Всеки трябва да си реши като начало кое е позволено, кое забранено и с кое може да се направят компромиси. Винаги съм давала да си играе с телефона и дистнацинното, но хвърли ли - взимам. Обяснявам че така не се прави и ако ще да се дере три часа. Точка по върпоса. Ако хвърля нейни играчки - да хвръля.
За воденето за ръчичка, ами всички деца на тази възраст имат коренно различно виждане къде трябва да се върви и естествено тази посока никога не съвпада с тази, по която върви мама (тате, баба...). Така че или взимате в ръце или следвате детето.
Във всеки случай гледам да не прекалявам с уторебата на думичките "не", "не може", "не пипай". Гледам да не й объщам внимание като прави нещо, което й е забранено, ако не спре до няколко секунди, тогава го махам или я махам от забраненото нещо. Като видят, че с дадено нещо не могат да ни ядосат - спират. Поне така е при моето дете. Обожава да лапа фибите си, когато баба й е в стаята - защото започва едно "НЕ", "НЕ СЕ ЛАПА" и тя се хили ихидно. Не се дразня, че се събува и ходи да стъпва с босите крачета на теракота. Като й стане студено, а то бързо й става, идва на килима и обуваме чорапите. И подобни неща.