Весела седмица и от нас макар и в края и!
Джоши, да ти е жив и здрав рожденника, да го нацелуваш от нас с Ели!Мише, успех с кръщенето!
Дано и учениците се адаптират бързо!
Нас ни изписаха днес в късния следобед, след голямо мрънкане от моя страна и търчане на Никола до частнат клиника на пластичния хирург. Всичко това се наложи след като 8 часа на визитация сестрата каза че доцента още не е дошъл, а като замъкнах към 10 и нещо Ели за превръзка се оказа, че вече си е тръгнал и така и не разбрах защо не е дошъл да ни види. Иначе операцията мина добре. Излизането от упойката беше най-кошмарното, Ели се дра в продължение на половин час въпреки моите усилия да я успокоя, а една темерутеста сестра се скъса да мрънка и да ми се кара, че ако не я успокоя ще и се разкъсът шевовете и ще и се отвори раната. По едно време същата тая се сети да ми каже да и сложа свещичка защото детето го боляло. В крайна сметка Ели заспа и след 2 часа сън се събуди мойто дете, жизнено, енергично, неудържимо и умряло от глад дете. И въпреки, че бяхме в интезивно отделение, едвам намерих кого да питам мога ли да и дам да яде. Никой нищо не ти обяснява и не ти казва, пратиха ме да и купя лекарства в последните няколко минути преди да я извадят от оперционната, после никой не ме светна, че едното е антибиотик и че трябва да почна да и го давам в еди колко си часа. Добре, че нощната смяна се случи по свястна. Освен това в интензивното сложиха Ели на легло за големи, без прегради и не смеех да се отдалеча от нея дори като спи, защото тя се върти можеше да падне, ноща прекарах с едно отворено око и с ръка върху нея, от страх да не падне. Иначе в детското отделение си имаше детско креватче а стаята беше изрисувана с къщички и тя много им се радваше. Е там пък проблема беше, че стаята беше студена, чак тая сутрин се сетиха да донесат радиатор и нямаше и топла вода, въпреки че в стаята имаше мивка. Ама стига съм мрънкала явно така е в държавните болници, пък били те и Софийски Признавам си че първоначално си мислех, че операцията ще е в частната пластична клиника на хирурга, но сигурно там няма условия за операция на бебе, изобщо не мислехме да минаваме през държавна болница по здравна каса. Но както и да е важното е че детето ми е добре, сега остава да мине вторника когато ще и махат конците, пак с пълна упойка. Много дълго стана, ама толкова много съм им насъбрала на тия болници...