При нас отношенията с мъжа ми не са се променили след появата на детето. Дори, като че ли се сближихме още повече след всичко преживяно. (Аз също бях в тежка депресия, поради загубата на едното бебе.) Но аз много пъти съм благодарила на мъжа си за детето, което ми е подарил. Знам, че повечето от вас благодарят на доктора си, но не знам дали сте се сетили да благодарите на половинките си за щастието, с което са ви дарили.
Ние наистина станахме по-близки, а аз съм убедена, че съм намерила най-добрия и прекрасен баща за моето дете. И това
съм му го казвала не веднъж. По някой път - в прав текст, в момент на откровения, а по някой път шеговито подхвърлям към детето думите "Мишка, знаеш ли, че имаш най-добрия баща на света! Няма по-добър тате от твоя. ... Тати те обича, но никога няма да ти го каже."
и други подобни изказвания уж към детето, но е ясно, че са адресирани към бащата.
Той наистина е мнго грижовен и това ме прави щастлива и удовлетворена.
Е, аз навярно не съм добра домакианя и сутрин никога не си казвам "Готови старт". Гледам да свърша нещата, пряко свързани с бебето. А затова, че не било подредено в къщи или, изчистено, или сготвено, знам, че никой няма да ме упрекне. Когато времето беше хубаво, почти по цял ден сме били навън и не съм се тревожила, че не съм перфектната домакиня. Това не означава, че обичам по-малко половинката си.
Дори сега, като се замисля, някои неща се промениха в положителна посока. Мъжът ми е от онези луди работохолици, които все се доказват и работят вечер до късно, в събота и неделя - също отиват да отхвърлят работа. Преди да родя, мъжът ми се прибираше много често към 22ч и в най-добрия случай към 21ч. А напоследък се прибира към 20ч
и в съботите и неделите по-рядко ходи на работа, което си е постижение и аз го отчитам. Но пък, от друга страна, го повишиха и започна да пътува много често и да отсъства. В съботите и неделите, ако не е на среща, ще е на обучение, ако не това - на тийм билдинг. Но това е съвсем отделна тема.
В крайна сметка, трябва да намираме време за половинките си и да не забравяме, че те не са по-малко важни от децата ни. Защото ако го нямаше мъжът до нас, нямаше да го има и детето ни.
Една приятелка винаги ,като се изпращат или посрещат с мъжа си се целуват.Казва ,че вършело чудеса.
О, да, и ние - така. Сутрин вземам бебето в ръце и заедно изпращаме тате. Това ни е ритуал.