Много похвална инициатива! Смея да твърдя, че наистина бременните след АРТ са много по-различни, с много по-различно усещане за случващото се с тях в сравнение с останалите бременни. Аз лично се чувствах така в един момент сякаш имах толкова много време да науча толкова много за стерилитета, а в рамките на препускащите гестационни седмици имах прекалено високи изисквания към знанията си за бременността, нещо, за което не съм смеела да чета за да не си го причинявам, но и нещо, за което в новата ситуация бих искала да съм подкована напълно. Тук идва объркването и усещането, че няма време, а нищо не знаеш. Същото бих казала и за майчинството след раждането. Аз лично прекарах цялата си бременност в едно непрекъснато напрегнато състояние след трансфер и докато осъзная напълно, че чакам не едно, а две бебета дойде време за плановото секцио. Излишно е да казвам, че нищо не бях чела как се гледат и хранят деца, за пазаруването предварително да не говорим. И после с две бебета, които плачат едно след друго звънях по телефона на съфорумки да ми проверят в google това онова, защото нямам време да изям една филия хляб даже. Може би ако имаше някаква подобна подготовка с психолог, сред жени също като мен в адекватна на психологическата ми нужда среда, а не сред 18-20 годишни забременели непланирано момичета, щях да бъда много по-подготвена и уверена в това, което предстои! Ще има психолози в екипа нали?
Пожелавам успех на инициативата и много много бъдещи щастливи майки в школата!
