Дентална фобия или панически страх от зъбари.
Всички си спомняме в онези соц. години, когато ни викаха през часовете за преглед и правене на зъби. Баш от това време си я имам въпросната фобия.
И така от 15 години си търпя болките.
Преди 5 месеца се престраших и си направих два зъба. Първото ми посещение беше с упойка и го изтърпях без проблеми. При второто никой не ме пита искам ли, не искам ли упойка и естествено изпаднах в истерия. То не беше треперене, то не беше прималяване, рев, хълцане,.....срам
Не потретих.
Днес имам час при нова зъболекарка и познайте как се чувствам от сутринта.
Една топка ми е заседнала в гърлото, една в корема и .....ми се плаче две не виждам...

Хей зай, а по-спокойно.
Отиваш, обясняваш си фобията, искаш си упойка и всичко минава леко.
Сато отидеш 1-2 пъти и видиш ,че не е страшно, фобията ще изчезне.
Не е приятно, ама нямам начин.
Усмихни се!

Ами Ине и аз такъв сценарий имам, ама няма кой да ме слуша.
Гледат ме ...и смятат, че е лигавщина.
А да не говорим, че има зъбари, които развиват теории, че упойка не винаги можело да се сложи..... Трябвало да се види степента на болката. Може и така да е....незнам, ама мен този вариант не ме устройва

zayak3, страх от зъболекари имат по-голямата част от хората, но някои имат наистина ужасяващ, панически страх и аз бях един от тях. Преодолях го с времето, благодарение на факта, че открих търпелив и спокоен стоматолог, който прояви разбиране и подходи с голямо внимание. И разбира се, благодарение на упойките, каквито дотогава никой не ми беше предлагал. Имахме да правим доста неща, първите посещения бяха стресиращи, но с всяко следващо се отпуснах.
Смених въпросният стоматолог, тъй като смених и местоживеенето, сега съм при друг, но факт е, че отидох за първи път при новият лекар спокойна. Ходя съвсем редовно на профилактично прегледи.
Стоматологията е толкова напреднала, има варианти за обезболяване и не е нужно да се мъчиш на стола. Ако някой се отнесе с насмешка и подцени страха ти - просто не ходи при него.
Трябва да преодолееш този страх, защото с неходене нещата се влошават.

zayak3 днес посещението при зъболекър не може да се сръвни с онези соц. год. за щастие!
Първо че има голямо разнообразие на зъболекъри и второ , че ако си готопва да платиш упойка нямат нищо против да ти я сложат 
Много от зъболекърите са готови да успокоят пациента като им обесняват какво точно ще работи по въпросния зъб, което донякъде помага и човек се пристрашава.Но ако зъболекъря е някоя изнереевена пенсионерка тя допълнително напряга обсановката.

Мерси за куража момичета!
Отивам да се запознаем с новата зъболекарка.
После ще пиша.

хайде нищо страшно няма има само въображение 
хайде и пиши после колко си доволна 

И аз изпитвам паническии страх от зъболекари също. До такава степен, че само при миризмата на стоматологичен кабинет ме побиват тръпки. В никакъв случай не съм пъзла, за много неща съм мъжко момиче и дори не се оплаквам никога, когато нещо ме боли нещо и т.н. - правя сравнение с останалите ми приятели и колеги. Може и да е от липса на опит дълги години - нямах до скоро нито една пломба, но миналата година вече се наложи - първа пломба на 35 г. Е, добре, че ми е позната стоматоложката, но така се изложих, не мога да отворя устата, не й давам да бръкне - голяма жена. Тя каза, че не е виждала такова нещо досега. Е честно на секцио с спинална упойка в пълно съзнание не съм се чувствала така както от вида на тая машинка на зъбара, честно! Предполагам, че при мен е някаква страхова невроза, защото в 5 клас една стоматоложка ми извади здрав вместо млечен зъб без упойка, е такава болка не съм изпитвала досега. После нямах глас от викане имах чувството че ще ми извади главата през зъба. Явно от тогава имам неописуем страх. Пломба с пълна упойка ще й кажа следващия път

Хихихи, и аз искам такааа.Пълна упойка и като изляза от нея-всички зъби да са готви.Имам сто и осемдесе кариеса , а от две години взех и да помъдрявам-че и то двойно. И сега ме е страх ако се наложи да си вадя мъдреците, че са ми разказвали такива страхотии.
Но , момичета, наистина трябва да си търсите внимателни зъбари. Тези , които не вярват и подценяват фобията ви, ги забикаляйте.Аз се вкочанявам направо от ужас.И без упойка никой не може да ми бръкне в устата.Никой!Да не говорим че и с упойка трябва време да ме убедят, че е подействала.Добре че ми е млад зъболекаря и много внимателен.И всеки път ми обещава че е хванала вече упойката

И мен ме е страх, обаче проблемът по-скоро е друг. Аз пък не давам да ми бръкнат в устата, защото започва да ми се повдига и повръщам Абсолютно невъзможно става да се работи!!!
За последно ходих на зъболекар преди 4 години. Първо ми направиха 2 зъбчета и след една година реших да отида на профилактичен преглед. Зъболекарката ме помнеше и освен това почти подскочи от радост, че нямам зъб за правене
В моя случай мисля, че и упойка няма да свърши работа, освен пълна, разбира се
Много е неприятно, неудобно и притеснително!

И аз изпитвам паническии страх от зъболекари също. До такава степен, че само при миризмата на стоматологичен кабинет ме побиват тръпки. В никакъв случай не съм пъзла, за много неща съм мъжко момиче и дори не се оплаквам никога, когато нещо ме боли нещо и т.н. - правя сравнение с останалите ми приятели и колеги.

Абсолютно, паническия страх от зъболекари е наистина проблем, а не треперене и глезене за щяло и не щяло. При мен се изрзяваше с много силно сърцебиене и прималяване, и абсолютно вцепеняване. Като си сменях стоматолога, първия път, сядайки на стола, като ме попита дали ме е страх, му казах, че предпочитам сега веднага пак да отида и родя (нормално, без упойка), отколкото да бъда при него и изобщо, ама изобщо не се шегувах.
Това е както някои имат панически страх да им вземат кръв.

Здравейте на всички тук. Случайно попаднах на темата. Аз лично нямам фобия от зъболекари, но познавам зъболекар, който работи с хипноза и при когото пациентите ходят без страх след първото посещение. Запознах се с него докато се обучавах в хипноза. Той ни чете лекции за хипнозата в медицината. Член е на българската асоциация по хипноза и практикува в София. Препоръчвам ви да пробвате при него. Името му е д-р Георги Милошев. За съжаление нямам никакви координати, но можете да пишете на председателя на асоцияцията (tzanov_kalin@abv.bg), който да ви свърже с него.

и аз да се запиша в тази група.мога да припадна пред кабинета само докато чакам.не съм глезла, преминала съм през далеч по силни болки, но със зъболекарите не мога да се разбера.Та, както е казала и Цветенце - решението е да се намери търпелив зъболекар.Поне така разреших проблема аз.Бях в 8 месец бременна,когато ми се наложи отново посещение.изпотих се на стола, треперех цялата.наложи се да отворят прозореца да глътна чист въздух.срам.още не беше почнала даже да работи.
Заек напълно те разбирам.Дано да попаднеш на човек и специалист.

Ей момичета  благодаря Ви, мислех, че съм единствената. Друго си е да знаея, че има и други на моята планета
Понеже още не съм се дипломирала, все си мисля, че ще взема да напиша дипломна по темата.
Относно паническите пристъпи, tzvetenze за всеки те могат да се изразяват в различни симптоми. По дефиниция са следните :

Усещанията, които парализират страдащите от паническо разстройство са:

       Затруднения при дишане
       Прескачане на сърцето или учестен пулс
       Усещане на определени части от тялото си като гума и желе
       Пристъп на изпотяване
       Задушаване или задавяне, усещане за засядане в гърлото.
       Изтръпване или вцепеняване на определени части от тялото
       Усещане, че заобикалящата среда е странна, нереална, замъглена и отдалечена
       Изключване на ситуации и места, които предизвикват страха
На мен ми се е случвало следното: при силен стрес започват да ми изтръпват краката, ръцете и устата. Последните пъти това се случи в клиниката, където правя процедурите си. И припаданах. Добре, че мъж ми беше в кабинета, а и Владимиров реагира страшно бързо. Страшно съм емоционална и не самото събитие провокира всичко това, а мисълта за него, сценария , който разигравам в главата си.
Осъзнавам, че има ситуации, в които не мога да контролирам това и това ме побърква.
За глезенето, не смятам , че съм от най - коравите жени, но знам къде ми е прага на чисто физическата болка. Ми не е много нисък
Но пустото му бъркане в устата......
Eterna относно хипнозата, подлагала съм се на такава за спиране на цигарите - безуспешно.Не мисля, че съм от хората, които са хипнобилни. Виж относно автохипнозата мога много да говоря, но са малко лекарите, на които мога да кажа: "чакай сега 5 минути да подишам и да се вкарам във филм"
Та по същество за вчерашното ми посещение. Умишлено отидох по-рано, за да се запозная с обстановката, да послушам малко машинките
Зъболекраката се оказа изключително сладка мацка, доста младичка, сладурка.
Излуша ми цялата плеяда, беше изключително мила и емпатична към преживяванията ми.
Направихме план за действие и от другата седмица съм "в джаза"
И ще разказвам.
Първата крачка е направена.

Та по същество за вчерашното ми посещение. Умишлено отидох по-рано, за да се запозная с обстановката, да послушам малко машинките

 
и аз съм го правила веднъж, така и не бях стигнала до запознанството ми с заболекаря

Така, така.... Влизам да се похваля. Сега се връщам от зъбар и вече си имам две ремонтирани зъбчета.
Много съм доволна и щастлива. Не ме боля въобще. Сложиха ми упойка. Самото слагане хич не ме притесни, ама това е защото си имам тренинг с иглите от процедурите. След упойката не усетих нищичко.
Вече с ръка на сърцето мога да кажа, че и аз си имам зъболекар. И много държа да отбележа, че ако тази жена не се държеше през цялото време толкова мило, успокоително, сигурно щях в даден момент да се паникьосам.
Вече ми предстоят по-леки процедури, но най-важното е, че изпитвам огромно удоволствие от това, че се погрижих за зъбите си

Поздравления! Ти си най-бързо преодолялата своята дентална фобия! Радвам се за теб!!!

 Бързо...не съвсем - повече от 10 години не бях стъпвала на зъбоелар

Бързо...не съвсем - повече от 10 години не бях стъпвала на зъбоелар

аз пък от 5, но и това е доста...... Браво на теб, че успя да превъзмогнеш фобията!!!