Изведнъж ми хрумна да пусна тази тема. Не знам дали не е дискутирана преди. Ако да моля да ме извините!Бих искала да разбера как мислят повечето от вас по този въпрос  .
Бихте ли напуснали България, за да търсите късмета, градите бъдещето и това на децата си в чужбина? Смятате ли, че там може човек да просперира наистина и колко време му е необходимо, за да се измъкне от позицията си на емигрант, на чужденец?

Трудно и то много. Тук винаги оставаш имигрант, не зависимо колко време живееш...
Работата е много, в пъти повече от в България, вярно оценен си по-добре или в пъти заплащането е по-добро.
Като слушам приятели, върнали се в България, обратно не е също толкова лошо, колкото и в чужбина и че има и възможности за по-добър живот и в България. Въпроса е обаче в образованието, специализация навън и работа, работа и пак работа...
Винаги си като дърво без корен - ако си бил навън, връщането е трудно, но и навън не си на мястото си. Ако се върнеш, пак не се чувстваш добре...
Труден избор...

В България или в чужбина ?! важно е,че сега границите са отворени и човек винаги може да си опита  и при това винаги да знае ,че има път назад. А, иначе в днешно време е трудно навсякъде,и що се отнася до корените то и тук човек може да се чувства така.....без корен.

На този етап бих казала не,не бих отишла в чужбина.Много съм привързана към дома си,към родителите си ,към домашните си любимци,към приятелите си.Много ще ми липсват.Имам чувството, че носталгията ще е страшна.

като живяла в Канада 16-17 години бих казала, че трудното е в началото. като емигрант също не съм се чувствала защото е емигрантска държава. особено в големите градове- Торонто, Монреал, Ванкувър....мнозинството са емигранти. харесваше ми и продължава да ми харесва с изключение на медицината. системата им е ужасна.
да, работи се много, в пъти повече от тук, но в замяна получаваш достатъчно за да си позволиш добър живот без да се лишаваш.
почти всяка година съм се прибирала до България защото ми е липсвала, но след толкова прекарани години там, сега пък на моменти Торонто ми липсва.
с две думи, ако си бил навън връщането е трудно, а като се върнеш пак не чувсваш комфортно. обърква ти се живота.

да, работи се много, в пъти повече от тук, но в замяна получаваш достатъчно за да си позволиш добър живот без да се лишаваш.

Винаги съм се чудила, защо хората са склонни на запад да дават всичко от себе си за си позволят добър начин на живот, а в Бг само се оплакваме как никой не ни оценява? 
Аз лично не бих отишла да живея в чужбина, най-малкото защото всичко за което си мислим че е сто пъти по-добро в действителност се оказва не чак толкова. Мои близки са в щатите вече 6години, едва преди година и двамата вече работят добри работи,свързани до някаква степен с това което са учили дълги годин ив Бг. Просто защото там никой не признава нашите дипломи, не си ли завършил тяхно образование все едно нищо не си.  Често съм се чудила, а и съм почти сигурна че за тези 6г. на унижение и принуда да се обучават спрямо техните стандарти в България щяха да са изградили кариера, все пак тя е висшист икономист, а той архитект. С такова образование в Бг за тези 6г, според мен до сега да са стигнали два пъти по-висок стандарт на живот от това което живеят там, не че те се оплакват, и все пак ми се струва така. Истината е че тук има варианти за развитие, стига да имаме толкова хъс и желание, колкото влагаме когато заминаваме за чужбина.
Но това естествено си е  мое лично мнение.

julia_m, работата е в това, че тук когато работиш, даваш всичко от себе си, те оценяват по това, което си работил, а не както в България - по това на кой си човек, дали носиш къса пола или спиш с шефа например. И да, със сигурност биха успели твоите приятели, но просто с далеч повече нерви, усилия и унижение.
Тук например никой не те гони на работа за работното време - идваш или си отиваш когато искаш, но е факт, че всеки си върши работата, остава толкова, колкото е нужно и ако има извънредни часове, най-малкото се зачитат. Не съм чула на някой в БГ да са му ги платили или да си е взел отпуска с тези извънредни часове. Работи се спокойно, интриги има, но са толкова незначителни, че не се усеща, не те притискат и така си спокоен да си свършиш максимално добре и бързо работата. Няма го стреса, който го има в БГ - дали ще получиш заплата, дали ще те оценят, дали ако случайно не си човек на оня човек няма да те изгонят... Ето това е разликата...

Истината е че тук има варианти за развитие, стига да имаме толкова хъс и желание, колкото влагаме когато заминаваме за чужбина.
Но това естествено си е  мое лично мнение.

Това е и моето мнение. Вярно, с малко повече нерви стават работите, но стават.

julia_m, работата е в това, че тук когато работиш, даваш всичко от себе си, те оценяват по това, което си работил, а не както в България - по това на кой си човек, дали носиш къса пола или спиш с шефа например.

Не е точно така, Гане, на мен не ми се налагало да спя с шефа  , нито съм му била роднина. И въпреки това, ме оцениха. Познавам и доста успели заради уменията си/ професионални  / хора.
 Говоря в минало време, защото вече  работя за себе си. Голямо бъхтене пада, но аз не съм човек, който ще отиде да работи в библиотека за 300лв, заради спокойствието.
Но за извънредните часове съм абсолютно съгласна с теб.

П.П. Никога не съм имала намерение да напускам държавата, освен за екскурзия.

Жеки, рядко се случва това, да не си роднина на шефа или да не спиш с него, за да те оценят - ето, сама казваш всичко става с много бъхтене и потене.
Да, има варианти за реализация, кръстниците на моя син се върнаха обратно. Наскоро "ловци на глави" са го търсили, защото е работил тук, в Германия, като са му предложили заплата от 15 000 лв. Така че има варианти, но пак има едно "но", за жалост.

Да със сигурност има такива и в Бг, който ще оценят на някого труда, успехите.Но за жалост много рядко  .Защото найстена в Бг има много кадърни хора и на базата на това процента е много малък.Това доказва стотиците млади хора който избягаха навън 
Разликата в Бг е там че в Чужбина не е неоходимо да си иамш собствен бизнес за да живееш без лишения, както се казва като бял човек  . Достатъчно е и само месечната заплата, която получаваш.Мился че и хората в Бг го заслужават.
това е моето мнение 

julia_m, темата е много обширна. истната е там, че започваш да се реализираш пълноценно чак след 5-6-тата година. живота ти се променя в дългосрочен план. за всяко следващо поколение става по-добро и по-добро. и все пак е много относително за отделната личност.

julia_m, темата е много обширна. истната е там, че започваш да се реализираш пълноценно чак след 5-6-тата година.

Е нали никой не живее с мисълта, че от университета или там където завършваме образованието си и веднага ще скочим във фирма, в която ще ни плащат хиляди левове докато ние реално трупаме опит и знания, които няма от къде да имаме. Все пак при нас образователната система е малко по друг начин ориентирана и това, което учим няма почти нищо общо с това което е на практика.
Освен това аз лично познавам хора, които нямат собствен бизнес и все пак живеят доста добре и то в град като София. Също така познавам хора, които не живеят чак толкова добре пак в софия, но които пък хич не са се напънали да променят нещо по въпроса. Най-малкото промяна в работата, от която са недоволни или пък в образователния си ценз, от който немогат да очакват висока заплата. И особено вторите имат желание да бяга тв чужбина. Та затова ми е чудно на мен защо сме склонни да даваме повече на запад, а в Бг не искаме просто.
Ние със съпруга ми даваме в момента доста от себе си и за наша радост получаваме достатъчно, за да живеем добре. Не са ни някакви колосални заплатите, но си осигуряваме приличен живот, имаме дом, обзавели сме си го, чакаме си детенцето. Какво повече да искаме. На нас ни е коствало също безсънни нощи и доста старание да стигнем до тук и то без да спим с някой от шефовете ни, но това сами сме го избрали. А нашите познати предпочитат да си стоят на работата от 9 до 5 и след това превключвт на вълна забавления.
Нищо лошо-въпрос на личен избор.
Наистина темата е доста обширна и надали ще я изчерпаме.
И все пак аз лично не мисля, че е вариант да бягаме в чужбина, за да си мислим че там ни ценят повече отколкото ще ни оценят в Бг. Там винаги ще бъдем чужденци, които се опитват да ядат от хляба на местните хора, а на това никой не гледа с добро око. Освен това никой там не ни чака с отворени обятия и за да се докажеш там според мен ти е нужно мнооого повече време и нерви, отколкото в Бг. Освен това да не забравяме, че ние все пак сме хора-смъртни и незнам поне за мен не си струва да прекарам десетина години от най-хубавите в живтота ми да доказвам на сульо и пульо че съм добър специалист, нещо, което в Бг мисля че може да стане за наполовината време. На сестрата на мъжа ми, която е в щатите в момента минават най-хубавите години от живота й, а тя ги губи в учене на техните счетоводни закони и на 32години се изживява като студентка, а защо се питам аз? След като досега просто според личните ми наблюдения в Бг. можеше да работи доста добре платена работа и да си отглежда например едно детенце, нещо за което тя сега не смее да помисли, защото няма сигурността, че ще се справи. И все пак всичко е въпрос на личен избор и разбирания. Само едно ще кажа-те много искаха да заминат и сега след като явната първична еуфория се ураложи започват да виждат недостатъците и на тяхната система и съм сигурна че след няколко години ще се върнат тук, но дали тогава пък няма да е късно тепърва да живеят живота, който са пропуснали, за да доказват нещо на някой, който най-малко го интересува.
Егати че стана много дълго.

julia_m т.к. повдигна  въпроса за това че, сестра му на твоя мъж е в Щатите и на 32 г. губи времето си в учене на техните счетоводни закони.
Предполагам, че не е заминала от "хубаво", и че не е отказала високото възнаграждение в БГ, само защото е искала да живее в чужбина, нали ?!?
Много от завършилите не работят по специалността си!Почти в всяка обява за търсене на счетоводители са изисквания като: минимум 3 г. да е работил като такъв, и по възможност млада.а заплашането е толкова смешно, че чак се чудя как са се осмелили и да я напишат  ..........

Предполагам, че не е заминала от "хубаво", и че не е отказала високото възнаграждение в БГ, само защото е искала да живее в чужбина, нали ?!?
Много от завършилите не работят по специалността си!Почти в всяка обява за търсене на счетоводители са изисквания като: минимум 3 г. да е работил като такъв, и по възможност млада.а заплашането е толкова смешно, че чак се чудя как са се осмелили и да го напишат  ..........

Ами в интерес на истината преди 6 години когато заминаваха заминаха точно така, на нея тогава и предлагаха да започне работа с начална заплата 500лв. а това преди 6 години си беше заплата. За мъжа й се отнася абсолютно същото, те просто искаха да заминат. Освен това е нормално в счетоводни къщи и кантори да искат опит и стаж, че то кой не иска-на запад данеби да ги хващат от улицата?
Нейна братовчедка, която също завърши икономика започна работа в счетоводна фирма, след това я смени с друга фирма, сега работи като помощник одитор-за статистиката, тя завърши преди две-три години, но кой казва че началаото е лесно. Пак казвам, неможе да очакваме висока заплата докато все още се учим на занят. Минава някоя друга година ставаме по-добри - след това вече добиваме увереност и започваме да търсим по-доброто и да се борим за него.
Освен това сега си мисля, че обстановката в страната е променена, просто хората разбират, че с шуро-баджанащина не винаги се успява. При това има доста западни фирми, които развиват дейност в България, в които такива неща не са толкова застъпени, и в които при повече упоритост и желание може да успее човек. Стига да иска.

julia_m, ние например не сме се натискали да бягаме, а и не сме искали непременно да сме навън. Просто в един момент мъжа ми получи предложението и тръгна. Живяхме разделени една година, междувременно него го оцениха и на втората година в края получи договор. И да, не ни се е налагало чак толкова да се борим със системата тук или да се чувстваме зле. Първата година мъжа ми получи такава премия за работата си, че в България само можехме да мечтаем за половината от сумата. Трудно ми е било, тъжно за роднини, приятели, родина, но в момента се чувствам далеч по-добре тук, отколкото обратно в България.
Шансът, който той получи за нас беше най-доброто нещо, което ни се е случвало. За късмет има прекрасен шеф, който цени много работата му и това съответно се отразява много положително и на живота ни тук.

julia_m, работата е в това, че тук когато работиш, даваш всичко от себе си, те оценяват по това, което си работил, а не както в България - по това на кой си човек, дали носиш къса пола или спиш с шефа например. И да, със сигурност биха успели твоите приятели, но просто с далеч повече нерви, усилия и унижение.
Тук например никой не те гони на работа за работното време - идваш или си отиваш когато искаш, но е факт, че всеки си върши работата, остава толкова, колкото е нужно и ако има извънредни часове, най-малкото се зачитат. Не съм чула на някой в БГ да са му ги платили или да си е взел отпуска с тези извънредни часове.

Ами Гане не съм съгласна с теб!
Досега имам трудов стаж в две фирми, и съм си давала Д-то под наем! Към този момент нито съм била човек на шефа, нито съм спала с него! За пола да не говорим, хеле пък къса Такова чудо на мен, който ме познава, знае, че е практически невъзможно да види
До колкото са ми позволявали уменията и ценза съм прогресирала в старата фирма, в тази фирма също раста нагоре, отделно никога не ми е било отказано заплащането за извънреден труд, стига да съответства на условията на разписани във вътрешните правила на фирмата! И да, работа много, стресова, седи се до късно ако се налага (а за съжаление в нашата област се налага доста често..), но това е положението!

Истината е, че не трябва да се обобщава и да се генерализира. Начина на наемане на работа и условията на труд в България зависят изключително много от сферата, в която работиш, от това дали си в голям или малък град, от това дали в съответния град има безработица, в кой регион е града и така нататък.

Мда, Рали, бачкаш за чужда фирма, шефа ти е чужденец и е нормално да е по-различно Ама колко пъти сме си говорили за стреса, за тормоза, за нервите, за това че е съвсем различно. Да не говорим, че си споменавала за "навън"
Оф, за 16ти път се опитвам да пусна пост

Мда, Рали, бачкаш за чужда фирма, шефа ти е чужденец и е нормално да е по-различно Ама колко пъти сме си говорили за стреса, за тормоза, за нервите, за това че е съвсем различно. Да не говорим, че си споменавала за "навън"
Оф, за 16ти път се опитвам да пусна пост

Мда, така си е - истина е, че съм в чужда фирма, и истина е, че работя в София  Аз затова казвам, че не трябва да се обобщава, има много много много различни казуси и варианти, и когато коментираме какво и що, то би трябвало да говорим само за личен опит, а не да обобщаваме

Ся, да сме честни, и в БГ и в чужбина си има и плюсове и минуси

julia_m, а те откъде са "избягали" твоите познати?! От затвора ли? Ако е така, не се плаши, защото сигурно ги издирват и ще ги върнат.

Но си права, че "да се изживяваш като студентка на 32 г." е повече от възмутително! Познавам и по-големи от тях, като например на 39-40, а даже и на 50 имам една бивша преподавателка, кято се изживяваше на 50 като студентка пак в САЩ - не спирам да се чудя как могат да се опозоряват по този толкова срамен и възмутителен начин!
Обществото е възмутено, и то справедливо, защото очевидно не вижда по-далеч от битовия стандарт.
А стандарта на духа, на правата на личността, на това да живееш в общество, където и онези идиоти горе да спазват законите, правата на авантюристичното, любопитното в теб, което не спира да се пита какво се крие оттатък баира например, или пък правата на пътешественика?!
Обществото не спира да се пита, цъка и чуди тези всичките неща ядат ли се, пият ли се, или пък са си направо заразни, което е най-правилното подозрение, май.
Обществото, обикновено под формата на възмутените граждани на пейката пред блока на различна възраст, но с еднакво мислене на застаряващ чиновник, за който няма по-сигурно нещо нощем от уюта на старото легло, или пък денем от сигурната гледка на баира отпред, който той може да съзерцава години наред, без да се престраши да предприеме "рискованото" пътуване да погледне какво се крие зад него, та това общество иска и настоява всички маймунки да си стоят на клона, да се прегръщат дружно и заедно да се страхуват, защото всяка отделила се маймунка, която се е престрашила да погледне какво се крие зад баира, е заклеймявана, осъждана и категоризирана по най-различен начин.

Ей, няма по-страшно нещо от млади хора с мислене на лелки! Пазете се от това! Много е опасно!

Не всичко е в хляба!

 А разликите са в детайлите и във фините неща, за които няма как да знаеш, ако не усещаш тяхната липса...

Аз затова казвам, че не трябва да се обобщава, има много много много различни казуси и варианти, и когато коментираме какво и що, то би трябвало да говорим само за личен опит, а не да обобщаваме

Ся, да сме честни, и в БГ и в чужбина си има и плюсове и минуси

Аз не съм обобщила, при мен говоренето е от първа ръка, изпитано, проверено, изживяно

Дива роза Винаги ми е било хубаво да прочета твой пост