Страници: 1 2 [3] 4  Всички   Надолу

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #40 -: Ноември 20, 2008, 23:03:53 pm »
cygnus почти сама. От както е на ясла вече си куса и сама с лъжичка като я държи правилно и малко разлива. Рядко и помагам да се храни вече. Но тя винаги е искала всичко да прави сама. За обличането също казва: Ас Ас. Оставям я и след 10 минутно пъшкане се появява с две крачета в едната дупка на гащичките и тем подобни, вече почна и това да нацелва. Съблича се самичка. Знае си преди да легне или когато стане, сваля памперса и си взима гащички и обратното. Страшно самостоятелна е станала. :)
Активен
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #41 -: Ноември 20, 2008, 23:18:10 pm »
Да, Дони децата на 2г. правят сами това, или поне се опитват и насърчават, а не се третират като бебета :wink:
извинете за оффа, не се стърпях :?
Активен
*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #42 -: Ноември 21, 2008, 00:57:17 am »
при нас нещата са на приливи и отливи,като те зависят основно от моите настроения.Мъжът ми сякаш не се е променял никога.
 И ние позагърбихме общуването преди 2г.,когато загубихме близнаците.Аз го приех много тежко и някак спрях да се интересувам и от него и от домакинството и от всичко.Той се опитваше да ме изкара от дупката,но аз упорито се бях затворила в себе си и в един момент май и на него му писна.Завъртя ни скучно ежедневие - денем на работа,дечер - аз пред телевизора,той на компютъра,почти не сме си говорили.Лошото беше,че тази ситуация дори не ми пречеше.
 Нещата обаче се промениха коренно с появата на детето.Аз много се промених(и мъжът ми го казва често) - вече съм щастлива и отворена към света.Мъжът ми е изключително грижовен към детето,даже не съм очаквала,че може да е толкова добър баща.Сега сме много сплотени и обръщаме много повече внимание един на друг.Постоянно кроим планове за бъдещето , за още 2 дечица,за какво ли не.А преди живеехме някак ден за ден.
Активен
<br />
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #43 -: Ноември 21, 2008, 11:30:03 am »
Цитат на: tanita7 в Ноември 19, 2008, 12:51:13 pm
Много интересна тема, наистина....
Определено ми помогна за един по трезв поглед върху проблема стерилитет!
:D tanita7, как мила?
Имането на дете/ца е необходимо, но недостатъчно условие, за да се чувства човек, потребител на този форум! удовлетворен.
Не говоря за безметежна радост и щастие, те са вътрешно състояние и в много силна степен -  философия на живот ...

П.С. Вече друг е въпросът, че темата отиде в посока: колко е трудно да гледаме дете, но как прекрасно се справяме. От което на мен леко ми нагарча. Нали правилно съм разбрала, че това не е тема, която следва да се чете само от хора, които имат деца?
Активен
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #44 -: Ноември 21, 2008, 12:27:02 pm »
Темата наистина малко се поизмести....спор няма;-)
На мен лично тази тема ми напомни, че покрай борбата със стерилитета малко позанемарих собственния си вътрешен свят и равновесието в него!
Прекаленото отдаване на една кауза - независимо каква е каузата - за някой отглеждане на дете, за други борбата за създаване на собствено такова не е добра идея, но често залитаме в крайностти.
Активен
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #45 -: Ноември 21, 2008, 13:26:09 pm »
човек може да изпадне в едностранчивост или душевна криза по най-различни причини.
Активен
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #46 -: Ноември 21, 2008, 14:04:02 pm »
Цитат на: jam в Ноември 21, 2008, 13:26:09 pm
човек може да изпадне в едностранчивост или душевна криза по най-различни причини.
  :balk_103:

Именно, за това идеята е както Лидия писа "да си бием по два шамара", на време преди нещата да излязат извън контрол и да не забравяме, че и човека до нас има нужда от внимание. Иначе за всичко изписано до тук като се казва в една реклама "знам за какво говорите" и при нас не е различно. Като във всяко семейство и ние си имаме кризи в отношенията, но гледаме да разрешаваме проблемите бързо. Лошото е, че понякога на теория знам какво трябва да направя, но нямам сили, а на моменти и желание да го направя...
Активен


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #47 -: Ноември 21, 2008, 15:50:09 pm »
Цитат на: tzvetenze в Ноември 20, 2008, 22:57:31 pm
Цитат на: cygnus в Ноември 20, 2008, 22:49:31 pm
Цитат на: lidia в Ноември 20, 2008, 22:37:15 pm
Докато детето хапва аз готвя и мия, докато се облича покрай нея с прахосмукачката
off topic: Лидия как става този номер?  Сама ли прави тези неща? 8O

абе ние не се обличаме още, но от около половин година се храни съвсем сама. мама върши нещо друго тогава, понякога поопъва краката за 5 минутки на дивана, понякога ви пише нещо. като си изяде всичко, казва "мамо, няма" :lol: и почивката на мама е свършила :wink: тези мили и хубави моменти са много зареждащи.




Ох, Цветенце, ако знаеш как ти завиждам :). Аз по един час се мъча да и пробутам по няколко лъжички :( :(
Моята щерка яде сама само вурстове, пържени картофи, хляб,..... такива неша
Сори за спама

А във връзка с темата:

И това е много важно, как ти яде детето. Щото не е едно и също да е ящно и да нямаш проблеми и да хабиш фичически и психически сили да му сготвиш, да му пробуташ с 300 зора няколо лъжици и накрая да хвърлиш манджата. Искам да кажа, че това се отразява на теб, на психическото ти състояние, а от там и на хората до тебе.
Активен

*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #48 -: Ноември 21, 2008, 15:54:18 pm »
Цитат на: jam в Ноември 21, 2008, 13:26:09 pm
човек може да изпадне в едностранчивост или душевна криза по най-различни причини.

Безспорно. Но в тази тема (лично на мен много полезна) става дума за изпадане в криза след постигане на една определена цел, към която човек се е стремял много дълго време. Целта е постигната и - какво става? Шокът от промяната е огромен, не непременно особено приятен и позитивен.
 
"Колко е трудно да гледаме дете, но как прекрасно се справяме" е мотив, който никъде не открих в темата. По-скоро аз виждам точно обратното - "толкова се борих да имам дете, а сега чувствам, че не се справям. Виновно ми е, че сякаш в преумората и временната загуба на идентичност не успявам да се зарадвам на детето си достатъчно". Да не говорим, че в цялата каша и връзките с партньора и самите себе си също страдат.

Та, аз подозирам, че ще съм тъкмо от този отбор - шашнат, преуморен, с криза и объркване в приоритетите и идентичността. Може би ще се тормозя от едно огромно "ами сега?". А вероятно и от вина, задето не съм като пърхащите, щастливи, шесторъки майки & съпруги от рекламите. (За последното - дано не откача чак дотам  :lol:.) Та, в тази тема виждам един много възможен сценарий за себе си и различни предложени алтернативи. Тази на Фуси, например, много ми харесва!Родителството като игра- какво по-здравословно? :)         
« Последна редакция: Ноември 21, 2008, 15:57:52 pm от Saule_Nova »
Активен
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #49 -: Ноември 21, 2008, 17:16:30 pm »
Явно всеки е разчел темата по начин, който лично го вълнува. Нормално е. Идеята на Албенка май беше (поне аз така я схванах), че отношенията между партньорите не остават все така страстни и пламенни, както преди да се появи детето, като причините са много и от различен характер, но преумората и многото грижи от ежедневието май преобладават. Решението според мен е в шеговитото, но практически приложимо "цуни-гуни" time, като в подемането на тази инициатива се редуват спонтанно (доколкото е възможно, ако не се определя време за това) и двамата участници.

Извън темата:
Saule_Nova, ще чакам с нетърпение да споделиш след известно време дали все още смяташ, че родителството като игра, и то 24 часа в денонощието е изключително здравословно!  :D Не, не злорадствам..., а иначе няма родител, който да не използва елементи на тази идея в отношението си с детето, то иначе няма и да са нормални взаимоотношенията...
Активен
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #50 -: Ноември 21, 2008, 18:09:52 pm »
DivaRoza,
имам предвид "игра" в смисъла, който Уиникот и други разни психолози влагат, не, че ще си играем с детето денонощно  :). И, да, смятам, че е много здравословен подход... стига да съумееш да го приложиш. Но, като се знам що за човек съм, по-вероятно е да споделя тук, че съм на път да се застрелям ... или да застрелям някого - мъжа ми, например  :lol:
И тогава ще разчитам на вашия опит.

Sorry за off-topic-a!
Активен
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #51 -: Януари 09, 2009, 22:42:28 pm »
Препрочитам темата и се опитвам да намеря отговори. Не ми се отдава особено. Могат ли да се върнат нормалните взаимоотношения при наличие на стрес, работа и забързано ежедневие. Много ми се иска отговорът да бъде да. И това причина ли е да си отиде любовта.
Активен
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #52 -: Януари 10, 2009, 00:29:01 am »
Чета, чета и извода който си правя е, че всички сме яко в матрицата.
Е, онази чистница, която бях преди яко се издуха. Нямам време да чета книги. И за какъв маникюр си говорим, като вечер ставам по 3-4 пъти и денем вървя като зомби. Опивам се през деня да си открадна 10-20 минути сън. Определено аз оставам на заден план. Но знаем, че това е временно.
Вечер като се прибере миличкото си разказваме на кой как му е минал деня. Гледаме да говорим, да споделяме, както и преди сме правили.
Най-важното е, че имам подкрепата му. Така, както и аз го подкрепям.
Той е на нова работа на която трябва да се докаже. Началната заплата е крайно недостатъчна, но е с тенденция да расте. Работи по 12 часа на ден, а когато се наложи и в събота и в неделя. Част от работата ще я пренесе в къщи, което означава, че едната стая става кабинет. Но това вече е отработено. Само, че нямахме дете.
Колкото и да ми е зле, не съм пропуснала сутрин да го изпратя на работа без да го целуна. Ако знаете това малко нещо каква голяма работа върши.
Не е вярно, че любовта си отива с годините. При нас става по-дълбока и по-силна.
Още подскачам от нетърпение да го видя, когато се прибира от работа.
Е, малко къщата ми е занемарена. Имам доста килца за сваляне, но още кърмя. Не съм си купила нито една нова дреха, защото твърдо съм решила да се побера в старите си дънки. Но съм щастлива. Имам здраво и щастливо дете, мъж, който ме обича и подкрепя, и форум който ми дава сили да осъзная, че не само аз съм яко в матрицата. А това ме стимулира още повече да освежа връзката ни.
Активен

*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #53 -: Януари 10, 2009, 08:36:48 am »
Цитат
Не е вярно, че любовта си отива с годините. При нас става по-дълбока и по-силна.
Още подскачам от нетърпение да го видя, когато се прибира от работа.

Силно те подкрепиам,Abloy , и аз и съпругът ми вярваме,че любовта става все по-силна с годините.И аз умирам от щастие като се прибере от работа и си го прегърна,липсва ми през целия ден докато го няма.Моментите,в които сме заедно са най-хубавите(е караме се понякога,ама пак си остават най-хубавите).Единственото,което ни липсва е едно детенце.
Но се подкрепяме и си даваме сила един на друг.И вярваме,че един ден наща мечта ще се сбъдне.
Активен


*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #54 -: Януари 10, 2009, 13:57:38 pm »
Мила Бени, като човек, който има личен поглед върху безкрайно симпатичното ти семейство бих искала да ти кажа, че още някой и друг месец като тръгнеш на работа, като поотрасне още малко чаровната ви дъщеричка, всичко ще се подреди, ти ще си влезнеш в стария коловоз като личност, детенцето ще ви е все повече компания и все по-малко грижа :D Иначе е вярно, че изтощението прецаква малко работа и дано тези моменти не са дълги при никого :D

Ако мога да разведря малко темата и аз, наши близки приятели са към 15 години заедно, не са женени и даже не живеят съвсем заедно. Като са заедно, непрекъснато се карат за нещо :lol: но през очите ми връзката им продължава да е все така силна :D На упрек на жената, че не чува мили думи от мъжа, той съвсем сериозно й каза, че като й бил казал преди 14 години, че я обича, и оттогава не бил казал нищо друго, важало старото :D :D и наистина го каза с тон, че споделя нещо съкровено, а не на майтап :lol:
Активен
Благодаря ти, Бени!







*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #55 -: Януари 10, 2009, 15:38:31 pm »
Аз ,като човек,които има склонност да се фокусира върху това,че когато имам дете живота ми най-после,ще е пълен мога да кажа,че наблюдавайки двойките около мен все повече се убеждавам ,че това не е съвсем така.
А инъче .. нещата са много еднакви при всички относно ежедневието ,битовизмите,очуждаването и т.н. Преди ,когато бяхме само приятели с половинката ,споделяше много повече с мен . Моята основна грешка е,че се  вманиачвам много лесно ,когато стане въпрос за това "кога най-после ще имаме дете"  :? Много двойки изглеждат щастливи отстрани ,но всъщност само те си знаят какво им е положението.
По темата - немога да знам как ще се чувствам ,когато имам дете ,но съм си го мислила,че може би това няма да реши проблемите ми .. Усещам ,че с годините ставам по-изнервена, дразня се от шум, от децата на приятелките си понякога  :oops: Незная дали ще имам нерви да гледам дете. 
Но никога не съм спирала да го искам ,въпреки всичко. Мисля,че съм си изградила малко погрешна представя ,за това какво ще бъде ,когато ще дойде то. Дай боже да има такъв момент.
Извинявам се ,че малко се отклоних от темата,всичко което исках да кажа е,че не трябва да си позволяваме да ни повлича течението ,колко е да е трудно. 
Тази тема е много хубава ,защото ни кара да се замислим. Една приятелка винаги ,като се изпращат или посрещат с мъжа си  се целуват.Казва ,че вършело чудеса.  :)
Активен
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #56 -: Януари 10, 2009, 15:53:24 pm »
При нас отношенията с мъжа ми не са се променили след появата на детето. Дори, като че ли се сближихме още повече след всичко преживяно. (Аз също бях в тежка депресия, поради загубата на едното бебе.) Но аз много пъти съм благодарила на мъжа си за детето, което ми е подарил. Знам, че повечето от вас благодарят на доктора си, но не знам дали сте се сетили да благодарите на половинките си за щастието, с което са ви дарили.

Ние наистина станахме по-близки, а аз съм убедена, че съм намерила най-добрия и прекрасен баща за моето дете. И това съм му го казвала не веднъж. По някой път - в прав текст, в момент на откровения, а по някой път шеговито подхвърлям към детето думите "Мишка, знаеш ли, че имаш най-добрия баща на света! Няма по-добър тате от твоя.  ... Тати те обича, но никога няма да ти го каже." :) и други подобни изказвания уж към детето, но е ясно, че са адресирани към бащата. :wink:
Той наистина е мнго грижовен и това ме прави щастлива и удовлетворена.

Е, аз навярно не съм добра домакианя и сутрин никога не си казвам "Готови старт". Гледам да свърша нещата, пряко свързани с бебето. А затова, че не било подредено в къщи или, изчистено, или сготвено, знам, че никой няма да ме упрекне. Когато времето беше хубаво, почти по цял ден сме били навън и не съм се тревожила, че не съм перфектната домакиня. Това не означава, че обичам по-малко половинката си.

Дори сега, като се замисля, някои неща се промениха в положителна посока. Мъжът ми е от онези луди работохолици, които все се доказват и работят вечер до късно, в събота и неделя - също отиват да отхвърлят работа. Преди да родя, мъжът ми се прибираше много често към 22ч и в най-добрия случай към 21ч. А напоследък се прибира към 20ч :D и в съботите и неделите по-рядко ходи на работа, което си е постижение и аз го отчитам. Но пък, от друга страна, го повишиха и започна да пътува много често и да отсъства. В съботите и неделите, ако не е на среща, ще е на обучение, ако не това - на тийм билдинг. Но това е съвсем отделна тема.

В крайна сметка, трябва да намираме време за половинките си и да не забравяме, че те не са по-малко важни от децата ни. Защото ако го нямаше мъжът до нас, нямаше да го има и детето ни. :)

Цитат на: Eli__ в Януари 10, 2009, 15:38:31 pm
Една приятелка винаги ,като се изпращат или посрещат с мъжа си  се целуват.Казва ,че вършело чудеса.  :)

О, да, и ние - така. Сутрин вземам бебето в ръце и заедно изпращаме тате. Това ни е ритуал. :)
« Последна редакция: Януари 10, 2009, 15:56:57 pm от Милена Б »
Активен

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #57 -: Януари 10, 2009, 18:11:42 pm »
Цитат на: Милена Б в Януари 10, 2009, 15:53:24 pm
О, да, и ние - така. Сутрин вземам бебето в ръце и заедно изпращаме тате. Това ни е ритуал. :)

И ние сме така. Истината е, че покрай бебока нямаме време за себе си. Тази сутрин си поговорихме. Бяхме единодушни, че вече ще оставяме бебето за малко на баба му. Па макар и веднъж седмично. Трябва да се възползваме от фонда "И аз съм човек."
Не са ни изстинали чувствата, напротив, но не трябва да го допускаме.
Активен

*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #58 -: Януари 13, 2009, 00:39:21 am »
Цитат на: Милена Б в Януари 10, 2009, 15:53:24 pm



Преди да родя, мъжът ми се прибираше много често към 22ч и в най-добрия случай към 21ч. А напоследък се прибира към 20ч :D и в съботите и неделите по-рядко ходи на работа, което си е постижение и аз го отчитам. Но пък, от друга страна, го повишиха и започна да пътува много често и да отсъства. В съботите и неделите, ако не е на среща, ще е на обучение, ако не това - на тийм билдинг. Но това е съвсем отделна тема.

В крайна сметка, трябва да намираме време за половинките си и да не забравяме, че те не са по-малко важни от децата ни. Защото ако го нямаше мъжът до нас, нямаше да го има и детето ни. :)

Миленка, ще ме извиниш, но меко казано,  учудвам се на горните твърдения.

1. Не съм виждала и чувала досега съпруга / в това число визирам и себе си/, която да е доволна и да кипи от щастие, че мъжа и се прибира по никое време от работа и бачка и съботите и неделите. Особено пък сама отглеьдаща малко дете.

Поправете ме ако греша, може и аз да съм изкривената..... не вярвам обаче :D :D :D :D

2. Какво време ще намираш за него/освен да спинкате гушнати :D :D :D/, след като ти се прибира след 20ч вечерта :D :D :D :D.


А те дали намират достатъчно време за нас?. Или компа, Оракъла, ТВто или нещо от този род е по интересно?





Активен

*
Re: Парадокс ли е или....
« Отговор #59 -: Януари 13, 2009, 21:47:37 pm »
Цитат на: albenanedelcheva в Януари 13, 2009, 00:39:21 am
Цитат на: Милена Б в Януари 10, 2009, 15:53:24 pm
Миленка, ще ме извиниш, но меко казано,  учудвам се на горните твърдения.
1. Не съм виждала и чувала досега съпруга / в това число визирам и себе си/, която да е доволна и да кипи от щастие, че мъжа и се прибира по никое време от работа и бачка и съботите и неделите. Особено пък сама отглеьдаща малко дете.
Поправете ме ако греша, може и аз да съм изкривената..... не вярвам обаче :D :D :D :D
2. Какво време ще намираш за него/освен да спинкате гушнати :D :D :D/, след като ти се прибира след 20ч вечерта :D :D :D :D.
А те дали намират достатъчно време за нас?. Или компа, Оракъла, ТВто или нещо от този род е по интересно?


Е, и аз се питам същото. Защото аз не съм щастлива от това положение, аз ли съм сбъркана, т.к. сега съм в застой и мен не ме увлича забързаното ежедневие на живота извън кошарата.
Активен
Страници: 1 2 [3] 4  Всички   Нагоре