Като чета написаното по-горе изплуват стари спомени, които се опитвам да забравя! От всичко най-трудно е да направиш първата крачка, но не мисля че тя трябва да бъде с улптиматом. Не осиновявайте дете, ако и двамата не сте готови да дадете всичко от себе си! Децата не бива да страдат за грешките на родителите си, особено точно тези! Несправедливо е а понякога и съсипващо за детската психика! Представете си да "Навиете" половинката си и тя в момент на безизходица да каже ДА, а после да осъзнае,че неможе да се справи с тази задача! Това не е нещо временно, с което да можеш да се примириш - то е за цял един живот и точно ние трябва да формираме една детска психика, която и без друго е вкусила от горчилката на живота в период, когато светът й трябва да бъде най-хубав! Не казвам, че всеки от нас е израснал в идеално семейтво, но там нещата са различни и дори и да се смятаме за готови за важната крачка, в последтвие всеки изживява депресията дали ще е добър родител, подобно на следродилната депресия. Според мен е важно и двамата родители да искат съзнателно детето, дори да имат и свои след това, без да ги разделят на наши и ваши, защото децата са едни, те не са се появили по различен начин едно от друго и заслужават равен шанс за развитие в живота!
Да, някои ще кажат, че сега вече ми е лесно да говоря, но всеки сам знае какво е срещнал по пътя,който върви, а моя никак не е бил лесен, а много често съм чувала и репликата: "За къде сте се разбързали, има време, Господ си знае работата!" В много случаи точно роднините са тези, които дават поводи за съмнение и затова трябва да сте заедно, да сте едно цяло, които се е устремило в крайната си цел, а именно да има свое дете, било то и осиновено! Любовта трябва да се дарява иначе се превръща в болка и омраза и животът изгубва смисъла си! Това е моето разбиране за нещата! Понякога, вкопчени в идеята за собствено дете, човек подминава границата на нормалното и губи представа за времето, а то си минава и минава и в един момент разбираш, че вече е късно! Стискам палци на всяка една от вас, защото знам как се чувствате, но дайте време и на половинките си да усмислят нещата, те са по-трудните според мен, макар че точно ние жените носим целия товар на семейството и пак ние трябва да бъдем по-търпеливи! Не изпадайте в крайности-те не са решение на проблема, а точно обратното, в много случаи го задълбочават още повече!
