Понеже по-рядко влизам вече, та поизтървах екшъна, но да си кажа и аз.
8 години борба със стерилитет, 3 бременности, от които 1 завършила с живо дете, втората с мисед, третата - мъчим се да я закрепим, за да родя живо и здраво дете в 9 месец като нормалните майки. Има бременности и бременности. Всяка сама по себе си е уникална и не може да се сравнява с нищо. Първата ми бременност е след 5 годишен стерилитет и беше абсолютно безпроблемна. Не разбрах как стигнах до раждането. Втората - забременях от раз, обаче беше с кървене, полипи, висока кръвна захар и в крайна сметка в 14 седмица - мисед. Знам как се чувства всяка една жена с такива проблеми - беше ме страх да ида до тоалетната даже. Изпаднах в невероятна емоционална дупка. Животът ми се промени на 180 градуса. Годината след това беше още по-тежка. Случиха ми се жестоки неща, удари на съдбата един след друг, не знаех на кой свят се намирам. Дадох си време, много време преди дори да се осмеля да опитам за трети път. И невероятно, но факт - отново безпроблемно забременях. Да, обаче не й беше писано и на тази бременност да е прекрасна. Нямам и един ден спокойствие от началото. Събраха ми се прекрасни екстри - полип, на хормонална основа, който няма как да се махне, Хашимото, високи НК клетки, кървене... Докато стигнах до заветната 24 седмица, в която съдбата ме изненада с доста сериозен удар - силен кръвоизлив и престой 10 дни в болница. Биха ми инжекции за дробовете на бебето, силни дози магнезий, антибиотици и още куп други лекарства, само и само да задържат бебето да не се роди. И в момента съм на легло, почивам, от време на време кървя, но се боря да запазя детето си. Ето затова бременности след АРТ или след естествено забременяване могат да бъдат и проблемни, и безпроблемни. Единствено вашето общо състояние може да ги определи какви ще бъдат.
По въпроса дали да има такава тема или не - мисля, че разбирам момичетата с аборти защо не биха искали да пишат в Темата на бременните. Аз също не съм споделила там какво ми се е случило, точно за да не изплаша някой, който дори и на ум не му идва, че може да има проблем. ДА, тук споделяме, даваме си взаимопомощ, но в мъката, болката и тъгата всеки от нас е сам. И ако момичето с 2 аборта, може да разбере мен, с един, то момичето, което от самото начало единствения му проблем след АРТ е пълнеенето, то между нас независимо от общия проблем "стерилитет", няма много общо в симптоматиката и основата за разбирателството ни е съвсем различна. И да, тук всички се притесняваме за едно и също, независимо как сме забременяли. Но никой няма право да съди другите дали се чувства проблемен или не и дали иска да го сподели точно с определени хора или не.
Много се говори за толерантност, за съобразяване, за внимание, само че в последно време никаква я няма. Да не говорим, че хората, които трябва да спазят този тон и толерантност се държат малко като на пазар. Не е нужно, ако не можеш да убедиш някой в твоята правота, да му налагаш със сила мнението си. Спри, помисли и след това пиши, за да не обидиш някой.
Съжалявам за емоционалното изказване, но бях провокирана от спора и съответно от разменените реплики. Желая на всяка една от вас безпроблемна, щастлива и завършваща с раждане на живо и здраво дете, бременност!
