Бях записала Кристина за кухня, в нашата градина. Вземахме един месец, като половината месец храната я предостъпихме на друго дете, понеже Кристина не ядеше и трябваше да я хвърлям. Грехота е. Вече не взимаме, отказах. Исках да видя дали ще възприеме тази храна, но уви. И как, при положение, че майка ми и годтви домашна храна, то не са кюфтенца по чирпански, не са супи, кюфтенца с бял сос....и т.н. Майка ми готви всяка вечер ново ядене и само за едно хранене, в малка тенджерка. И по друга причина Кристи не яде "кухнята" - вече свикна с едри и големи парчета и пюрета много не хапва, а манджите от кухнята са почти като пасирани. От готовите яде само такива, които не са гладко пасирани.
Обаче разнообразието за вечеря бавно го постигнехме. Само картофи, после ориз, след това тиквички, вече и зеле. Имам трик - оставям я да яде сама, на нея и е интересно и така както плюеше ориза, сега вечер го чака с нетърпение.
Боб не яде още, ама аз за него и не бързам.
Честно казано храната от детската кухня за мен е отвратително гадна. Сори, знам, че на детето не бива да приписвам мойте вкусове, но понякога в кухнята имаше отвратителни буламачи. Супата със зеле ми беше "любима", и на мирис, и на вид, и на вкус. Бляк.