julia_m, а те откъде са "избягали" твоите познати?! От затвора ли? Ако е така, не се плаши, защото сигурно ги издирват и ще ги върнат.
Но си права, че "да се изживяваш като студентка на 32 г." е повече от възмутително! Познавам и по-големи от тях, като например на 39-40, а даже и на 50 имам една бивша преподавателка, кято се изживяваше на 50 като студентка пак в САЩ - не спирам да се чудя как могат да се опозоряват по този толкова срамен и възмутителен начин!
Обществото е възмутено, и то справедливо, защото очевидно не вижда по-далеч от битовия стандарт.
Ей, няма по-страшно нещо от млади хора с мислене на лелки! Пазете се от това! Много е опасно!
Съжалявам, но явно не сте ме разбрали:
първо моите познати не са избягали никъде, имат желание да отидат да живеят в чужбина и там да работят, ако искат прав им път на никой не съм застанала на входа да го спирам. Второ в това да учиш няма нищо лошо-нека си учат хората, за мен е по-възмутително, че хора които с години са учили нещо в един момент се оказва, че са пропилели тия години от жовота си и сега се налага наново да търсят и да се справят с неща, с които вече са се преборили веднъж и то заради някой посредствен местен закон. Имам предвид, че тя не учи нещо бог знае колко различно, но и да обяснявам май няма голямо значение.
Темата е ясна:Бихте ли отишли в чужбина да живеете и да работите? Моята информация е също от първа ръка и виждам какво коства на близите ми, но аз няколко пъти казах-всичко е въпрос на личен избор, ако искат да ходят - да отиват, нито мога нито бих ги спряла и да мога. Аз лично не бих отишла, защото за мен има достатъчно възможности и в България стига да искаме да даваме това, което сме склонни да даваме навън. Защото същите тези хора, които отиват на запад и се прекланят пред техните закони и начин на живот в един момент се връщат тук и си стават същите простовати и посредствени хорица, които ако могат да не си плащат задълженията го правят на драго сърце. Пример: живеем в нова кооперация, в която една част от апартаментите са на хора, които живеят и работят в чужбина, а там такова нещо като щом не живееш не плащаш-няма, но същите тези хора, които сигурно на запад на драго сърце си плащат-тук се правят на интересни и се ослушват. Всичко е въпрос на самосъзнание и според мен, ако си борбен и с желание за развитие човек ще успяваш да се развиваш и тук. Това все пак е тема в която всеки се изказва, аз си казвам моето мнение, което съвсем не е ограничено от предубеждения и мислене на лелка, просто за мен нещата стоят така. Аз лично не бих се съгласила да съм учила 6години, а аз съм учила и в един момент някой посредствен американец да ми каже, че моята диплома не струва и за да работя там трябва да уча едва ли не още толкова и то почти същото. Знаете ли, че при тях за да си счетоводител не е нужно висше образование? Затова и сестрата на мъжа ми стана почти главен счетоводител, защото е единствения човек с по-високо образование от гимназия? Лошо няма-евала, аз лично много се радвам за нея, и все пак за мен си остава убеждението, че неможе някой който е по-ограничен от мен да ми поставя условия и правила. Всички виждаме какво става, благодарение на невероятната запдна политика, така са цъфнали та са вързали-всичко е толкова прекрасно там, че в един момент се закашляха Американците и целия свят за малко да се срине икономически.
P.S.: нямам нищо против да съм различна и може би точно защото съм различна и затова не ме разбирате, просто трябва малко да свалим розовите очила през които виждаме прекрасните възможности на запада и да се огледаме за реалните възможности тук. Все пак и в тая държава трябва да останат някои хора, които да се опитат да променят нещо. Бягството в чужбина не винаги е вариант, поне не за мен. Аз изказвам мнението си и никой не е длъжен да се съгласи с него.
Пък и е много лесно да стоиш от вън и да сочиш недостатъците на наща държава, а защо не застанем тук и не се преборим да променим тези неща? Все пак това е наща дъжава, мястото където сме родени и израсли. Всички сочат проблемите, но никой не иска да се бори за решаването им, което е безотговорно и ограничено само по себе си. Лесно е да казваме как тук е гадно, няма развитие и никой не ни оценява, но всъщност малко хора от тези, които го повтарят като мантра са се преборили наистина, за да заслужат нещо по-добро. Евала на всички, които са тук и се борят за по-добрър живот. Успех на всички, които са в чужбина и лека полека подреждат живота си там!
