10.12.2008 г. - kiara

Следващата Коледа............
 
  Как да започна и аз вече незнам и откъде, то всичко е толкова
отдавна започнало........ Най-прекрасният ден в животът ми е деня в
който се омъжих за най-прекрасният човек на света в далечната 1998
година. Бяхме с ди джей на сватбата и при уговарянето на типа музика
той ни пита: "Булката да не е бременна, че трябва да знам аз, за да не
я тормозя много с танци", аз викам "Не, не съм", а вече правехме опити
от година...... Странно е човек какви работи си спомня!!! После
кандидатствам в Свищов и започвам едни пътувания от София до там и
обратно. Минали са две години, неудобните въпроси започват и аз все
викам, "нека да завърша, то бебето ме чака да се изуча"..... 2000
година операция на кисти, впоследствие оказали се ендометриозни......
След операцията доктора казва, че вече всичко е наред и няма причини,
за да не стане бебо!!! Всяка Бъдни вечер се моля да сънувам бебче, че
да вземе да се сбъдне Коледният сън и при отброяването на първите
секунди от Новата година се целуваме с Милото ми и всеки път вече от
10 години си пожелаваме едно и също:да сме трима на следващата Коледа
и Нова година!!! Следва лутане от доктор на доктор, изследвания,
надежда........ и Коледа след Коледа, и Нова година след Нова година,
и ние сме си все още двама........... по-обичащи се от всякога,
по-подкрепящи се от всякога досега, но някак си самотни и малко
натъжени от липсата на нашето малко Създание, което да озари и нашата
къщичка!!! 2005 година открих своя Доктор!!! Борим се усилено вече 3
години....., лапароскопия, четири опита икси, трети успешен, но за
кратко..... и пак сълзи, падане, ставане, надежда, макар и понамаляла
в мен, но за сметка на това виждам как моят Доктор е уверен, че ще
успеем и това ми дава сили, да не се предаваме, да гледаме напред, да
продължим борабата...... Много подкрепа и помощ получавам тук,
разбиране.... White е винаги до мен и в най-тежките ми моменти от
близо три години!!! 2007 си подадохме и документи за осиновяване без
да имаме колебание във вземането на решението за това!!!
  Следващата Коледа........, нека да сме здрави, да сме заедно, да се
обичаме толкова много както и досега, да дарим от тази ни любов на
поне едно Мъниче, да имаме сили да се борим...... Следващата Коледа да
си украся елхата и да се радваме вече трима на празничният уют, и
лампичките да се отразяват в бляскавите очички на нашето Дете....
Толкова ли много искаме всяка следваща Коледа, че все не става и не
става.........., но за следващата Коледа продължаваме с молитвите,
дано, дано, дано...........................

10.12.2008 g. - boba

http://www.vbox7.com/play:bde13acf

10.12.2008 г. - boiger

Вярвам в чудесата покрай Рождество Христово !
 
Изпълнена съм  с благодарност към всички :
към  Бог , че така ме е сътворил - да се отърся сравнително бързо след неуспеха си и
отново да зарея поглед към бъдещето , към новото начало ,  по-силна и по-уверена от
преди, 
към моят съпруг , който с безкрайната си нежност ме подкрепяше и  въпреки трудните
моменти винаги беше и все още е плътно до мен , 
към моите близки и приятели , които ме зареждат с любов , положителна енергия и вяра
 , че “ и на нашата улица ще изгрее слънце“ ,
към сдружение“ Зачатие“ за помоща и подкрепата и затова , че се бори за толкова
благородна кауза .
 
И тази Коледа ще вярвам силно и ще се надявам ...
И Бога ми , ще се изпълня до последнен дъх  с надежда , че следващия път   ще е
успешен .
И тази Коледа ме кара да копнея за бебешко  ухание ... докосване и смях и  тихо
прошепнати истини  до  ухото на едно малко създание .
 
Вярвам ,че покрай Рождество Христово се случват чудеса , затова и ние си  го
пожелаваме - едно  тъй-желано  чудо  да стане реалност.

10.12.2009 г. - vesito_69

Мили Дядо Коледа,
   
Виждам, че си гушнал моето малко момиченце. Донеси ми я тази година по Коледа...
А може и да я пратиш по щъркелите на пролет.
Моля те, нека пристигне при мен през 2009.
Много ще я обичаме   

10.12.2008 г. - nimika

http://www.zachatie.org/kz2009/nimika.doc

10.12.2008 г. - mavrol

На ръба
/есе/

Случвало ли ви се е да се чувствате ...сякаш сте на ръба на скалите над бучащ вълнолом? Опитвате се да се откъснете от вледеняващата мисъл за евентуално политане надолу с рефлекс да пристъпите крачка навътре към сушата, но някаква невидима сила ви тика да останете на ръба с поглед към пенливия ужас!
Сякаш не сте на себе си, устремили се към неестествен стемеж към злочеста участ!
Но не...това може да е само усещане на несъпричастен наблюдател или случаен „минувач”.Защото...
Всъщност вълнолома не е толкова ужасяващ!
Там някъде, под пенливата му повърхност се стеле плътен рибен пасаж. Сякаш безброй малки рибки усещат първите трепети на живота. И ако не си на ръба,няма как да станеш свидетел на тази уникална природна картина.Защото...
Повдигаш поглед и съзираш група делфини, прескачащи се над морската шир. Невероятни морски гимнастици или...неповторима природна фантазия. Непонятен и пронизващ душата танц на първичното за прагматизма и на съвършенното за идиалиста.Защото...
Усремяваш поглед в небосвода над морската шир, съзирайки ято щъркели, устемили се към по-топли географски ширини.Есен е все пак! Съзираш необикновената подредба на това ято-сякаш уникален творец го бе сътворил. Онези-щъркелите водачи , насочвайки ятото в един момент долитат до края му , за да посрещнат изостаналите по-млади птици, доближавайки ги и напътствайки ги. Сякаш им вдъхват сили да догонят останалите, за да оцелеят! Омаломпщените стари птици едва долитат до брега и...това е последната им дестинация! Те стават твои съмишленици. Питаш се-дали ще оцелеят.В мига съзнаваш-те са заедно с теб на ръба.Защото...
Тогава отклоняваш поглед към сушата и съзираш фасадите на крайните градски къщи. И...други мисли нахлуват в главата ти. Пулсът зачестява, а ...нещо в гърдите се свива...Чувстваш се толкова ...не на място.
Всъщност кое е твоето място?
Дали до майката природа, която вглъбена в мисията си да сътворява повече съвършенства е пропуснала...да те дари с нещо, което е типичната й роля. Да те направи част от своето усещане да създадеш живот....
Дали до себеподобните си, обитаващи близкия град, които в стремежите си за материално благоденствие , дотолкова са се самовглъбили и отчуждили, че сърцата им са станали на камък...
Дали до най-близките ти същества, които живеейки с тази неправда от ден на ден откъсват част от сърцата си и давят се в безкрайното море на неосъществената надежда...
Дали до себе си, отправяща неспирна и копнееща молитва към сили необикновени, да ти помогнат в сбъдване на твоя свят копнеж да имаш малка , нежна рожба ...
Дали...
Затова си на ръба! Сърцето в гърлото ти се е спряло, а мисълта...в мъглата сякаш се е скрила!
Политаш!Но...разпери ръце.И нека погледът ти се избистри.
Погледни...пасажите , делфините и щъркелите са творение божествено...и толкова реално!
И хората ...най-близките от тях са упованието!
И ти...от теб зависи сляпо да не вярваш, а със мисъл да възседнеш непресъхваща надежда! И не под зимните завивки да таиш желание, а с мисли позитивни и поглед в бъдното подарък скъп на себе си за Коледа да поднесеш.
Защото...крачка настрани ще те откъсне от ръба!!!

10.12.2008 г. - rozalin (miki3)

Животът тъй умело ни е дал
мечти, надежди и печал.
Защото все пак ще разбереш,
че всичко за което си мечтал
е един несбъднат твой копнеж...
Но за да кажеш, че на този свят си ти живял,
и пътят труден ти си извървял,
път изпълнен със тъга,
една усмивка, загуба и самота,
ще трябва да поплачеш с глас,
да ридаеш с всички нас,
за болката от това,
че твоята мечта
не ще намери мястото си в реалността...
А живота си върви
и колкото и да боли
с него ти ще продължиш -
стискаш зъби и вървиш,
като всички, всички нас,
до последния си час...
Но пък чакай, помисли
ако животът не боли
щеше ли да разбереш,
че все пак истински си ти?
И по пътя продължи
болката, сълзите преглътни,
играй и ти жектоката игра
на коварната съдба.
И ако върху сърцето не посипе скреж,
скрий ти там един копнеж,
една надежда и мечта,
че някой ден ще че збъдне
моята МЕЧТА!

не спирам да мечтая че тази коледа ще дойде за нас....


 
  Весела Kоледа и не спирайте да вярвате!

10.12.2008 г. - malinkap

10.12.2008 г. - mira_mimi



Реших да участвам със снимката, защото в този момент бях безкрайно щастлива и
неописуемо тъжна. Така се чувствам и до днес.
В ръцете си държах моята малка звездичка, която обичам като свое дете. Племенницата
ми вече е голямо момиче на цели 3 годинки. Преживях всички тревоги, съпътстващи
нейния растеж. Радвах се на първата и разбираема думичка (каза я на мен), не спах
преди операцията и, защото пресмятах всичките рискове, и ... През всичките тези
години на неуспешно "бебеправене" страдах ужасно, защото знаех много добре от какво
съм лишена. Цялото ми същество копнееше да полага ежедневни грижи за нашето дете.
Задавах си въпроси като "Защо точно ние?", "Къде греша?", "Сигурно го заслужавам!?"
Всеки месец тръпнех в очакване! По неволя станах "специалист" в гинекологията.
Изчетох книгите и форумите, обсъждащи нашия проблем. Давах съвети на приятелки.
Изпадах в самосъжаление, отчаяние, обземаше ме непукизъм и безразличие. Вече съм
твърде изморена от разпилените емоции.
Реших да се радвам на живота, сега, такъв какъвто е! Аз имам моята прекрасна, малка
звездичка, от нея черпя сили да се надявам, че един ден ще чуя думичката "мамо"! И в
същото време виждам какво пропускам, как времето неумолимо изтича и пак ме обзема
страхът, че "мамо" ще остане само мечта!
Такъв е моят живот! Нашият живот! Ние няма да спрем да се надяваме и да се молим!
Господи, помогни на всички семейства в нужда!

Много хубави творби!
Момичета, само да предупредя, че утре е крайния срок за получаване на формуляри и творби.
Моля Ви, ако някой не се вижда, вероятно не е пристигнал мейла или нещо е станало -  нека да ни пише на лични - на мен или на ултра, а за по-сигурно и на двете. Същото важи и ако някой файл не виждате, тоест не сме го получили или сме го пропуснали неволно!
Пожелавам ви успех и на всички!

11.12.2008 г. - ninkata1

Ето поредната Коледа чука на вратата,а аз отново я посрещам с насълзени очи в
прегъдките на съпруга ми,който с мили думи ме успокоява,че и нашето Чудо ще се случи
и че ще дойде тогава когато то реши,а ние трябва да бъдем подготвени за това свято
събитие и всеки ден,всеки час да сме в очакване.Поглеждаме се,около нас е тихо,чува
се само шепота на снега навън и кънтенето на камината у дома създавайки невероятен
уют и топлина но някакси чувстваме,че тя не ние достатъчна,искаме да бъде допълнена
от едни топли очички,от едни топли ръчички,от една сияеща и беззъба усмивчица,която
да огрее нашите лица и да стопли нашите изстрадали сърца живеещи и борещи се за една единствена цел и мечта-да имаме Рожба,която да осмисля живота и дните ни,която да ни дава сили да да живеем ,да гледаме напред и да се радваме  на живота колкото и труден да е той.

Мили момичета пожелавам си за всяка една от нас това да е последната Коледа лишена
от детски смях и нека догодина по това време да пишем в някой друг конкурс свързан с нашите деца и техният истински и неподправен свят.Аз вярвам,че и  на нашата уличка ще изгрее слънчице,чакам го този миг вече толкова време и ще продължавам да чакам колкото е необходимо само да знам че ще се случи  някой ден,защото от всичко най-ме плаши мисълта че Господ може друго да е решил за мен,тази мисъл понякога ме завира в черна дупка от която немога да излеза с дни но след това пък  идва период изпълнен с много Надежда и Вяра че и на мен някой ще ми казва вълшебната думичка Мамо.

Вярвайте момичета,на Коледа наистина се случват чудеса!

11.12.2008 г. - zvezda03


 Е, за никой не е тайна какво е моето коледно желание   
  Имам си една мечта 
  ха познайте каква е тя:) 
   две малки детски сърчица   
   да галят моята душа!   


   ИЗПИТАНИЕ     
   
   
  Попитах Живота   
  -Животе ,защо ме наказваш така?   
  -Не те наказвам,само искам да те направя по силна-отговорил….   
  Попитах Съдбата   
  -Съдбо моя защо ме лишаваш от най-истинското   
  -Истинското ще получиш когато си готова-отговорила…..   
  Попитах Сърцето   
  -Ех мило мое ,защо се раздираш всеки път когато ми липсва Истинското?Спри болката
моля!   
  -Ще я спра,но ще имам нужда от помощта ти-отговорило….   
  Попитах Майка   
  -Майчице мила,защо страдаш така както аз?Как да ти спестя болката?   
  -Слушай чедо мое,когато имаш това което си Ти за мен-ще ме разбереш-отговори тя   
  Попитах Господ   
  -Господи,вече 8 години имам едно и също желание-ще ми помогнеш ли То да оживее?   
  И Господ отговорил   
  -Аз помагам на всеки ,но първо трябва да си помогнеш сама.Когато Богородица те
целуне ще оживее желанието ти! 
  Предай това на всички като теб!   
  Нека вярват в Доброто   
  Нека вярват в себе си   
  Нека да вярват,че мечтите се сбъдват 
  На Коледа стават чудеса!   

11.12.2008 г. - nyny



Коледно желание

Моите племенници написаха писмо до Дядо Коледа и посочиха желаните подаръците. Ние близките надникнахме в тяхното коледно писмо, за да сме подготвени и да видим после, онези щастливи очички и грейнали от щастие личица пред елхата, затова че “На  Коледа желанията се сбъдват”.

Сега започвам да обикалям магазините за играчки за да сбъдна едно от желанията на момчетата и се питам не е ли време и моето коледно желание,  непроменяно години наред, да се сбъдне?

Аз не чакам подарък под елхата, аз го чакам под моето сърце и знам, че няма по голямо щастие от това да бъдеш родител.  Моля се, тази година и моето желание за дете  и желанието на хилядите като мен, които не искат много, но го искат от сърце се сбъдне и  следващата Коледа, под елхата оставяме по един  подарък повече.

nyny

11.12.2008 г. - polin



Наближава пак Коледа. И пак си мисля за изминалата година и за това какво да си пожелая за следващата. Този път честно казано малко се затруднявам. Избиваме нещо на философски мисли….
     Преди две години и половина най-накрая срещнах човека, когото търсих и си пожелавах толкова време. Най-добрия, съвършенния за мен, прекрасен, страхотен! Много си го обичам и съм благодарна на Господ ,че ни събра. Явно хубавите неща идват бавно, но пък си струва чакането, и сълзите, и хилядите молитви…. Казах си “ Има Господ!”.
     Още в първите ни месеци на съвместен живот рашихме, че искаме детенце. Нямаше време за чакане, бяхме сигурни в желанието си, а и годинките малко или много вече ни подпират, родителите ни също отдавна копнеят за внучета и в очите им виждахме надежда, че най-после това ще се случи. Беше пак по Коледа. Пожелахме си едно малко същество да бъде с нас следващата година по същото време.
      Годината мина, а осъществяването на нашето желание се бави….
      Пак дойде Коледата. Този път си казахме: “Ще търсим причината, трябва да има начин и ние да си имаме бебе, няма да се откажем…”
      Речено сторено. Отидохме в специализирана клиника, направихме необходимите изследвания за двама ни…….и всичко стана ясно. Мъжки фактор - много малко живи сперматозоиди, почти неподвижни….., причина - неизвестна, лечение - почти невъзможно. Ами сега? Разбрахме, че можем да използваме донорски материал, ако искаме……
      Казах си: “Ще направя всичко, което зависи от мен, за да имаме наше дете.” Незнам дали има мъж, който да не иска да има СВОЕ детенце от любимата жена. Ще се борим! Трябва да има начин! Вече си знам урока : Хубавите неща стават бавно и понякога доста трудно. Има надежда!
      И пак мина годината, ходихме при най-добрите лекари в страната, изгълтахме много лекарства и билки, събрахме цяла папка с изследвания. На родителите – нито дума, на тяхната възраст не искаме да ги тревожим, на приятили и познати – също, все пак не трябва да  се уронва мъжкото достойнство. Двамата сме си достатъчни, за да се подкрепяме и помагаме /поне засега/.
     …..За съжаление още нямаме положителен резултат от нашите усилия. И сега се замислям какво да си пожелаем на тази Коледа. Има ли още надежда за нас? Малко се поизморихме… Годините ни се увеличават. Започваме да се колебаем. Ами нали има толкова изоставени деца, чакащи с отворени обятия своите родители…. Дали пък да не опитаме това…. Аз обичам децата и за мен е почти без значение дали съм го родила аз или не, ще му дам цялата си любов. Да, но моя любим…..дали ще може да го обикне, как ще се чуства той….,не искам да е нещастен, може би няма да ми го каже, но вътре в сърцето му ще остане една празнина, която никога няма да бъде запълнена….. 
       Не, реших – и тази година ще се борим…. трябва да има начин, няма да се откажем, искаме да имаме НАШЕ детенце. Това е Коледното ни желание.
       Знам си урока – хубавите неща стават бавно, но си струва чакането!

11.12.2008 г. - temenuga

http://www.zachatie.org/kz2009/temenuga.doc

12.12.2008 г. - gulieta


"Моята най-хубава Нова година у дома беше миналата – когато посрещнахме 2008 г.,
защото за първи път бях с мечтаното си Коледно чудо. То се казва БожиДар.
 

Чаках го цели 17 години! И цели 17 пъти се вълнувах от Коледно-новогодишните
празници – да, защото страдах. Всяка година със свито сърце приемах и най-малката
лампичка за украса, всеки намек за празник, и всичко свързано с децата... Едва сега
осъзнавам защо не съм обичала тези празници и смятах, че са суета... 

Миналата година на осми март станах майка. Случи се по нетрадиционен начин, но това
ни най-малко не попречи на щастието ми да изпитам романтиката на майчинството!
Уникално е! Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена! То няма
нищо общо с останалите възприятия, усещания и чувства! То изпълва душата до
безтегловност... и в това е смисълът ни – на нас и на живота ни.. Всъщност то е
Всичко! 

 И така, изпълнена и окрилена от щастие, аз и любимият ми съпруг единодушно решихме
да посрещнем Новата година у дома с нашето ангелче, като едно истинско вече
семейство.  Съзнателно отклонихме всички оферти за срещи с близки на шумни и
еуфорични места, защото за нас най-важно беше да сме тримата заедно... у дома!
Украсихме както подобава, запалихме свещите (които за първи път горяха с нов пламък
и нов трепет), подредихме трапезата и се потопихме в уюта на новогодишния празник!
Около полунощ отидохме на площада, посрещнахме новата година заедно с всички там,
сред светлини и фойерверки и отново се прибрахме. Танцувахме си на коледни и зимни
песни. За детето това беше толкова вълнуващо и интересно. А аз бях с усещането, че
съм обградена с ореол на светлина и в душата ми се разлива топлина..

 

Господи, имало го – Щастието! Благодаря ти, че ме дари да го позная! 

Благодаря и на вас, че помолихте душата ми за изповед! 

Коледата е магьосница – прави ни добри и мили! Дай боже да ни прави и щастливи!
Всички ни! "

 
С този разказ исках просто да споделя, че не съм се отказала от мечтата си да бъда
биологична майка! 

 А и нали Надеждата умирала последна...

12.12.2008 г. - rangely

Вик за помощ

Помогни ми нямам сили!
Боже мили,помогни ми!
В борбата с отчаянието
да се преборя, помогни ми!

Цялата съм аз ранена.
Всичко вика в мен -Предавай се!
Но душата ми измъчена
чува, казваш -Не отчайвай се!

И ставам бодро аз отново,
със сърце за мъки пак готово.
В морето от житейски скърби,
дано помагаш ми о, Боже мили

Мечтата си да сътвориме и детенце да си родиме!!!



Мечта

Мечтая ... за дете, и тази мечта изълпва деня ми откакто се помня.
А колко двойки по света са като нас – мечтаят ден и нощ. Защото тази Мечта е голяма колкото света, колкото самия живот.
   Никой никога не ми е казвал, че ще е лесен пътя по който вървя, но и не бях подготвена за тази борба и задушаваща мъка от нереалирането на една Мечта.
   Нима има по-голяма истина от тази да създадеш живот. Та нали дори Християнското начало е в зачатието на Исус – Божият син. Няма по-голям Божи дар, благословия и щастие за човек от това да създаде, носи, почувства, да доведе до бял свят и да се огледа в очите на рожбата си, да й посвети живота си ! Дете което ще осмисли живота ти, ще те подмладява до сетния ти дъх преживявайки ниговите копнежи и терзания. То ще е плод на любовта между човека до теб – единство на двама ви. Мечта – блянувана от момента на осъзнаването на всяко човешко същество – смисъла на живота му.
   Житейската борба – учение, кариера, материални успехи ... всичко е в името да подсигуриш добра почва за да покълне и да израсне тази Мечта. Мечта ..., която нищо в живота не е в състояние да компенсира и замести, затова тази мечта никога не умира. Те е вечната надежда !
   Размишлямам, а в очите ми назрява сълза, в гърдите ми тежест, но на усните ми се появява усмивка и сърцето ми бие спокойно, защото вярва че Мечта не е блян, а е все по близка реалност! Защото Бог е всеопрощаващ и всемогъщ. Той върши чудеса чрез лекарите на които ние в очакване на Мечтата си сме се доверили.
Тези хора, които са посветили живота си да сбъдват Мечтити на хиляди двойки, са Спасителите в нашите сърца. Те са тези които ни дават най-голяма надежда и смисъл да продължаваме борбата си и да вярваме в Чудото и сбъдването на тази толкова мечтана Мечта. Защото няма нищо по чисто и красиво от детските очи, които купнеем да видим всички ние – хората очакващи Мечтата си!

По Коледа стават Чудеса – ВЯРВАЙТЕ! Нека привлечем сами нашата Мечта в реалността!
     
                                                                            С благодарност към всички, посветили се
                                                                            на каузата да има повече свъднати мичти!

13.12.2008 г. - котенце

ЗДРАВЕЙТЕ,
ОТДАВНА НЕ СЪМ СЕ ЗАХВАЩАЛА С НЕПОСИЛНАТА ЗАДАЧА ДА ОПИША КОЛЕДНОТО СИ 
ЖЕЛАНИЕ. ДОРИ НЯМАМ ПРЕДСТАВА ДАЛИ ВСЕ ОЩЕ НАБИРАТЕ УЧАСТНИЦИ... МОГА 
ДА ПОДПОМОГНА ДОМА ЗА ДЕЦА В ГР. РОМАН С ДРЕШКИ. САМО ТРЯБВА ДА МИ 
КАЖЕТЕ КЪДЕ ДА ГИ ДОНЕСА ИЛИ ДА ГИ ИЗПРАТЯ.
НЯМАМ МНОГО ДАР СЛОВО, ОСОБЕНО ОТКАКТО НАПРАВИХ И ВТОРИЯ СИ НЕУСПЕШЕН 
ОПИТ ИН ВИТРО. ПЪРВИЯТ ПРИКЛЮЧИ МНОГО ТЕЖКО ЗА МЕН, ЗАЩОТО СЕ ОКАЗА 
ИЗВЪНМАТОЧНА БРЕМЕННОСТ, НО ЯВНО ИМАМ ОЩЕ ДНИ НА ТОЗИ СВЯТ И БЯХ 
СПАСЕНА. ВТОРИЯТ ОПИТ ПРИКЛЮЧИ С ПРОКЪРВЯВАНЕ В ДЕНЯ, В КОЙТО ТРЯБВАШЕ 
ДА СИ НАПРАВЯ ТЕСТА... СЕГА ЩЕ СЕ БОРЯ ЗА СЛЕДВАЩИЯТ ОПИТ. ТАКА СЕ 
НАДЯВАХ ТАЗИ КОЛЕДА ДА СТАНЕ ЧУДО... ПОНЕЖЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ КУПИЛА 
ПОДАРЪК НА ЛЮБИМИЯ, ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАХ ДА МУ ПОДАРЯ ПОЛОЖИТЕЛЕН ТЕСТ 
ЗА БРЕМЕННОСТ. ТОВА ЩЕШЕ ДА Е НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ МОМЕНТ ОТ ЖИВОТА МИ И 
СЪОТВЕТНО НАЙ-ХУБАВИЯТ ПОДАРЪК И ЗА НЕГО И ЗА МОИТЕ БЛИЗКИ. ДОРИ ВЕЧЕ 
СИ ПРЕДСТАВЯХ КАК ЩЕ СТАНЕ. ИМАХ НЯКАКВО СТРАННО УСЕЩАНЕ, ЗАЩОТО ИМАХ 
ДЪЛГОТРАЙНИ И СИЛНИ БОЛКИ В ГЪРДИТЕ, А И САМИЯТ МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ 
ЗАКЪСНЯВАШЕ С 4 ДНИ. БЯХ СЕ ОБНАДЕЖДИЛА. ДАЛА СЪМ СИ ОБЕЩАНИЕ, АКО 
ЗАБРЕМЕНЕЯ, ПЪРВО ДА ОТИДА НА ГРОБА НА БАБА МИ И ДА СПОДЕЛЯ С НЕЯ 
НЕВЕРОЯТНАТА НОВИНА. ДОРИ ВЕЧЕ СИ ПРЕДСТАВЯХ КАК Й ГО КАЗВАМ. ДАЛА СЪМ 
СИ ТОВА ОБЕЩАНИЕ, ЗАЩОТО МИЛАТА МИ БАБА ПОЧИНА ПО ВРЕМЕ НА 
СТИМУЛАЦИЯТА МИ ПРИ ВТОРИЯТ ОПИТ ИН ВИТРО И ЗА МЕН ТОВА БЕШЕ 
НАЙ-ТЕЖКИЯТ ПЕРИОД ПРЕЗ ЖИВОТА МИ. ТЯ БЕШЕ МНОГО БЛИЗЪК МОЙ ПРИЯТЕЛ, 
ПРЕЗ ЦЕЛИЯТ МИ ЖИВОТ Е БИЛА ДО МЕН. МНОГО Я ОБИЧАХ И ВСЕ ОЩЕ МНОГО Я 
ОБИЧАМ. И ВЪПРЕКИ, ЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ, ЗНАМ ЧЕ МЕ ГЛЕДА И МЕ ОБИЧА 
ВСЕ ОЩЕ. ЗАТОВА ИСКАХ ДА ОТИДА НА ГРОБА Й И ДА Й СЪОБЩЯ НОВИНАТА, НО 
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ КЪРВЕНЕТО УБИ ВСИЧКИ МОИ НАДЕЖДИ... ИСКАХ ТАЗИ КОЛЕДА ДА 
Е ПРЕКРАСНА, ДА Е ИЗПЪЛНЕНА С НОВИ НАДЕЖДИ И РАДОСТИ... ТОВА БЕШЕ 
МЕЧТАТА МИ ЗА ИДЕАЛНА КОЛЕДА...ЗНАМ, ЧЕ НЕ ЗВУЧА ОПТИМИСТИЧНО, ЗНАМ, 
ЧЕ НЕ ИСКАХТЕ ТОЧНО ТОВА ПИСМО... ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ УСПЕХ В 
НАЧИНАНИЕТО!!! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!!! НЕ ОСТАВЯЙТЕ НАДЕЖДАТА ДА УМРЕ!!! 
ВИНАГИ ИМА ЕДНО ПО-ДОБРО УТРЕ!!!