И мен ме засърбяха ръцете...Та да си кажа.
За чакането, аз в началото се нервих много. После хванах цаката, но пак съм чакала с часове. Преди месец някъде, беше събота, имаше хора чак по стълбите, 50% бяха дошли с мъжете си. Е, аз това не мога да го проумея, освен ако не се изисква наистина присъствието им. На влизане в чакалнята ми стана лошо и ми прималя. Да казавам ли колко от присъстващите мъже станаха да ми направи място да седна?!
Та за оргазнизацията идеше реч. Че не е като хората, не е, ама айде и ние малко да се съобразяваме. Защото е имало поне десет случая, на които съм присъствала как пред кабинета се разиграват сцени от женския пазар, заради това кой е на ред.
За персонала, мога да кажа само хубави думи. Познавам ги почти всички поимено и много пъти са ми помагали за неща, които не им влизат в задълженията. Конкретно за Светла, която се спомена, мисля, че е голям шемет в добрия смисъл на думата. Незнам какво се изисква за благоволението на персонала, не съм се замисляла. Аз съм много контактна, винаги поздравявам и съм захилена.
За Владимиров лоша дума също не мога да кажа. Никога не ми е парирал въпросите, винаги ми е отделял много време за всички глупости.За мен е нормално някои да не го харесват, заради професионални пропуски и грешки, но заради това, а не заради това, че е еди какъв си характер човек.

С Владимиров не е много лесно да се общува но това си е натура.Аз обаче оценявам това,че е професионалист и усилията,работата му извират от сърцето му.Независимо от това , че сме много ,че не помни името ми и т.н винаги съм усещала искренната му загриженост.За мен това е много важно,както е казал Горки"всяка работа, която се върши с любов се превръща в творчество".Колкото до всички други в клиниката-всеки си върши работата и това е достатъчно,при наличието на такъв деликатен проблем ,трябва да си от умерен до сдържан като поведение,нямам нужда нито от фалшива любезност нито от грубо отношение/мисля ,че го постигат/.Колкото до организацията да чака се много но има клиники където не се чака толкова много........

И аз чета, чета и не се сдържах. Това за мъжете в чакалнята и мене винаги ми е правило лошо впечатление. Има мъже, които се усещат и не заемат места. Но има и такива, които най-спокойно си четат вестници и списания и изобщо не им идва на ума, че някоя жена, която е в процедура и съвсем не се чувства комфортно да седи права, може да иска да седне. Относно персонала: на мен в началото ми се струваха дръпнати, но в момента в който започнах процедура и всички като че ли започнаха да се държат все едно че вече ме познават. Не съм имала пререкания с никой, но понякога просто им личи че са доста претоварени с работа. Доктора макар и да не говори много - просто се усеща, че абсолютно знае какво прави. Аз лично обичам на всеки етап да знам какво се случва и защо се прави, но уви наистина при този поток от хора няма как на всеки подробно да му бъд еобяснена всяка стъпка. Освен ако не попита за конкретни неща. Не съм посещавала други клиники, но оценката ми като цяло е много добра и за доктора и за персонала - идеални хора няма никъде.

Здравейте момичета,
рядко пиша във форума, малко съм от пасивните участници.
В последно време дори и не влизам - причината за по-малко от четири месеца направих две процедури ИКСи при любимият ми доктор Владимиров. за съжаление неуспешни.
По време на процедурите  и подготовката сумарно съм изкарала стотици часове в чакалнята. Много неща са ми направили впечатление, но съм доволна, че съм в неговата чакалня, че ще вляза при него, ще говорим, ще се усмихне накрая на вратата и ще ми пожелае приятен път до Бургас / защото съм от там и не знам как но го е запомнил/. Това че не ми помни името, не ми се отразява, важното е , че като види папката и я разгърне - тя започва да му говори.
За мъжете в чакалнята, въпрос на възпитание и досетливост. Всеки път като съм в София съм със съпруга ми, но той стои долу в колата или на близкото кафе, с мен вътре в чакалнята е чакал само за първоначалния ни преглед преди 2 години. Сега в чакалнята стои когато съм на пункция и чака да изляза и да ме прехвърят в другата стая. Дори на трансфер - знае че се лежи час и слиза долу, като мине времето се качва.
За персонала - страхотни хора и професионалисти. Не искам да ме познават и да ми се усмихват всеки път. Искам да ми обърнат нужното внимание, каквото не знам да ги питам.
Не мога да ви разбера момичета, може и аз да съм нещо крива, но темата е за ин-витро при Владимиров, не какъв е реда, как си чакал, Светла дали се е усмихнала и т.н.
Важното за мене е ,че съм избрала тази клиника и знам че те ще ми помогнат да сбъдна моята мечта, да стана майка.
В навечерието на хубави празници сме, забравете лошото, усмихнете се и помнете, че на Коледа стават чудеса. Дано и моето  и Вашето коледно чудо настъпи скоро / естествено и с помощта на д-р Владимиров/
Весели празници и приемете написаното най-чистосърдечно, не искам да обидя никого и няма да се разсърдя на никой за изказано различно от моето мнение.
Приятен ден
Мира

Не издържах и аз  Вече не са 50, а 80%.Тази седмица всеки ден бях там и забелязах че не само дремат на столчета,но и за преглед влизат по двойки(май асестират на доктора)Даже ми беше неудобно да влизам сама,почуствахсе като сираче.Друг път ще взема на заем някой от тълпата в чакалнята,че моя едвам го замъкнах на пункция :lol:малшанс да се пльосне просто така там.

За мъжете в чакалнята - подкрепям с две ръце изказаните мнения! Ето, това е нещо, което определено зависи от нас и мисля, че може да бъде променено 

За д-р Владимиров и клиниката като цяло - вече казах, че си давам сметка, че при мен станаха твърде много инциденти, което вероятно е някакъв малшанс, НО няма как да не повлияе мнението ми. Отидох в тази клиника заради положителните мнения, които прочетох тук, но личните ми преживелици там неизбежно промениха вижданията ми по въпроса. С риск да бъда разкъсана на парченца ще кажа само, че за мен не е нормално докторът да ми връчва бележката за стимулация в коридора и дори да няма време (3 дни подред) да отговори на въпросите ми по отношение на качеството на яйчниковия ми резерв - съгласете се, че нито му е мястото да се питаме пред всички, нито темата е маловажна. Разбирам абсолютно всичко, не роптая за чакането по принцип (може да се види от предишния ми пост, че коментарът беше за ИЗЛИШНОТО чакане) - но не ми харесва, когато не получавам информация за себе си и провежданото ми лечение.
Моля да ме разберете правилно, не желая да се карам с когото и да било, просто споделям мнение, което е различно от това на болшинството, но пък е базирано на случки, които лично съм преживяла. Пожелавам никой никога да не излезе разочарован от този център и всички, които го посещават, да се върнат там, за да почерпят и да оставят снимки на бебетата си!
Поздрави и късмет!

За мен си остана загадка, защо когато след прегледите при предишният ми лекар, така както нямаше никакъв проблем за забременяване в началото, аз всеки път излизах разстроена и ронех сълзи, а при д-р Владимиров, вече се изясниха нещата и положението беше доста сериозно, всеки път ми беше леко на душата като изляза от преглед, без да са ми давали кой-знае каква надежда. Ако не беше човешкото отношение на д-р Владимиров и персоналът в болницата, не знам как щях да издържа да направя 5 опита инвитро, пътувайки по време на стимулациите през вечер - Варна-София.
Много добре разбирам какво означава да чакаш с нетърпение началото на следващата процедура, затова на всички пожелавам бързо да мине времето до първите положителни тестове и много късмет!

За мъжете в чакалнята - подкрепям с две ръце изказаните мнения! Ето, това е нещо, което определено зависи от нас и мисля, че може да бъде променено 

Напълно съм съгласна!

затова, на повечето места е въведена такава организация - пациенти в стимулация се преглеждат в едни часове, а пациенти за първичен преглед и други процедури - в друг часови диапазон, като те имат записани предварително часове.

ти си чакала сигурно няколко месеца за първичния си преглед, нали? е, ако след него докторът каже - искам те на 2-ри ден от МЦ за УЗ, на 10-ти ден от МЦ за хидротубация и т.н. - какви часове ще записваш, след като часовете са заети отдавна? отиваш и чакаш на място.

това е естеството на работата, неизбежно е и не е въпрос на организация.
[/quote]
Джем, аз уважавам твоето мнение, но все пак мисля, че всичко е въпрос на ДОБРА организация. Тези 10-тина чакащи момичета можеха да идват през 15 минути (колкото трае едно наблюдение на стимулация). Гарантирам ти, че по този начин повече от 3 нямаше да има в коридора. Друг е въпросът, че на нас като ни кажат час 15, ние отиваме в 14 за всеки случай или пък закъсняваме и все с мисълта, че ще ни прегледат! И какво значи "Ела между 10 и 12". За мен това са 2 работни часа, през който ще работя, за да мога да си платя прегледа примерно! Тук става въпрос и за доста по-дълго чакане. В случая не приемам отговори от рода ...ами има клиники в които не се чака...Аз имам право на избор на лекар, избрала съм този и ще чакам, но и ще се опитам да променя нещо ако мога, дори и само с изказването си тук. Все пак всеки дълъг път започва с първата крачка

съгласна съм ,че се получава   така ,че нашето време не е  ценно - ние  сме длъжни да стоим и да чакаме .
Аз така или иначе съм от провинцията и жертвам един работен ден за преглед  ,така че си чакам .Колко пъти ми се  е случвало да ставам в 4 ,за да хвана първия автобус-не може мъжът ми да ме кара-това остана -и той да отсъства от работа и  доникъде няма да я  докараме  с парите  и разходите -  и съм се прибирала посред нощ в 1 часа ,хващайки последния влак от София -изтощена  не ,ами капанала съм отивала на другия ден на работа и  през ден пак така на път.Нямам избор.

И колко пъти само за един преглед  ,и за да   ми каже   д-ра  -я  ела утре по добре - а  на следващия  да пита  -ама аз  кога те  гледах за последно -защото не е  отбелязал че  предния ден съм била там.
Да -чуствам се ощетена ,но въпреки всичко с по горен пост показах ,че разбирам пък колко натоварен е д-ра/защото чакат още и още  запреглед и всички искаме ТОЙ да ни прегледа /   и  положението е такова-никой насила не ни вика там.

Някой знае ли кога д-р Викентиева ходи в клиниката? Дали е на повикване - т.е ако има пациент или си има график в определени дни.

Има си график. Понеделник и четвъртък мисля, че е там, но най-добре звънни да попиташ в клиниката.

Има си график. Понеделник и четвъртък мисля, че е там, но най-добре звънни да попиташ в клиниката.

Току-що го направих и този път явно попаднах на "отзивчивата" секретарка, защото ми обясни спокойно всичко относно графика на Викентиева.

Аз не посещавам клиниката от дълго време,но все имам някакви наблюдения и впечатления.Нормално е не на всеки да бъдат оправдани очакванията за доктора,за организация,персонал и всичко останало.Затова не бих критикувала розочаровалите се, вероятно си имат основателни причини,определено не всичко е така както на нас като пациенти, ни се иска да бъде.Аз лично за себе си знам ,че съм избрала да посещавам клиниката на д-р Владимиров доброволно,подхождам с доверие и надежда,че ще ни помогне в борбата за дете, и ако се разочаровам крайно, пак доброволно ще се насоча към друга.Наясно съм,че щом съм избрала харесва ми или не ще се съобразявам с тяхната организацията и ще си чакам,но не съм съгласна с това.

Не издържах и аз  Вече не са 50, а 80%.Тази седмица всеки ден бях там и забелязах че не само дремат на столчета,но и за преглед влизат по двойки(май асестират на доктора)Даже ми беше неудобно да влизам сама,почуствахсе като сираче.Друг път ще взема на заем някой от тълпата в чакалнята,че моя едвам го замъкнах на пункция :lol:малшанс да се пльосне просто така там.

Не подкрепям естествено мъжете да стоят по столовете,които знаем, не са чак толкова много и да си четат вестници,докато жени в процедура стоят прави.Надявам се да не бъда погрещно разбрана.Но и не мисля ,че някой се е "пльоснал просто така там",щото си няма друга работа.Поне при нас,след първич.преглед и втория път когато бях с мъжа ми там, и влезе с мен,имаше какво да чуе и за себе си.Ние сме с мъжки фактор.Когато февруари започнем Икси, не възнамерява  да идва с мен и да  "асистира на доктора" .Нека да не се изказваме така крайно и да не очакваме ,че всички трябва да постъпваме еднакво.Борбата е всеобща и мъжа не е само донор на сперма ,така че това дали ще влезеш сам или с половинката също е право на личен избор ,на който всяка от нас има право,другото е въпрос на самопреценка.Не можем да сме сигурни дали тези 50% не са там, защото това е от голямо значение за техните жени,дори и само за емоционална подкрепа.
Успех на всички!

Не смятам, че мъжа ми като не идва с мен в клиниката не ме подкрепя емоционално!!! Не е необходимо да се държим за ръце в чакалнята , за да се подкрепяме емоционално, нали? За какво да идва, за да се бута само с десетките жени там....
И ние имахме и мъжки фактор и просто Владимиров ми каза на мен какво триабва да се направи. В крайна сметка Владимиров е гинеколог, а не андролог!
Колкото до седененто на мъжете, докато има прави жени - без коментар - въпрос на елементарна култура, но обещавам, че следващия път определено ще вдигна някой от "кавалерите" и то пред всички!!!
Колкото до организацията - мисля, че правят каквото могат - аз лично съм доволна, като обективно отчитам, че са много претоварени!
А за самия Владимиров - много добър, аз лично спрях да го питам вече каквото и да е - просто му се доверявам.
 

Колкото до седененто на мъжете, докато има прави жени - без коментар - въпрос на елементарна култура, но обещавам, че следващия път определено ще вдигна някой от "кавалерите" и то пред всички!!!
 
 

И на мен колко пъти ми е минавало това през ума...

Включвам се в темата, защото това със седенето на мъжете по столовете ми е болния въпрос! Не стига, че в трамвая редовно го правят, докато до тях стоят майки с малки деца и бременни жени (обикновено ставам аз или някоя друга жена), но и в клиниката, където обикновено се чака дълги часове и жените са в процедура или с други здравословни проблеми, наистина не го проумявам! А до тях седят половинките им, ами не се ли замислят, че следващия път точно те може да подпират стените и да пристъпват от крак на крак. И как пък нито веднъж някое от тия момичета не побутна мъжа си - ей, я стани малко, виж колко жени стоят прави. Напротив - при едно от посещенията ми се запътих към единствения свободен стол. Момичето, което седеше на съседния ми каза - извинявайте, ама мястото е заето. А, викам си, сигурно някое момиче е отишло да тоалетна. Нищо подобно, след малко се появи един "господин" и най-безцеремонно се пльосна на стола, а после заби нос в списанието, за да не се налага да се оглежда за правостоящи! Какво повече да говорим...

Запознах се с "русото чудо". Е големи усилия прави това момиче да е любезно и успява от време на време!!! Но оттегчението, досадата и пренебрежението се четат по лицето и въпреки всичко. Аз мисля, че когато работиш с хора с емоционални проблеми (а ние повечето сме такива) трябва да имаш душа и сърце за болката им (т.е да я разбираш). Трябва да си позитивно настроен и да си в състояние, вместо да прибавиш една негативна емоция към купа от такива, да умееш искрено да се усмихнеш и да помогнеш. Аз не отивам в клиниката за да си изливат напрежението от многото работа върху мен. Ами я си представете, че всяка от нас си излее напрежението върху тях. Някой по горе беше писал нещо за фалшивата любезност - да нямам нужда от нея, имам нужда от искрена загриженост. Аз си поверявам живота, здравето и мечтите в ръцете на този екип и очаквам те да се погрижат с желание за тях, а не да бъдат фалшиво любезни. Обратното означава, че не са за тази работа.
Желая здраве на всички тук и повече сбъднати мечти.
PS. Независимо какви и колко маски носим, всеки от нас се нуждае и чака простички неща като внимание, уважение, доверие, разбиране. А те могат да са скрити в неща, които понякога ни изглеждат незначителни.

момичета знаете ли каква е цената на трансфер на замразени ембриони при нашия док

мъжа не е само донор на сперма ,така че това дали ще влезеш сам или с половинката също е право на личен избор ,на който всяка от нас има право,другото е въпрос на самопреценка.Не можем да сме сигурни дали тези 50% не са там, защото това е от голямо значение за техните жени,дори и само за емоционална подкрепа.

Не смятам че във всичките ми петте и половина опита мъжа ми бил само донор и не смятам че подкрепата му се изразява в лежане на стола пред гинекологичен кабинет,виж в родилната зала,ако рече Господ,бих искала да е с мен.Успех на ВСИЧКИ в процедури

Здравейте!
Какво да ви кажа - от три години посещавам клиниката. По време на стимулациите почти имам чувството, че живея там. Ходя сутрин за едните ижекции, по обяд за другите и през два дни ми вземат кръв и минавам на преглед. Имам поглед върху ситуацията от доста време, както казах. Пребивавала съм с часове във въпросната чакалня. Наистина понягога сме много, някои са с мъжете си. Аз винаги съм сама - съпругът ми е много зает. Не смятам, че като не е с мен пред кабинетите не ме подкрепя и не сме заедно в дългата борба. Напротив.
За клиниката - обслужването, отношението и качеството на работата на всички е много професионално. Никога не съм се почувствала пренебрегната или нещо подобно. За Доктора - без думи. Най - добрия.