него пак няма да го има и когато си идва ще е ваканция, която аз няма да му "отнема". Той дава колкото и каквото може от себе си.Аз правя същото за себе си, за него, за нас. И понеже знам, че мога още затова и искам още:)
Не винаги сме щастливи, спокойни, единни.Всеки път се страхувам и чудя дали мъжа който излиза от терминала е "моят". Дали е същият, който толкова малко познавам:)Всеки път се страхувам дали ще се върне. Страх ме е от всяко нощно позвъняване през тези 9 месеца. Така ме е страх, че пръстите ми се вдървяват от паника.
Мисля си дали бих си сменила местото с нечий друг начин на живот ако можех.
Бих го направила само заради едно...щяхме да сме заедно всяка нощ, всеки ден, всяка седмица, всеки месец...просто щяхме да сме заедно.
Не е първият ми мъж и с удоволствие бих "вземала" рутината и всички несгоди на съвместното съжителство пред непрекъснатите раздели-те убиват повече от първите. Аз не съм идеална...никак дори, той не е най-добрия, караме се жестоко понякога, но сме семейство и ще го пазим докато зависи от двама ни:)
Предвид всичко споделено по-горе, заявявам съвсем отговорно...Аз съм доволна мъжът ми да се прибира макар и само за 3 месеца но да е ЗДРАВ.
Щастлив човек съм...поне засега:)

Аз да си призная в последно време съм доста емоционално объркана. И, момичета това, което споделяте ми помага да се вгледам в себе си и да се опитам да наместя този рояк от чувства, който ме е обзел.

Аз пък съм от онези луди майки, които не се отделят от бебето си и навсякъде я вземам с мен. Но в някои случаи, мъжът ми я е поемал за час-два, за да ида аз на зъболекар, козметик (и там съм я взимала с мен, но не винаги) или на събрание. Спокойна съм за детето, защото той се справя прекрасно.

Моля ,моля да не се обиждаме  ,въобЩе не се смятам за луда ,Че мъкна детето навсякъде с мен ,като няма да кой да го оставя .А и и тук в Чужбина си е съвсем нормално да ходиш с бебето си на фризиор или на козметик .Та ниЩо налудниЧево не виждам .
Моя мъж се прибира към 22h,отделно обуЧения   просто няма наЧин ,ако не ходи на работа ,няма пара ,а като няма пара = глад .Като  е свободен се занимава с детето много ясно ,ходим на ляво на дясно .Ако и той застане до гъза ми да гледа детето ,просто няма как да я караме и няма да ни е добре и на 3- мата  .А инъЧе на такива мъже, дето висят по нон стоп над главите на жените си съм се нагледала ,хубаво е едно известно време ,после веЧе става задушаваЩо .Та единя каже тъй,другия инъЧе и детето посредата гледа като опарено ...Абе мъже всиЧки са разлиЧни с разлиЧни интереси ,кой комп,кой филми ,кой спорт и тн .Моя тук не е изпсунал маратон ,на който да не е бягал ,отделно в главата са му само сърфове ,ама той такъв запалянко си беше и преди .