Милички мои, от няколко дни ме топли мисълта, че имам темичка с много хубави пожелания и ето днес, предвкусвайки удоволствието, най-сетне си я прочетох на спокойствие
И така ми се разтопи сърчицето
Прегръщам всяка една от вас, толкова ми е мило, че хора, които познавам от години (някои само виртуално, но пак са ми близки
), хора, с които сме преживели толкова много заедно, сега ме поздравяват! Наистина по една специална прегръдка на всяка една от вас! (и на НДК и половинката му
).
Ето сега малко подробности от мен. Обещала съм една хубава тема в статистиката на успеха и ще го направя, като имам възможност, а сега да разкажа около раждането малко.
Бременността сама по себе си ми беше толкова лека, че трябваше да си поглеждам корема, че да видя, че съм бременна. За съжаление, не може да се каже същото със здравето ми, почти цялата бременност изкарах с изострено състояние на автоимунната ми болест, беше голяма борба, мъчих се сума време без лекарства, с малко лекарства, с локални лекарства, и накрая от няма накъде си пих лекарствата както му е редът. Проблемите ми докараха и анемия, която пооправих към края с вливане на желязо. С този улцерозен колит другото неприятно беше, че не можех да приемам никакви лекарства, дори витамини, спрях даже фолиевата по някое време, независимо от хомозиготната мутация МТХФР. Фраксипаринът го спрях още към началото, че и той несъвместим. За щастие, оказа се, че може и без предписаните ми лекарства. Както каза лекарят от ЖК, браво на малкия Юнак, не му пука нито от твоя улцерозен колит, нито от твоята анемия
Мъничето от малък вървеше малко по-напред по ехографски мерки
Ако бях изкарала до термин, щеше да е близо 4кг, предполагам. Имах известна драма как да раждам, не ми се искаше секцио, но бебето щеше да е голямо за нормално раждане, освен всичко останало
Към края свикнах с идеята за секциото и даже на моменти се опасявах да не тръгна пък нормално да раждам
Секциото беше в Майчин дом. Съвсем спокойна бях, след като се уговорих с оператора - доцент Доганов, със златните ръце, да е жив и здрав
Хоспитализираха ме няколко дни преди секциото, но добре, че докторите проявиха разбиране и ходих само за тонове и за вливане на желязо, даже ми позволиха да си спя вкъщи преди секциото. Заболяването се кротна в началото на девети месец и много се зарадвах, дето се вика, перспектива и за кърмене се появи, гастроентероложката ми каза да спирам лекарствата, щото по теория пречат на кръвосъсирването и за операцията не е добре да се взимат. Спрях ги, добутах до седмица преди секциото и пак се отпочна - бре зор, какво да се прави. Пих пак лекарства и за секциото се отправих с едно на ум дали няма да се получи някоя по-сериозна кръвозагуба, лекарите имаха готовност ако трябва да се кръвопрелива. За щастие, по време на самото раждане колитът се държа прилично. В МД проявиха разбиране и ме взеха за операция без клизма, добре, че всичко протече гладко, в реанимация също, че иначе щеше да е трудничко
На задължителният преглед при интернист попаднах на Катя Тодорова, за моя радост, тя също даде някои съвети около секциото във връзка със състоянието ми.
Този път съм изкючително доволна от анестезиолога, каква упойка ми направи този човек, не е истина. По време на самото секцио не съм разбрала кога са започнали (при хистерото ме предупредиха, че ще усещам, и наистина беше така), а в реанимация тамън ме оставиха в леглото, и след 10 мин започна да се възвръща чувствителността на краката - предният път ми отне дъъъълги часове. Традиционно, умрях от глад до следващата сутрин и мъжът ми ми донесе кроасанчета и сокче. Отново проявиха разбиране в МД, като им казах, че заради заболяването не мога да ям млечни произведения - щото иначе трябваше да съм на кисело мляко и бисквитки
Близките ми носиха храна за всичките дни после
След излизането от реанимация се настаних във ВИП стая на 12-ти етаж. Изискванията ми - да е при мен бебето и да могат да стоят близките при мен колкото искам - се покриваха от предлаганите условия
Имаше един сериозен проблем - преди раждането като ходих за тонове умирах от студ, тогава пък бяха пуснали парното, което нямаше регулация, и живи се опекохме и сварихме, не е истина просто, с малките бебенца в стаите. В деня след реанимация ме увещаваха да си оставя бебето и този ден за гледане от акушерките, но с малко мрънкане ми го оставиха от 13ч до 22ч да е при мен и го взеха вечерта. Започнахме и опитите да го закърмя, не подозирах, че имам коластра, но от персонала ми показаха, че имам
В този ден му давах и АМ, но от следващия се окопитихме и минахме само на кърма
Персоналът си ходеше преобладаващо намръщен, ама каквото ги питах, отговаряха хората
Показаха ми как да захапе, Мартинчо се оказа със много силен сукателен рефлекс и бързо се ориентира в обстановката
Почна да качва тегло още на 4-ти ден и го похвалиха как наддава
На петия ден ни изписаха и с облекчение се прибрахме вкъщи на нормална температура
Самото секцио мина супер, само едно забавно усещане да споделя - като дойде моментът да го вадят, така здраво се разтресох от движението, наляво-надясно цялата на масата
после в реанимация отказах болкоуспокояващите и не съм пила въобще, болки имах силнички отстрани, било от прибиране на връзките и било хубаво и това беше. Всичко е по-цивилизовано от коремната ми операция преди 8 години, сега със специална лепенка можеш веднага да се къпеш, а на 8-мия ден ми свалиха конците, което се оказа само кръцване на краищата, конецът щял да се абсорбира (резорбира?), нямам никаква превръзка вече, къпя се, бе човек съм
Още нещо интересно - както го видяхме Мартинчо на хубавия УЗ на д-р Сигридов, с големи бузки, сладко носленце и устичка, съвсем същия е на живо
Надявам се не съм ви отегчила с подробния разказ, пък може информацията за секциото и за МД да е полезна на някого
На всички ви много щастие и да се сбъдват стремежите и мечтите ви!
