0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Живот в чужбина
« Отговор #40 -: Ноември 04, 2008, 16:44:06 pm »
iliyanas, след като брат ти има толкова квалификации , защо не се махне от там?
Защо търпи и се примирява с това положение?
Никак не съм съгласна  да се обобщава на принципа- тук и навсякъде другаде!
Кажете ми в кой край на света работодателите са коректни на 100%?
Къде , е това място където безусловно се заплащат, извънреден труд , нощен труд , работа в почивни дни  - на светло , т.е. обложени с данък,от всички работодатели?
Навсякъде , живеят хора - всякакви!
Важното е -където и да си , да се чувстваш оценен и удовлетворен от работата си , да бъдеш себе си и на своето си място.
Който търси , намира , който не-се оплаква и оправдава!
  Така,започвам да отговарям по ред на въпросите:
1.Да ,брат ми търси,явява се на интервюта,спечели 3 конкурса ,но голяма част от работодателите променят позициите си след като имат сигурен човек.В София му предлагат работа със заплата от 1000лева.Като заплата звучи добре,но като започнеш да смяташ,излиза че е недостатъчна.Да си наеме гарсониера-наема е поне 350 лева.Да я наеме в някой не толкова луксозен квартал,за който ще трябва да сменя поне 2 превозни средства(трамвай,тролей,автобус),ето ти 4 лева на ден само за транспорт.Като плати консумативите за месец-(ток,вода,телефон и gsm)ето ти поне 250 лева.Остават чисто около 300-350 лева.Е кажи ми с тия пари-да си осигурява храна ли ,да си купува кафе ли ,цигари ли,да излиза веднъж седмично с приятели ли или да си хване гадже?И какво излиза?Че му е по-изгодно да си остане в малкият град ,където му е осигурена нощувката и храната и разполага с малко повече пари,отколкото иначе биха му останали.
2.относно заплащането за извънредният труд-навсякъде в Европа и САЩ се зачита.Навсякъде ако работиш в почивните дни ти се заплаща ДВОЙНО.Друго,че ако се наложи да останеш след работа заради шефа си няколко дена в месеца,накрая получаваш някакъв вид компенсация.В Германия (и другите развити страни от ЕС)например ако си на договор тогава всичко е легитмно.Но там си имат закони,които се изпълняват,а не се заобикалят нонстоп,както у нас.Та най-голямата чуждестранна верига от магазини Walmart ,която осигуряваше работа на 50 000 души,бе затворена от профсъюзите,защото не била коректна в заплатите си(плащала договорените заплати,без да зачита извънредният труд).И тези 50 000 души останаха на борсата,но не мижава борса като нашата-до 1 година ти плащат наема(повечето живеят на квартитра),осигуровките и средства за храна.Относно данъците навсякъде си имат минимум който не се облага.
  А в САЩ голяма част от професиите се заплащат на час.Отделно,че този необлагаем минимум е включен в заплатата ти.Например ако вземаш заплата 4 000 $,в договора ти е записано че поне 1000$ месечно са ти необлагаеми.А какво направиха в България?Дори и пенсионерите с мизерните пенсии от 150 лева трябва да плащат ДОД.Мислиш ли ,че това е нормално?Аз не мисля.И виждам,че със всеки изминал ден положението се влошава-цените растат-в някои отношения надминаха тези на страните от ЕС,а заплатите са все още мизерни.Да направят минималната заплата 1200 лева(600 евра),да запазят същите цени и тогава ще видиш колко много хора ще се завърнат в България и ще работят съвестно и със желание.Но за мое съжаление,това май няма да се случи в следващите 20 години.Е затова последните 11 години прекарах в чужбина.
 Брат ми е щастлив,че е полезен и работи това което желае,но не е щастлив с това ,че трудът му е подценен.Затова и ще направя всичко възможно да изтегля брат ми навън.С 2000 $ начална заплата да започне работа(въпреки,че тук неговата професия е високо оценена)ще има достатъчно средства и за квартира и за храна и за приятели и за кола.
 
*
Re: Живот в чужбина
« Отговор #41 -: Ноември 04, 2008, 17:05:25 pm »
 iliyanas, щом като брат ти е толкова квалифициран, той едва ли ще остане в София на 1000лв заплата.
Всяко начало е трудно, но след като си кадърен, се развиваш и растеш в йерархията.


П.П. Да си кажа аз...Не е чак толкова зле в малките градове. Щом аз съм избрала да живея тук. Не ми липсва животът в  големия град.
 Има си своите предимства и недостатъци. За мен предимствата са повече. Най-малкото, защото детето ми кара спокойно детство и идвам на работа за 2 минути .

Не съм почитател на крайните изказвания, абсолютно съм съгласна с Ефирче!
*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: Живот в чужбина
« Отговор #42 -: Ноември 24, 2008, 20:45:44 pm »
Това е друг,различен свят,
не срещаш българин познат-
да ти завижда всеки ден,
ревнив,озлобен...
оооооооо,Шамп-з-Елизе...

Аз пък не бих се върнала в България.дори и заради бозата-само това ми липсва от там.
браво на Джулия за патриотизма-давай мойто момиче,ние от тука ще ти се радваме и ще си гнием в простия американски капитализъм...
Много сме мислили като тебе и навреме се отървахме....
И никой в САЩ не се възмущава от това,че някой е студент на 32г. 8O
напротив!Познавам американка,която на 55 се върна в колеж за 9м.за да добие специалност,необходима и за работата и.
И няма защо да абсолютизираме и слагаме всички под един знаменател.Родината е там,където се чувстваш щастлив...За мен не беше БГ.
Успех на всички!
Re: Живот в чужбина
« Отговор #43 -: Ноември 26, 2008, 18:33:15 pm »
хахахааа много ме развесели тази неичерпателна тема :lol: Приемате ли и мнението на чужденеца решил да надникне буквално "от другата страна на баира" да види какво става там? :lol:....това съм аз и инатът ми,което се оказа по-силен от мен :lol:
Та,тъкаа, през 97г.реших ,че съдбата ми предостави нова възможност и вместо да ходя да преподавам по-чукарите(тъй като там знаех вече как е...,по-простата причина,че съм се родила там и при "прекрасни"условия :lol:)избрах България...докато моите сънародници избираха Канада,Англия,Испания и т.н. :wink:
И кацнах в София на една спирка в "Ст.град",казва се Хр.Ботев и като видях каква прекрасна гледка с зелено поле и изглед към Витоша(ей,днес въобще не отговори на описанието :()аз направо се влюбих в този град :)....но тогава не знаех,даже и представа си нямах ,че тук ще пускам корени :lol:
Минаха години на хубави и лоши моменти от живота ми,но да си призная въобще не съжелявах за направеният избор колкото и трудно да ми е било да осъществявам всичките си планове  и не на думи или дипломи,които за мен бяха на заден план и без да им обърна голямо внимание те си ми вървяха :lol:...а на факти и демонстрации за напредък в финансов,материален и личен план....Моля,да ме извинете ,ако не ползвам думат "професионален"план,но аз не вярвам в силата на кариерата,макар ,че не оспорвам ,че и там хората си подсигуряват стандрт в някои случаи много по-лесно от колкото в другия....вярвам обаче в съдбата на човека и ,че колкото да се стареем ние да избираме пътя,винаги имам усещането ,че той мене избира.....аз се стареех да не прескочя етапите на един човешки живот,но забравих ,че съм жена :?....и сега заради допусната грешка...съдбата пак ми се пречупи :oops:....и ето защо някои хора  събират смелостта да тръгнат по чужбина.....ами защото в един момент тук нямат какво да губят или е вече без значение дали ще губят едни материални придобивки :?....освен може би ,ако не се казва Лили Иванова-любимката на народа :lol:....
Да, бих могла и на 50г да пускам корени другояче :D....не ми е страх и не ми е срам от работа....а работа слава Богу навсякъде има:P...друг е въпросът дали на друго място ще успея или не :lol:....това няма кой да ми го казва, но аз мисля,че номера е там да оцелееш и да просперираш в БГ,а не толкоз на запад  :)
Успех на всички избрали чужбина и умната на всички избрали България! :wink:
Re: Живот в чужбина
« Отговор #44 -: Ноември 30, 2008, 23:22:15 pm »
И няма защо да абсолютизираме и слагаме всички под един знаменател.Родината е там,където се чувстваш щастлив...За мен не беше БГ.
Проблема не е в това ,че неможе да се реализира човек в БГ професионално, а в това че на всяка крачка срещаш несправедливост, безнаказаност и корупция.
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Живот в чужбина
« Отговор #45 -: Ноември 30, 2011, 04:41:08 am »
Случайно открих позабравената тема, докато се ровех в нещата на прашния таван  :D... и реших да я "побутна".
Никога не съм мечтала да живея в чужбина. Никога не съм се чувствала ограничена от каквото и да било - нито от комунизма /падна, когато бях на 10/, нито откъм работа /езиците, които говоря, никога не ме оставиха без добра работа/. Но просто вятърът ме запрати в Америка.
Създадохме семейство, ремонтирахме жилището си, купихме си скромна кола. Това ни беше достатъчно. И в точно този момент се случи така, че на мъжа ми му предложиха работа в чужбина... По специалността, за която беше учил 10 години в България, но нямаше възможност да практикува. Първоначално отказахме. Междувременно родителите му започнаха да се намесват в отношенията ни...и..на повторната покана склонихме. Първо замина той, след месец и половина - аз и детето. Беше шокиращо. Нямахме познати в радиус от 250 км... Не говорехме английски. Мъжът ми имаше работна виза, а аз дори нямах право на шофьорска книжка. Толкова плаках, искахме да се върнем. Чувствахме се толкова не на място... Заминах за България на следващата година. Сама. Тогава разбрах, че домът е там, където е сърцето. А сърцето ми беше семейството ми. Прибрах се заредена и амбицирана. Трябваха ни пари за ужасно скъпите изпити на мъжа ми, също и за зелена карта. Събух любимите високи токчета, преглътнах гордостта си и започнах да чистя къщи, ресторанти, тоалетни... Той положи огромни усилия и приравни дипломата си в рамките на 4 години. Веднага, щом получих разрешение за работа, единият от ресторантите, които чистех, ме направи мениджър... Четирите години минаха като на сън. Мъжът ми се лицензира, можех да напусна работа и да се приготвим за второто дете...
Не знам дали сме постигнали нещо. Не знам дали щяхме да намерим по - добра реализация в България.  Какво ли значение има? Знам само, че успяхме да запазим и сплотим семейството си. Такъв е животът.
*
Re: Живот в чужбина
« Отговор #46 -: Ноември 30, 2011, 07:06:46 am »
Хм интересна тема, изчетох я на един дъх. Ако я бях намерила 2008 година, щях да съм категорична - Оставам тук. Взехме си чудесен апартамент с ипотечен кредит, имахме детенце, на половинката ми работата вървеше. Песен чудо.
Днес, три години по-късно, продавам апартамента, за да се издължа на банката и с остатъка отиваме дружно тримата където ни видят очите.
Re: Живот в чужбина
« Отговор #47 -: Ноември 30, 2011, 11:41:20 am »
... отиваме дружно тримата където ни видят очите.
не е ли по-разумно съпругът ти първо да замине и като се устонови да ви вземе?

 :? моят мецан непрекъснато го тегли навън... особено откакто е безработен няколко години... и пуска непрекъснато св-то си по обяви, повечето дори не му се обаждат, за някои бил "възрастен", за други нямал стаж  :x неотдавна приятеля на негова братовчедка замина за англия  8O, а дори не знае езика. думичка даже, а това си мисля е много важно поне мъничко да има човек представа...  :? много ми е трудно да го удържам мецан в бг,  :? работил е в израел 2 години, сравнява нещата като организация, начин на живот, всичко...
по повод работата в бг...  :lol: аз работя при роднина, но това не ми помага особено  :? имам няколко години частна практика и не мога да кажа, че съм доволна.

*

    dess_dess

  • *****
  • 2328
  • станах двойна мама
Re: Живот в чужбина
« Отговор #48 -: Ноември 30, 2011, 12:39:22 pm »
Хм интересна тема, изчетох я на един дъх. Ако я бях намерила 2008 година, щях да съм категорична - Оставам тук. Взехме си чудесен апартамент с ипотечен кредит, имахме детенце, на половинката ми работата вървеше. Песен чудо.
Днес, три години по-късно, продавам апартамента, за да се издължа на банката и с остатъка отиваме дружно тримата където ни видят очите.

Горе-долу и ние така с малки изключения, че слава богу апартамента си е наш и засега ако го продаваме, ще е  за да си купим някой друг в  страната, към която се ориентираме и че засега за жалост  :( сме още двама :)) Скоро, дай боже и трима или четерима да сме ;)


Re: Живот в чужбина
« Отговор #49 -: Ноември 30, 2011, 14:41:57 pm »
Чужбина за мен се оказа БГ ходя там само на ваканция и за да се видя със семейството си и ако нямам семейство даже и на ваканция няма да ходя
Реализация в Бг за каква реализация става въпрос и за какво заплащане и къде  Работиш по 14 часа 7 дни в седмицата без почивка без отпуска не можеш да се разболееш пък не-дай боже да забременееш  Работила съм от рекламен агент на Пепси кола сервитьорка до касиер счетоводител и все същото разлика 20-50 лв това ли е реализацията
Какво лошо има да учиш и да се квалифицираш тук даже е задължително не само за емигрантите на всеки 3 или 5 години

Красиfile:///
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Живот в чужбина
« Отговор #50 -: Ноември 30, 2011, 16:08:08 pm »
Sia, натъжих се от коментара ти... Дано успеете да си стъпите на краката, независимо България или навън.

"Чужбината" е доста обширно понятие. На мястото, на което съм, съм работила повече от 14 часа 7 дни седмично, без медицинска осигуровка, без болнични и майчинство. Познавам много момичета /включително и от форума/, които загубиха работата си, тъй като им се наложи да отсъстват поради усложнения на бременността.

Това, което ми харесва тук е, че има строго определени правила - научаваш ги, живееш според тях и знаеш какво те очаква.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Живот в чужбина
« Отговор #51 -: Декември 02, 2011, 00:51:08 am »
Много интересна тема. Записвам се да следя, тъй като напоследък все по-често ме вълнува :oops: Ще се включа по-късно с коментар.
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Живот в чужбина
« Отговор #52 -: Декември 02, 2011, 07:03:24 am »
Sia, натъжих се от коментара ти... Дано успеете да си стъпите на краката, независимо България или навън ......................
Това, което ми харесва тук е, че има строго определени правила - научаваш ги, живееш според тях и знаеш какво те очаква.


За стъпване на крака, добре сме. Това което ме кара да търся някъде другаде дом за моето семейство е точно заради неспазването на правилата. И за това, че каквото и да правим едни и същи дърпат конците и нищо не става в тая държава.
Мен ме дразни храчене по улицата и издухването на носове директно на тротоара.
Дразни ме пресичането на два метра от пешеходната пътека, или дори при изричната й липса. И като изскочат пред капака, чак и лошо гледат, че ще ги сгазиш.
Дразни ме ме минаването на червено, например да не изпуснеш трамвая, който след пет минути пак ще мине. :x
Дразни ме, че газя в кал.
Дразни ме, че не мога да изведа детето да кара колело в квартала, защото има кучета бездомни навсякъде.
Няма да продължавам да изреждам, че ще стане дълго.
Та искам да живея с хора, които също като мен спазват правила и биват оценени за това което правят.
Те и тук ме оценяват, ама все потупване по рамото печеля. Пък не съм на 20 години, че това да ме топли.
*

    dess_dess

  • *****
  • 2328
  • станах двойна мама
Re: Живот в чужбина
« Отговор #53 -: Декември 02, 2011, 10:15:28 am »
Sia, натъжих се от коментара ти... Дано успеете да си стъпите на краката, независимо България или навън ......................
Това, което ми харесва тук е, че има строго определени правила - научаваш ги, живееш според тях и знаеш какво те очаква.


За стъпване на крака, добре сме. Това което ме кара да търся някъде другаде дом за моето семейство е точно заради неспазването на правилата. И за това, че каквото и да правим едни и същи дърпат конците и нищо не става в тая държава.
Мен ме дразни храчене по улицата и издухването на носове директно на тротоара.
Дразни ме пресичането на два метра от пешеходната пътека, или дори при изричната й липса. И като изскочат пред капака, чак и лошо гледат, че ще ги сгазиш.
Дразни ме ме минаването на червено, например да не изпуснеш трамвая, който след пет минути пак ще мине. :x
Дразни ме, че газя в кал.
Дразни ме, че не мога да изведа детето да кара колело в квартала, защото има кучета бездомни навсякъде.
Няма да продължавам да изреждам, че ще стане дълго.
Та искам да живея с хора, които също като мен спазват правила и биват оценени за това което правят.
Те и тук ме оценяват, ама все потупване по рамото печеля. Пък не съм на 20 години, че това да ме топли.

СИА пишеш, все едно от мое име ;)
Всичко това, което си изредила много дразни и мен!
Не мога да повярвам, че живея сред толкова невъзпитани хора (да не използва и друга дума ...):((
Не мога да се съглася, че  евъзможно толкова злоба и такава завист межуд хората тук в БГ, както сред най-близките ти, така и сред такива напълно непознати ... Каава е тая ниска култура! Сякаш допреди 4-5 години не бяха така нещата или сега съм станала по-чувствителна  вс забелязвам, чувам, виждам  :oops:
Няма го уважението вече нито към по-възрастните хора, нито към и между нас си самите ... няма го! Няма го вече и това възпитание между хората .. къде изчезна??? Възпитани, разбрани и добронамерение хора в последно време, аз лично за себе си казвам, че срещам само и единнствено във форумите  8O Защо питам се  етака? Защо само в БГ е така?!? Имам и много и друго какво да напиша, но направо ми е болно ...


Re: Живот в чужбина
« Отговор #54 -: Декември 23, 2011, 14:03:18 pm »
Sis, sia, написала си повечето неща, които са ми на душата.
През 2006 г. исках да заминем в Канада. Мъжо ме убеди, че тук сме си най-добре, а и той френски нямало да седне да учи.
Февруари 2011 - седна и започна да учи.
Подали сме документи и дай боже до година-две да заминем. Най-късно януари-март 2013 се надявам да се изнесем.
Ако дотогава нещо се провали с Канада, не минем интервю или излезе шанс да заминем по-скоро за друга страна - не бих се поколебала.

Я да седнем да се преброим колко от Зачатие сме хванали пътя? И ще е добре да си обменяме инфо за страните, в които искаме да сме или сме. Иначе ще си загубим следите.

1.jasmin_veni
[/url][/url]
*
Re: Живот в чужбина
« Отговор #55 -: Декември 23, 2011, 14:38:32 pm »
Я да седнем да се преброим колко от Зачатие сме хванали пътя? И ще е добре да си обменяме инфо за страните, в които искаме да сме или сме. Иначе ще си загубим следите.

1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Живот в чужбина
« Отговор #56 -: Декември 23, 2011, 16:52:09 pm »


1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
*
Re: Живот в чужбина
« Отговор #57 -: Декември 23, 2011, 17:14:31 pm »
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания




"What other people think of you is none of your business" - Paulo Coelho
*

    denisa

  • *****
  • 2681
  • Човек предполага, Господ разполага!
Re: Живот в чужбина
« Отговор #58 -: Декември 23, 2011, 17:26:46 pm »
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
5. denisa: Германия
*

    dess_dess

  • *****
  • 2328
  • станах двойна мама
Re: Живот в чужбина
« Отговор #59 -: Декември 23, 2011, 18:23:19 pm »
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
5. denisa: Германия

6. krasavicata: Желана страна Англия, иначе и по-вероятно Белгия :wink: