Албенка,
ще ти кажа честно, аз не кипя от щастие, че мъжът ми е работохолик.
Пропуснах да отбележа, че сме се карали многократно за това.
В крайна сметка обаче, реших, че ще е по-здравословно за мен да приема нещата такива, каквито са.
Реших да се науча да уважавам неговия избор да се доказва на работа. Работата му го кара да се чувства удовлетворен, значим и да си тежи на мястото. Той си беше такъв още от както се запознахме.
Ясно е, че аз не мога да го променя. Тогава остава да
променя собствената си нагласа по отношение на неговата лудост - работата.
Аз наистина оценявам неговото усилие да отделя повече време за нас. Ето, тук ще се самоцитирам:
някои неща се промениха в положителна посока. ... А напоследък се прибира към 20ч. и в съботите и неделите по-рядко ходи на работа, което си е постижение и аз го отчитам.
Той отговаря за 6 магазина тук и в още няколко града. Магазините работят до 19ч, след което му пращат едни отчети, а той го обобщава и ги праща по-нагоре. Ясно е, че няма как да се прибере в 17ч, нали.
Не знам кое точно те кара да не вярваш. Пак казвам, аз не "кипя от щастие", както ти казваш, но се старая да приемам по-философски нещата.
Ето, днес замина за София, от там за Търново и ще се върне в петък вечерта. Липсва ми, разбира се, че ми липсва. Но ако аз взема сега прекалено да хленча, че ми е пусто и празно без него, тогава какво да кажат жените, чиито съпрузи пътуват и ги няма по 6-9 месеца?
2. Какво време ще намираш за него, ... след като ти се прибира след 20ч вечерта
Ами намираме време той да разкаже, как е минал денят му, кой го е ядосал, до къде са с целите, а аз да му разкажа Миша колко пъти е акала, дали е повръщала, дупето и дали е червено, къде сме ходили, дали е равала и т.н.
Аз пък съм от онези луди майки, които не се отделят от бебето си и навсякъде я вземам с мен. Но в някои случаи, мъжът ми я е поемал за час-два, за да ида аз на зъболекар, козметик (и там съм я взимала с мен, но не винаги) или на събрание. Спокойна съм за детето, защото той се справя прекрасно.
Албенка,
не знам какъв точно е проблемът при вас, но се надявам и ти пожелавам да го преодолеете някак.
Поговорете. Опитайте се да приемете различията си. Ти и той сте различни и имате различни потребности.
Това е нормално.
Кажи му в прав текст, не с намеци, както ние жените обикновено говорим, какво точно искаш - какво ти липсва - да излизате заедно ли, да гледате заедно филм ли, да бъде по-малко пред компютъра ли - просто му го кажи. Опитай да е със спокоен тон, без да е под формата на скандал. Аз самата често истеризирам,
за което после съжалявам.
Успех! Прегръщам те!