Много се съмнявам, че каквато и да е криза (от временен характер все пак) ще накара младите ни финансисти (и от други професии) да хванат самолета за родината. Най-вероятно да потеглят към друга страна - САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия, където емигрират и местните британци. Който е получил образованието си тук, опитал е от свободата и от уважението към личността, от наистина социалния образ на държавата, а и от възможността да има равни възможности с останалите - никога според мен няма да се върне там, защото вече е друг човек. Такава е истината поне в моите очи, и то на този етап.
Иначе, официално съобщиха, че икономиката е вече в рецесия след 17 години на голям икономически растеж. Рецесията щяла да продължи година, година и нещо. Вземат мерки, за да спасят икономиката, защото се забавяла с 0, 5 пункта или нещо такова беше, не помня точно. Всичките видове кризи се отразяват и на живота, няма как да е другояче.
В банките започвали реорганизаци и много хора от мениджмънта до долу щели да загубят работата си. Правителството (и не само то) обвинява банките и за огромните бонуси, които са си раздавали в края на годината, споменават се суми за милиони даже. Всички са възмутени, че алчността им сега е повлякла всички останали.
В Ситито предполагам ще има също така засегнати, но да не си мислим, че тези хора ще изпаднат завинаги от играта, все някъде ще се прислонят, пък, ако имаш квалификации, опит и късмет, и време за чакане - някъде ще започнеш пак.
Петролът се върна на старите си цени, но цените на хранителните продукти са все още завишени, а и токът поскъпна. Макар че доста супермаркети намаляват цените и предлагат големи дискаунти, за да привлекат хората. Впечатлението ми е, че не са все пак драстично високи и че продължават да падат на места.
Възхищавам им се на бизнеса колко са гъвкави и рефлективни - пола ще си сменят, но ще постигнат печалба. Не се държат тенденциозно високи цени напук на клиента, защото съзнават, че зависят от него в прекия смисъл. Бизнесът се променя и развива постоянно.
Много хора загубиха къщите си, като резултат от кредитната криза. И сега гледам, че масово тези къщи се прдлагат под наем, като самите им собственици излизат на свободен наем.
Образователните курсове също се повишиха, но като не набраха за този сезон студенти и сега преразглеждат цените и ще стартират от януари с нови цени и с обработено, подобрено съдържание на курсовете. Тук имам лично впечатление, защото освен всичко друго и аз карам едни "Бизнес науки" (задочна форма), от които ми остана само един голям курс, два завърших.
Казват, че в строителството много хора са останали без работа и че там все по-трудно се намира такава.
За в бъдеще щели по-трудно да дават кредити, но предполагам, че ще е в началото така. Факт е, поне така съобщаваха медиите, че миналата Коледа са похарчени 17 милиарда паунда, за да се отпразнува блестящо Коледата!!! Голяма част от тях са взети кредити, за да се купят: красиви дрехи, безполезни подаръци, храна, заведения, екскурзия до Карибите по Коледа. Гледах как хора по телевизията си се изповядваха, че така правят всички и затова и те постъпват така. Да живеш на кредит не е позорно, а е начин на живот и изглеждаше направо модерно. Така затъваш все повече и повече, но е истина, че може и никога да не си върнеш дълговете, защото банките те оплитат с все нови и нови предложения, от които печелят и двете страни, май.
Южна Англия била по-засегната като цяло от кризата, защото много от финансовите структури били локализирани там, но не само в Лондон.
По принцип май и с намирането на работа в момента е трудно. Но то и преди не е било много лесно, ако искаш квалифицирана работа, по специалността си горе-долу, така да се каже. Мъжът ми например си търси 8 месеца предната, като тук не канят всички кандидати на интервю, а правят т.нар. short list от няколко човека само, които интервюират и т.н. Аз съм намислила напролет да минавам на full-time работно време и ще се оглеждам в близките университети (защото имам докторска степен, 10 години стаж в унивеситет и четири книги на научна тематика, та затова се решавам) със старата си професия и с новите курсове тук, но отсега си знам, че ще се наложи да чакам. Такъв е животът. Ако искаш да си постоянно фреш и апгрейднат, трябва да отделяш от бюджета си постоянен процент за професионални курсове, и то в университети. И двамата с мъжа ми така правим, но това, рабира се, не е никаква гаранция, че веднага ще те вземат на работа. Но имаш теоретични шансове. И няма значение колко си бил велик в родината си, защото тук почваш почти отначало, и колкото си по-смирен, реалистичен, планиран и мотивиран, толкова повече шансове имаш. Разбира се, предишният опит си е опит.
Това са накратко на битово ниво моите впечатления.
Мен лично ме спасява от цялата тази битова лудост и грижи писането - то е терапията, което ме поддържа жива. Завърших една нова книжка (не на научна тематика този път) наскоро, но издаването ще почака засега, а следващата вече се подрежда...Това е истинският живот (поне за мен) - този на емоциите, хубавите срещи, добрите жестове, животът на духа. А битовият е неизбежен, защото все пак сме едно дуалистично цяло от тяло и дух.
Лек ден на всички!