Да ви кажа моето мнение, като човек, който само наблюдава. Децата и в най-перфектната ясла да попаднат, с най-перфектния персонал и грижи, пак може да се стресират. Тази среда за тях е нова и непозната, дори и при комфорт. Кристина, която е свикнала с много хора, когато дори и за малко я остава сама без мен на баба си и дядо си, които иначе обожава, започва да ме търси и майка ми казва, че погледът и ставал един такъв леко стреснат, търсещ. Гипсира се, въпреки, че привидно си играе. Просто промяната си е промяна и тя се отразва не едни деца стресиращо, на други стимулиращо.
Не разбирам защо не извеждат децата поне за малко на вън, ако е хубаво времето. Не ми се струва редно дете да се е наакало или напишкало и да не го сменят. Но честно казано, за да си преподавател/персонал в такова заведение, освен призание и умение за работа с деца се изискват и здрави нерви. Един се дразни що му било детето с шапка, друг що без шапка, трети що е с шал, четрвъти що е по блуза....Очевидно е, че децата не могат да бъдат гледани точно както ше ги гледа майка им у дома и не може да им се обръща внимание персонално, демек за всяко дете или на 2-3 да им човек..., поради липса на персонал, примерно. Много кофти е да се опъват нерви заради това. От друга страна могат да възникнат и опасни ситуации.
Естествено за това не са виновни нито майките, нито лелките.
Признавам си, че сега така казвам, щото гледам отстрани, сигурно и Кристина като тръгне на ясла, ще се чудя що не са и облекли яке или друго нещо, което аз бих направила.