Здравейте, момичета.
Беше много хубаво и вълнуващо. Децата се радваха от сърце на Дядо Коледа и подаръците - гледаха с огромно вълнение разнасящите се празнични торбички и с нетърпение в очичките чакаха да извикат тяхното име. Имаше дечица, които избърсваха по една сълзичка от радост, плахо крачейки към Дядо Коледа да си вземат подаръчето. По една сълзичка избърсвахме и ние. Отваряха и разглеждаха съдържанието на пакетчетата ентусиазирани, показваха си ги едни на други, показваха ги на възпитателките, показваха ги и на нас (а ние ахкахме от възхищение и изненада
), изобщо - радост, искрена и неподправена детска радост.
Имаше дечица, като мъничкия Емо, вярващи в истинността на Дядо Коледа. Беше хванал с малките си топли ръчички ръцете на добрия старец (в нашия случай един младеж с голямо сърце
)и му пееше песничка, и беше щастлив. После много старателно се увери, че Дядо Коледа си е заминал наистина с шейна и елени, и че догодина пак ще дойде
Имаше, за съжаление и нови дечица, попаднали след поврати в живота им като забягване на майка по чужбина, влизане на баща в затвора и подобни. Като прекрасната синеока Нели...знам, Лиско, че това момиченце още дълго ще бъде в мислите ти...Голям стрес е за онези деца, които са живяли в семейна среда и по някакъв повод попадат в институция
Като Нели и братчето й, в погледа й се четеше, че отскоро е тук...Нейният подарък се оказа сред последните, а тя гледаше с такова напрегнато очакване и малко тъга, и сякаш примерение, че може и да бъде забравена, и повярвайте и аз, и Лиско, стояхме на тръни кога ще дойде реда на този неин подарък.
Пяха песнички, бяха много сладки. Включително програма изнесоха и четири малки дечица с ИНПР, бяха ги облякли като джудженца, сладурковци невероятни.
Разгледахме условията, в които живеят - децата живеят в прилични битови условия, имат спретнати стаи, общи стаи с дивани за гледане на тв, чиста трапезария-стол, имат и много хубав нов център, направен с подкрепата на холандска фондация. Този център приема деца от Роман и областта, деца с нервно-психически и физически изоставания, както и такива от дома. В този център има пригодена зала с необходимите съоръжения, където с помощта на специалисти да се стимулира развитието на децата.
В сградата, където живеят децата с ИНПР не влязохме, предполагам, че тя е в по-лош вид, за съжаление. Въпреки това, все пак и там е направен ремонт, след наводнението в Роман преди няколко години и поне баните не са вече в подземния етаж.
Децата са изключително възпитани. Поздравяват те за добре дошъл, благодариха неколкократно за подаръците. Големите момчета помагаха за пренасянето.
Разговаряхме с г-жа Симеонова малко и затова какво се случва с онези от тях след като завършат училище и трябва да напуснат дома. Различно - някои успяват да се закрепят и живеят приличен живот, други - не. На тържеството присъства едно момче на 20г, което от 2г. не живее вече в дома. Първо е работил на една работа, после успява да си намери по-хубава. Спретнато, хубаво, възпитано момче. По нищо различаващо се от всички момчета на неговата възраст, отгледани от собствени семейства. Други обаче нямат неговия късмет, а може би и неговите разбирания, и предпочитат да пеят поп фолк в Гърция, вместо да завършат музикалното си образование със осигурена стипендия.
Изпратиха ни, както и ни посрещнаха - усмихнати, приветливи, с отворени сърца. Обещахме си, че пак ще се видим.
Разказът ви хареса, нали? Следващия път елате и вие. Единственото нехубаво нещо днес беше, че бяхме малко, много малко
Аз, Ултра и Лиско - и добре, че беше тя, та да ни закара. Добре, че дойдоха и сестрата на Ани и приятелят й, защото иначе просто не знам как щяхме да се оправим
А децата искат внимание, да ги погледнеш, да се запознаеш с тях, една дума да им кажеш, не става като сме трима души.На нашето внимание и посещение се радват не по - малко от на подаръците, може би даже повече.
Вярно, един ден ти заминава, но пък е едно вълнуващо пътуване с приятели и една още по-вълнуваща среща с десетки детски очички, пълни с радост, че сме дошли специално за тях. Казвам го без грам излишен патос, това е самата истина.
Малко благодарности ще изтърпите накрая
Лиско,
Радвам се много, че се запознахме! Благодаря ти, че би толкова път, за да участваш в коледните инициативи, включително че ни закара до Роман, че беше с нас, за всичко! (и за хубавите подаръчета за децата ни, извинявай, за незнанието ми, че са от теб, това не е защото не оценявам труда и желанието, които си положила, напротив! Просто и моята главица попрегря последната седмица със всички събития и ангажименти
) Пожелавам ти 2009 да е твоята щастлива година и имаш стиснатите ми палци на пролет!!!
Благодарности и за сестричката на Ани и приятелят й, че толкова ни помогнаха.
На момчето с буса, че отдели неделята си за каузата.
И на Ани, разбира се, че винаги може да се разчита на нея
Благодарности на всички, които взеха участие с каквото можаха и направиха възможни тези хубави пълни коледни торбички.
Снимки утре, защото нямам в момента кабел за фотоапарата.
Каквото съм пропуснала - да ме допълват Ултра и Лиско.
