Защото проблема е в нейното семейство, не в моето, ние сме спици всички, а те далеч дори не минават за нормално пълни

Ти гледай, Бийста да не се обиди, че да не ти резне катинара тук.

Стефи, я не си го слагай на сърце.
И свекър ми като Вики беше на пет месеца донесе в къщи една от големите Милка, на което със сина му много му благодарихме и му казахме, че с голямо удоволствия ще си я изедем. Той човекът се позачуди, щото видите ли етърва ми хранила племенника от тримесечен с шоколад, което не е вярно, защото тя кърмеше до годинка. Както и да , повече не се повтори носенето на шоколад.

Ох, Стеф...
И мен ме чакат подобни развръзки. Моята свекърва има една концепция - "шоколадът е за децата" и не мога да я убедя, че не е така. Като се съберем съботите и неделите на вилата цялото семейство и като видя как се прибират от разходка с племенниците и те доволно носят пълни торбички със смучещи бонбони на кг, просто си представям как след годинка-две и Симона ще крачи с тях Детето ми си яде доволно попара или кус кус за закуска без грам захар, но нея я гложди и страда, че я лишавам от нещо необходимо и все ми се казва - една лъжичка само, по мъничко не е лошо. Това имах предвид, когато коментирахме за домашните сладкиши, че искам да имам някаква по-полезна, по-малко сладка и по-малко калорична алтернатива на "благинките" - защото ясно е, че в един момент те ще почнат да й бъдат предлагани.
За мен не е решение да спра или огранича контактите на свекърва ми с нас и детето с цел да не й се предлага сладко, защото е прекрасен човек, изключително всеотдаен към нас, обичам я много. Опитвам с упоритост и твърдост, с обяснения и се надявам на поне малко разбиране по този въпрос. Сигурна съм, че въпреки това, когато я гледа й слага по една лъжичка захар в попарата, но засега повече не си позволява. Случвало се е да видя отстрани как Симона проявява интерес към вафла, дъвчена от братовчедите й, но свекърва ми им обяснява (с лека тъга и неразбиране в гласа  ), че "майка й не й дава" и ги помолва да си доядат навън вафлата. Засега не се преминават граници, при които и аз ще изпадна в твоето побесняло състояние, но знам - и това ще дойде. Аз съм склонна към напълняване, изкарах ужасен пубертет точно от такива "благинки" и знам колко потискащо е и хич не искам Симона да го преживее след време. Това, за което искам да постигнем съгласие със свекърва ми, е не на детето никога да не му се предлага сладко, защото трябва да съм твърде наивна да вярвам, че това е възможно, а и аз нямам намерение да изпадам в истерии от един шоколадов бонбон, а да не му се предлага ежедневно, системно, като нещо задължително в хранителния режим.

Стефи, ако щеш ми вярвай, ама чак аз се ядосах докато те четох! Най-добре да не си хабим нервите за такива работи, ама като се стигне до момента с поученията и наставленията - не мога да си намеря място. Ако наистина нещата се повтарят за N-ти път, най-добре е може би да стигнеш до крайност, като заявиш, че или бабите ще се съобразяват с твоите методи на възпитание и хранене или ще преустановиш контактите с детето. Крайно е, ама сами да избират! А за да смекчиш остротата на ситуацията, що не им подметнеш, както Мишанта ти е писала, че би се радвала на таква загриженост, но нека тя да се изразява в плодове - ябълки, банани, круши, каквото им хрумне на хората!

момичета,много ви благодаря за ценните съвети :Dблагодаря

Стефи,не се ядосвай,и да ти кажа.......понякога има нужда от по-рязък тон,за да поставиш някои хора на мастото им.
У нас пък страшна работа,че не даваме вода на детето и чай :xнищо ,че обеснявам че няма нужда.че има рефлукс и по-рядка консистенция веднага повръща.........
всички хора давали и ние нееее

аз не съм конфликтен човек,мразя кавги и скандали ,но вече не си мълча ..............не че има особен ефект......но поне по-рядко ме вбесяват  

Стефи, ние го минахме вече този период. В момента свеки вижда детето веднъж в месеца, поради нежеланието й да се съобрази с моите виждания за отглеждането.
Моята "скъпа" в прав текст ми каза че не съм добра майка, че нарочно съм си спряла кърмата /за протокола кърмата ми спря изведнъж от стрес, след като малкия се задави и половин час не можеше да си поеме въздух/, че неискам да давам калций от ампули и че с това съзнателно си вредя на детето, че неисках да му давам фризопеп без причина, че по интернет деца не се гледат и т.н. Много неща мога да изпиша но не в това е въпроса. Даваше въпросните ампули, както и разни лекарства зад гърба ми и след като разбрах си понесе последствията. Отстоявай позицията си, дано не стигате до нашето положение.
За сравнение майка ми колкото и да не е съгласна с някои мои методи се съобразява.

Цвети, за съжаление няма да се съглася с теб- това дете е МОЕ и аз решавам какво ще яде, не някой друг

Разбира се, аз не съм казала обратното, съгласна съм. Това, което ти описваш за твоята свекърва, аз не мога да кажа за моята. Ние сме в хубави, топли отношения, никога няма да ми каже, че не съм добра майка, няма и да си го помисли, за нея мога само добро да говоря, защото само добро съм видяла. Обяснявам и отстоявам вижданията как ще се храни детето, но не мога да я спра да го вижда, заради лъжичката захар, която му слага в закуската - няколко пъти в месеца, когато закусва при нея. Няма да позволя да я тъпче ежедневно с вафли и бонбони и за целта ще ми се налага сигурно многократно настоятелно да обяснявам и изисквам, но знам, че няма да прекрачи границите и ще се съобрази - дори да има друго мнение.  Но вие говорите за съвсем други отношение, нашите не са такива, че да стигам до подобни крайни мерки.
Свекърва ми, например беше много стриктна в изпълняване изискванията ми при захранване на детето - не ги разбираше изобщо, постоянно ми даваше примери нейните деца на колко месеца какво ядяли, но никога не си позволи да даде храна, която  не е въведена. Детето е мое, не нейно, но то е част и от нея и нейния живот - не заради кръвната връзка, а заради обичта и грижите, с които я дарява. Затова си затварям очите за лъжичката захар и се примирявам с досадата да обяснявам за кой ли път какво държа да не се прави (мине не мине време и подпитва дали вече може еди си какво ), защото я обичам.

Аз за себе си съм взела като правилно решение целта ми да не е Симона никога да не опита вафла, сладолед, шоколад (дори и аз де не ги дам, дори и свекърва ми да не ги даде или който и да е друг роднина - все отнякъде и някого ще бъдат дадени на по-късен етап - било на детски рожден ден или било в градината - ето случая на Лидия с крушата,например), а да не са ежедневна част от менюто й.

ооо, добрите, стари свекита бисерите не секват. може да си направим темичка за изцепки.

майки, да ви питам. през седмицата децата ядат в ясли, на кухня и т.н. в събота и неделя кво ги храните? за обяд и вечеря. по две манджи ли готвите? то само на печката трябва да се седи. чудя се кво да измислям вече

Ман, събота и неделя готвя по две манджи, Рая не пие мляко и нямам избор(за вечерята говоря в случая) Не седя на печката цял ден става бързо, количеството ми е за едно ядене

за всички, които се интересуваха, бебето на Фреш се казва Мартин

Аз винаги съм готвила за през уикенда за Тони и най вече спанак с ориз, понякога спанак с кус кус и добавям пиле или риба. Например за единият ден на обяд яде спанак с ориз и пиле, на другият с риба. Готвя едно ястие за целият уикенд, но за вечеря и аз се чудя, какво при това доста често. Случвало се е да дам пак спанака но с жълтък, кисело мляко и сухар. Втората вечер е вече голямо умуване и според зависи, пак нещо бързо, като гювече.Ехххх хубави времена бяха ...

Чеф, Мини, Цвети има и по тежки случаи, като моята майка на бащата на детето ми/свеки. Тя винаги е на различно от моето мнение, ревнува ме и лъже нон стоп. Излиза на разходка и винаги набутва нещо сладко на Антона. Това забелязвам по устните на детенце, а дали го забелязвам защото тя не довижда и не го е забърсала старателно или нарочно го оставя така за да разбера, това не съм си поставяба за цел да разбера. На въпроса ми какво е ял, отговора е купих си едно малко шоколадче и му дадох, защото искаше, но той яде съвсем малко. Кво да ви кажа, няма да си дам детето при нея и толкоз. Отделно ние се скарахме с нея на 5-ият ден от раждането на Антоан, та се изяснихме кой какво мисли и че в момента всичко е един фарс. Мисля настройват и синчето си, но както и да е. Важното е, че никога не се съобразява с това което й кажа, напротив опитва да се налага, макар и веднъж месечно. Веднъж е не защото не й го давам, а зощото не й се занимава...  

Ман, и аз готвя събота и неделя по две манджи. Абе стоенето на печката айде да не е по-цял ден, ама досада си е - не че чак толкова ми тежи, но мога да направя разлика, като отидем уикендите на вилата и свекърва ми поема задачите с готвенето - много по приятно е да имаш повечко време за самото детенце, а не за грижите по него. От по другата седмица сме записани в кухня, първо ще я пробвам и ако се хареса, мисля да се запиша за 5дни + съботата, поне единият ден да не се занимавам с готвене.

Аз също никога не бих си позволила да дам на нечие дете нещо, без съгласието на родителя. Когато се е случвало Симона да яде нещо и друго дете да прояви интерес - винаги питам родителя дали да му дам.
Случвало ми се е на два пъти (единият даже днес) за секундите, в които я изтърва от поглед - непознати хора да й натикат нещо в ръката. Единият път бяхме с Джази пред НДК, такова хубаво време, аз се радвам на близнаците, Симона тича на около и в един момент се връща с две соленки, дадени й от баба на съседната пейка. Днес в кварталната градинка тръгва да гони гълъбите, докато говоря с баща й и се връща с парче препечен хляб - направих възпитана забележка, че е трябвало да ме попитата, и естествено, взех хляба - жената се обиди.

като стана въпрос за зъби - вие успявате ли да измиете добре зъбките на детето? Аз мия всеки ден старателно, детето се радва, и тя участва, знае къде стои "чечи" (четчицата) и изобщо аз щастлива как добре се възприема полезния навик. Първо и давам тя да поиграе, после аз ги измивам.
преди известно време в градинката на ясна слънчева светлина я заглеждам по-внимателно в устата и виждам колко са й жълти и покрити с плака зъбите ниско при венците - въпреки, че мием старателно! Започнах още по-старателно, но без ефект. Явно не мога да постигна необходимите натиск и посока на изчеткване ли, наистина не е като да миеш собствените си зъби, и аз не знам. Пробвах да увия парче хавлие плат около палеца си, така ми беше по-лесно да контролирам движенията си и имаше ефект - зъбките светнаха. След седмица с "чечи" - пак жълти. пробвах с ел. четка - измиват се много добре. Не знам обаче дали е уместно да ползваме ел. четка...

На Тони съм забелязала да пожълтяват зъбките, когато е болен и пие сиропи. Иначе с четката не съм забелязала да жълтеят. На други деца съм виждала и майките казват, че старателно ги мият, но факт е че са жълти зъбките.
Незнам наистина дали с ел.четка е удачен вариант за толкова малко дете.

Аз също съм далеч от мисълта да се стига до крайности, ние също сме в добри отношения и за мен е недопустимо да са други, така съм възпитана. Не разбирам отношения от типа - аз не си говоря със свекървата, например, не искам да ги ивждам и т.н. Тя не е участвала в гледането на детето ми, нито в захранване и други важни моменти, така че не се е бъркала, но незнам от къде тази фикс идея да се тъпчат децата с безполезни захарни неща. Така прави и с племенниците, междудругото. От както стана на 2 г. на Деси й се дава детско шоколадче милкинс, яде мед, както и домашно приготвен кекс и друг сладкиш, бисквити също, но не им е голям фен, яде достатъчно плодове. Така че не мисля, че детето ми се лишава от захар под една или друга форма.
Абе темата е безкрайна, но решение има и то в никакъв случай не трябва да се изпада в крайности, защото на мен лично ми звучат малко елементарно и модерно в днешно време и едва ли не се заявява с гордост, че мразиш свкърите и не си говориш тях. Глупаво е, те са баба и дядо и детето има нужда да контактува и с различни по характер и възгледи от мама и тати хора. По този начин може да се провери и до колко съм успяла с възпитанието на детето си. Аз искам тя сама да разбере кое е добро и кое не за нея, в ранна детска възраст това става с изгражаден на правилните навици, след това вече е въпрос на харакетр и самосъзнание.
Уф олях се.

Събота и неделя, както и през седмицата готвя на Деси, защото тя вечеря супа, просто си я търси, готвя за 2 яденета супа, а събота и неделя готвя по две манджи. И аз като пердето гледам единия ден да е рибка. Например миналата събота яде агнешко с ориз за вечеря рибена супа, в неделя яде тележко със зелен боб и картофи и пак рибена супа за вечеря.

Ами и аз не знам защо, но факт е, че масово бабите искат да гледат как детето хапва често и по множко, и трябва да му се предлага всичко. Като си спомня баба ми как се радваше на закуска като ни направи палачинки и ние с брат ми се състезавахме кой ще изяде повече, до по 10-15 сме стигали, ужас...и все казваше "хм, дете без коремче какво е"

имам питане за варицелата - може ли човек, който я е изкарал и има имунитет, да е само носител и така да зарази друг или само болният заразява?

само пряк контакт с болния

Ох, какво да ви кажа за мойта свекърва. Ели за момента не съм и я оставяла и не мисля да и я оствям поне не на нейн терен, така че яденето на малката си е под мой контрол. Но това което ме дразни е как се отнася към сина си. Никола е с наднормено тегло и на мен постоянно (като ме хване насаме) ми се говори, че той трябва да отслабне защото ще се разболее и т.н. и в същото време като отидем на гости или пък тя ни дойде на гости и го тъпче като за световно, сакън да не остане гладен - е кажете ми на това какво му се вика. Заради това нейно поведение съм решила Ели само в краен случай да бъде оставена при нея. Не че и майка ми и баща ми изпълняват всички мои заръки, ама поне няма такова лицемерие. Да не говорим, че я наблюдавах като ни беше на гости как търчеше да размахва играчки пред краката на Ели, че да не се спънела и да падне, ами като иде на ясла и 20 деца разхвърлят да не би някой да ходи да разчиства да не се спънат. Ами ей такива работи иначе принципно се разбирам с нея, но напоследък нещо съм и насъбрала...

А за готвенето, добре че Ели яде мляко за вечеря, защото не е на кухня и ако не всеки то през ден готвя и то долу горе едно и също се получава, но на моменти купувам и готови пюрета, че да и разнообразявам от моите комбинации картофи с пиле и без пиле... Другите манджи са: картофи с ориз, ориз с тиквички, картофи със сирене, риба също давам...

А за готвенето, добре че Ели яде мляко за вечеря, защото не е на кухня и ако не всеки то през ден готвя и то долу горе едно и също се получава, но на моменти купувам и готови пюрета, че да и разнообразявам от моите комбинации картофи с пиле и без пиле... Другите манджи са: картофи с ориз, ориз с тиквички, картофи със сирене, риба също давам...

Е, извинявай, но това не мога да го разбера. Не мога да проумея защо майки, които са си вкъщи не готвят на децата си. Готовото пюре нито е по-качествено, нито е по-евтино, поне според мен.
Примерно карфиол, броколи, червена леща, зелен фасул, грах,  се готвят за същото време като картофи с пиле или без. Пък и по-малко дори. Примерно бих дала макарони със сиране , кашкавал и масло за следобена закуска. За обед пък какво сложно има да кажем в един миш-маш /съобразен с възрастта към годинка/? А защо само пиле?