0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #20 -: Януари 23, 2009, 14:58:19 pm »
Fussii,ами правилно си разбрала,наистина за момента не ми се правят повече процедури!Не знам след известно време да,но за момента не искам,но не мисля че е проблем ако си осиновим детенце и след време пак да направим опит.

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #21 -: Януари 23, 2009, 15:09:01 pm »
Виж, това трябва да го кажеш на съпруга ти.

Разбирам те много добре, защото съм била в същата ситуация. Нашето единствено ИКСИ, направих само и единствено зъръди съпруга ми с предварително обещание от негова страна,  че ще е единствено. Независимо от всичко, аз се бях ентусиазирала и не мога да кажа, че съм тръгнала насила.

Но това са нашите тела и нашите души. Ако не искаш и имаш вътрешна съпротива, поне за момента, не прави процедури
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #22 -: Януари 23, 2009, 15:12:33 pm »
Ами да ама ме гледа с един такъв поглед изпълнен с надежда и се чудя дали не съм егоист-все пак проблема е в мен.Наистина не зная!?

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #23 -: Януари 23, 2009, 15:21:47 pm »
Няма такова нещо!!!

Моля ти се! Аз лично за себе си така го възприемах (слава богу моят мъж разбра и не настояваше много)- карат ме да правя нещо насила. След нашето неуспешно ИКСИ, мъжът ми заговори за донорско ИКСИ/инсе ... Да сме подадели документи за осиновяване, а пък паралелно с това да си караме и процедурите...Като изнасилена се чувствах...
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #24 -: Януари 23, 2009, 15:42:43 pm »
Ами той е съгласен за момента да изчакаме с каквито и да е било процедури,въпреки че му се иска друго,но иска да изчакаме и с подаването на документи.И щом той се опитва да ми влезе в положение значи и аз трябва да вляза в неговото.

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #25 -: Януари 23, 2009, 16:21:36 pm »
Каквото и решение да вземете - трябва да го вземете заедно. "Насилване" не трябва да има нито от страна на единия нито от страна на другия. Добронамерено подръчкване обачеееее .....  :wink: :lol:
В очакване ....
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #26 -: Май 09, 2009, 18:15:17 pm »

" Мотивът ми да осиновя дете не е стерилитетът ми, а любовта, която искам да му дам. "

...видях своите мисли...
...искам да дам цялата си любов,внимание и малкото което знам...ако снощи не бях прочела темата за това ,какво да не казваме бих добавила,че искам и да дам шанс на една вече родена душа за по-добър живот...Давам си ясна сметка,може и да е от напредването на годинките,че по никакъв начин не държа да раждам... :oops:...може би и за това господ стича обстоятелствата така,че да направим стъпката към осиновяване...

От общи приказки с разни хора съм стигнала до извода,че не всеки може да го направи.Момичета това си мисля,е нашето призвание...
*

    slantze37

  • ***
  • 159
  • Това ,което не ме убива ме прави по силна!
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #27 -: Май 10, 2009, 11:33:22 am »
Страхотна тема!За съжаление или не всички сме различни-даже и когато става въпрос за семейство-всеки по различно време узрява за различните решения в живота.Искрено съчувствам на вас момичета които ви е трудно в този тъй важен момент.Ние от първия момент в който сме заедно искаме дете,но господ явно е решил сероизно да ни изпитва.Идеята за осиновяване постепенно назря при нас не дойде за 2 дни. Стана с дълги и откровенни разговори-може би защото имахме зарибявки с моите забременявания и бяхме млади.Сега съжаляваме че не сме взели решението с документите по рано защото не става бързо както се оказа-вече 2 години чакаме и продължаваме и с опитите просто аз съм от тези дето  шило в торба не седи.НО СМЕ ТВЪРДО УБЕДЕНИ че ако и двете неща се случат та ако ше да е и по едно и също време ще ни е трудно обаче ще сме най-щастливите хора!Търпение и УСПЕХ на всички!
*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #28 -: Май 11, 2009, 22:58:59 pm »
Радвам се,че темата се възобнови!
Но ние все още не сме взели нашето решение,и все още се надяваме,че може да се случи невъзможното...
Това решение се оказва най-трудното в живота ми,и усещам,че и двамата избягваме да говорим на тая тема!

*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #29 -: Май 12, 2009, 13:54:34 pm »
Според мене моментът е дошъл тогава, когато
в момента в като помислите за детенцето, което ще дойде в къщи, ви трепва нещо от щастие. :)

...и затова няма да се откажем от осиновяването дори и след процедурата сега март:

И ние сме така.  :) Нямаме колебание относно осиновяването и се надяваме, влизането в регистрите да мине безпроблемно…
Но узряването при нас също стана постепенно и с много разговори на всякакви теми. Съпругът ми първоначално имаше задръжки по отношение на етноса, а аз мислех, че децата са си деца… Но не съм го притискала (напротив – той казваше, че въпреки колебанията си ще се съгласи с мене каквото и да реша,… а аз му отговарях, че това е стъпка за цял живот и не можем да правим нещо, в което не е сигурен…)
Мисля, че или аз го „заразих” с моето отношение или му повлия една случка (досег с 3 невероятни, красиви и много добрички ромски дечица), но изведнъж установих, че той коренно е променил мнението си :) :D 

Мисля, че на осиновяването не трябва да се гледа като на крайна точка на пътя, наречен „стерилитет”!!! То просто е съвсем различен път!… А дали ще е "алтернативния път" или просто "нов път" зависи от нас и нашите възприятия...

Желая ви хубав ден, изпълнен само с приятни емоции и много слънце!


« Последна редакция: Май 12, 2009, 13:58:57 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #30 -: Май 12, 2009, 22:45:48 pm »
П.П. Много извинете за грешките - станали са от бързане  :( :oops:
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*

    slantze37

  • ***
  • 159
  • Това ,което не ме убива ме прави по силна!
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #31 -: Май 12, 2009, 23:08:34 pm »
Ти пък Chandra кой ти гледа -имаше ли грешки-и ние бързаме да четем!Няма нужда от извинение аз поне така мисля.
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #32 -: Май 14, 2009, 09:50:33 am »

Здравейте,
 Моментът при нас назря още когато забременях с пъвото ми дете. В момента опитваме за второ по естествен начин и чрез АРТ, засега без резултат......Но това е без голямо значение. Ако стане - стане! В моментът подготвяме документе за осиновяване. Имаме изискване да е по-глямко, минимум на 5-6, бе значение наистина за приоизход, но да си е от България.  Стискайте ни палци, дано успеем.
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #33 -: Август 25, 2009, 10:25:30 am »
Здравейте момичета, одавна никой не е писал по темата, но се надявам да получа съвет от вас. С мъжът ми сме заедно от 6 години, минахме през много перипети за да оцелее вразката ни и семейството ни. След като се преборихме с недоброжелателите ни около нас,решихме да си имаме детенце.Вече 4 години се борим но без успех. Претърпях операция, лапароскопиии и др. за да стигнем до извода, че някои доктори не си разбират от работата. След "поставената" диагноза от тях стигнахме до инвитро. Първото инвитро беше успешно, но се оказа извън маточно и трябваше да махнем плода. Последваха 2 размразявания на ембриони и съответно 2 несполучливи опита. Преди 2 месеца направихме отново пълната процедура инвитро-финансирана от фонда, но и то беше несполучливо. Остана ни един последен шанс 2 замразени ембриона и последен опит. Покрай всичко което преживяхме аз вече нямам сили за нови опити инвитро, нови попарени надежди и затова заговорих на мъжът ми за осиновяване. Той сякаш ме разбира и подкрепя, но чуствам че много му тежи факта, че неуспявам да забременея. Преди няколко седмици в разговор на тази тема той беше въодушевен от идеята да осиновим дете, но сега я избягва. Предполагам че всичко това е защото не получи подкрепа от неговите родители, които вместо да му дадат кураж го хулят. Аз имам нужда от дете,вече не издаржам да гледам всички около нас да гушкат децата си, да им се радват. Незнам как да постапя да се опитвам ли да говоря и да замълча до момента когато мъжът ми ще е взел решение. Но какда замълча когато ме боли, че го тормозят за това че искаме да си осиновим дете. Извинявам се за дъгото писане, но имах нужда да споделя.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #34 -: Август 25, 2009, 14:14:21 pm »
Хм... Много е неприятно, когато роднини се намесят в тази посока... Но според мене ако чакаш, нещата да се регулират от само себе си, това може да трае доста дълго време (дори години)... Затова може би ще е добре, да си поговорите... И то не само за осиновяването, ами и за вижданията ви относно отношенията с роднините... Защото те ще се месят не само при вземането на това решение... А доколкото разбирам, и преди сте имали трудности с тях...
Откритост и много разговори на всякакви теми - според мене това е лекарството ;)

Желая ти успех!
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #35 -: Август 25, 2009, 15:08:21 pm »
Наистина е много неприятно да се месят роднини в толкова лични неща,но ти сама казваш,че връзката ви е минала през много перипетии и оцеляла,така че най-добре говори открито с мъжа си за това.Сподели му точно как се чувстваш след толкова неуспехи и мисля,че той ще вземе правилното решение.
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #36 -: Август 27, 2009, 09:40:49 am »
Здравейте момичета отново,
Послушах съвета да говорим със съпруга ми. Говорихме надълго и на широко и той каза"добре", но нищто повече. От тогава само мълчи и не иска да говори на тази тема. Избягва всички мой въпроси и коментари. Незнам какво да правя,дали не сажалява за казаното "добре" и сега му е гузно да каже "не".
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #37 -: Август 28, 2009, 23:18:51 pm »
Не се притеснявай толкова, може би обмисля подробности, като какво ще кажат близките, как ще свикне с детето и как ще го приеме, какво трябва да промени в начина на живот и обкръжението си, дали ще може да се изправи и да каже: Да, то не е мой ген, но аз ще направя, дори невъзможното, моето дете да е щастливо, че аз съм негов родител.
Предполагам, че тези и още подобни въпроси се въртят в съзнанието му. Трябва му време. Не го притискай и не говори по темата! Нали е казал "Да"! Като узрее окончателното решение в главата му, сам ще заговори. Имай търпение и не губи надежда!
За съжаление ти го казвам от собствен опит. Чуството е ужасно. Чустваш се несигорен, нсеспособен, недостоен, искаш да изпипаш всички детайли и все нещо ти се изплъзва, тъкмо решаваш, че си готов да се впуснеш с всички чуства и ресурси с които разполагаш и излиза още една въпросителна, за която трябва време за да направиш нов план на действие. Звучи глупаво, но не всеки може да вземе решение и да направи важна стъпка в живота си с лека ръка, има хора на които в характера им е, да изпипват детайлите, което изобщо не значи, че са се отметнали от думата си, защото не разговарят по проблема.
Бъди оптимист и гледай по-слокойно на нещата!
 :goodluck:
« Последна редакция: Август 28, 2009, 23:20:24 pm от glezenka »

Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #38 -: Август 30, 2009, 15:59:10 pm »
  Когато двама души се обичат, то рано или късно Господ изпраща тяхното СЛЪНЧИЦЕ у дома. Ние го чакаме...

Мисля,че си напълно права!
Абе то "слънчице", ама внимавайте после да не го приемате по друг начин...
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Как разбрахте,че е дошъл момента!
« Отговор #39 -: Август 30, 2009, 16:28:22 pm »
  Когато двама души се обичат, то рано или късно Господ изпраща тяхното СЛЪНЧИЦЕ у дома. Ние го чакаме...

Мисля,че си напълно права!
Абе то "слънчице", ама внимавайте после да не го приемате по друг начин...

:dontknow: ...Андем, не разбрах, в каква връзка го казваш това... и какво точно имаш в предвид...
« Последна редакция: Август 30, 2009, 17:40:21 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."